Каталуня: Сепаратистите запазват абсолютното мнозинство

Сепаратистите запазват абсолютното си мнозинство в регионалния парламент след вчерашните избори, предизвикани от испанския премиер Мариано Рахой.

„Исторически триумф на „Суитаданс“ (каталунското название на партията „Граждани“), но сепаратистите запазват мнозинството“, е заглавието на местния „Ла Вангуардия“ тази сутрин.

Изборите преминаха с историческа активност от 81,94%.

При преброени 99,89% от бюлетините резултатите са:

37 места за „Граждани“ на Инес Аримадас, 34 за „Заедно за Каталуня“ на бившия премиер Карлес Пучдемон, 32 – за „Републиканската левица на Каталуня“ на Ориол Жункерас,  Кандидатура за народно единство – 4.

Въпреки всички прогнози, изненадващо партията на Пучдемон има преднина пред тази на Жункерас, който изпревари по популярност бившия премиер.

Юнионистката Социалистическа партия на Каталуня взема 17 места, крайно лявата  "Каталуня като цяло Подем " (клон на Подемос) – 8. Най-слабо е представянето на управляващата Народната партия на Мариано Рахой – 3 места.

За пръв път от възстановяването на демокрацията в Испания ненационалистка партия печели изборите - юнионистката „Граждани“ (център-либерална). Но победата й изглежда излишна, коментира „Фигаро“.

Блокът на трите сепаратистки партии ще получи в 135-членния парламент 70 места при необходими за мнозинство 68. (В предишния парламент сепаратистите разполагаха със 72 места.)

Националистите обаче са изправени пред сложен юридически и политически казус. Ако избраният за депутат Пучдемон се върне, го очаква арест. Това се отнася и за четирима негови министри, които също избягаха в Брюксел. Още трима депутати, сред които е бившият вицепремиер Ориол Жункерс, са в предварителния арест заради обявяването на независимост на Каталуня.

Ако сепаратистите искат да запазят мнозинството си, най-лесно е да поискат тези, които не са в състояние да участват в работата на парламента, да отстъпят на следващите в листата, които са налице. Изтеглянето на лидерите на протеста обаче ще е трудно обяснимо.

За Мадрид ударът е тежък и троен. Премиерът Мариано Рахой не успя да изпрати сепаратистите в опозиция. Неговата партия има най-слаб резултат. И трето: победителят на каталунските избори „Суидаданос“ е най-големият му съперник в национален план.

Рахой беше обявил краен срок за действието на член 155 от испанската конституция, с който иззе контрола върху размирната провинция, и се надяваше това да стане след встъпването в длъжност на новото правителство. За испанския премиер сега ще е трудно да не спази обещанието.

До 23 януари предстои конституиране на новия каталунски парламент и избор на председател. Това ще е първата възможност ад се види дали блокът на сепаратистите е в състояние да преодолее правните затруднения и да превърне математическото в ефективно мнозинство.

След това парламентът разполага с 10 дни, за да предложи кандидат за премиер.

Според наблюдателите рекордната активност е мощен наказателен вот и заради полицейското насилие на испанското правителство по време на референдума за независимост и събитията след това.