Какво научихме от климатичната среща COP30 в Бразилия?

Тазгодишната среща на върха на ООН за климатичните промени приключи с крехък компромис за споразумение, което пропусна повечето ключови искания на страните, освен едно: ангажимент богатите държави да утроят разходите си, за да помогнат на останалите да се адаптират към глобалното затопляне.

Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва откри срещата с призив страните да се договорят за „пътна карта“ за напредък по обещанието от COP28 за отказ от изкопаеми горива, съобщава Ройтерс. Но на тази среща пътят се оказа задънена улица, тъй като богати на петрол арабски държави и други, зависими от изкопаеми горива, блокираха всяко споменаване на темата. Вместо това председателството на COP30 създаде доброволен план, към който страните могат да се присъединят – или не.

Резултатът беше подобен на COP27 в Египет и COP29 в Азербайджан, където страните се съгласиха да харчат повече пари за справяне с климатичните опасности, като игнорираха основната им причина. Почти три четвърти от световните емисии на парникови газове от 2020 г. насам идват от въглища, петрол и газ. Търсенето на тези горива вероятно ще расте до 2050 г., заяви Международната енергийна агенция в доклад по средата на срещата COP30, който обърна очакванията за бърз преход към чиста енергия.

Основното, по което страните се съгласиха, беше необходимостта да покажат глобално единство в климатичните преговори, както и идеята, че богатите държави, замърсяващи отдавна, трябва да направят най-много за решаване на проблема.

Но за да се стигне до окончателно споразумение, те се отказаха от почти всички амбиции, с които бяха дошли – включително задължителното затягане на целите за намаляване на емисиите. Председателството на COP30 изрази съжаление за пренебрежението на САЩ към преговорите. Отсъствието на най-голямата икономика в света – и най-големия исторически замърсител – окуражи страните с интереси в изкопаемите горива.

Засилваха се опасенията за процес, който позволява на малцина ефективно да блокират колективни решения, което подхрани призиви за реформа. След като Бразилия обеща „COP на истината“, който ще постави страните на пътя към действия, липсата на каквито и да било договорени планове за изпълнение беше очевидна.

Китай игра водеща роля на срещата – но зад кулисите. Президентът Си Дзинпин пропусна преговорите, както обикновено прави. Но неговата делегация предаде силно послание, че Китай е готов да предостави технологията за чиста енергия, от която светът се нуждае, за да намали емисиите.

Ръководители от китайски компании за соларни панели, батерии и електромобили бяха представени на националния павилион – едно от първите неща, които делегатите виждаха при влизане в огромния комплекс. Китай не беше единствената бързо развиваща се държава във фокуса тази година.

Индийската делегация демонстрира повече влияние в преговорите, а Южна Африка представи климатична програма за собствената си среща на Г-20 на 22–23 ноември.

Провеждайки срещата в град от Амазонската гора, Бразилия подчерта значението на останалата горска покривка за борбата с климатичните промени – заедно с приблизително половин милиард коренни жители, смятани за пазители на природните земи. Много от присъстващите от Амазония и света се почувстваха разочаровани, че не са чути.

Те организираха няколко протеста и дори щурмуваха портите на комплекса на COP30 – сблъсквайки се със охраната, преди да бъдат изтласкани навън. Страните обявиха около 9,5 милиарда долара финансиране за горите – включително почти 7 милиарда за водещия фонд на Бразилия за тропическите гори и още 2,5 милиарда за инициатива за Конго.

Но срещата завърши с горчив вкус за мнозина, след като преговарящите се отказаха от усилията за пътна карта за постигане на обещанието за нулево обезлесяване до 2030 г.

Докато Лула и други световни лидери осъждаха дезинформацията и отричането, преговорите на COP30 не помогнаха много за противодействие на тазгодишната атака на американското правителство срещу науката за климата.

Срещата също така отслаби глобалния консенсус около климатичната наука, като вече не признава Междуправителствения панел на ООН по климатичните промени като „най-добрата налична наука“ за насочване на политиката относно климатичните промени и техните въздействия.

Вместо това окончателното споразумение отбелязва значението на изводите на IPCC заедно с „тези, произведени в развиващите се страни и съответните доклади от регионални групи и институции“. И като пренебрегна изкопаемите горива и целите за емисии, COP30 игнорира алармите, които учените бият.