Вътрешнополитическата криза в Молдова прераства в геополитическа

Вътрешнополитическата криза в Молдова прераства в геополитическа, заявява руското издание "Комерсант", разглеждайки по-специално мястото на Русия в молдовските събития.

В Молдова продължава противопоставянето между създаденото в парламента управляващо мнозинство и назначеното от него правителство, от една страна, а от друга - нежелаещия да признава новата власт олигарх Влад Плахотнюк и неговото обкръжение. Депутатското мнозинство и кабинетът контролират сградата на парламента и президентската администрация. Хората на Плахотнюк са разпънали палатки край Дома на правителството и други столични ведомства, в които не допускат представители на новата власт, припомня вестникът, цитиран от БТА.

През уикенда Конституционният съд на Молдова отстрани проруския президент Игор Додон и назначи за изпълняващ длъжността неговия политически противник, бившия премиер Павел Филип, който разпусна парламента и свика предсрочни парламентарни избори. Проевропейският блок "Акум" (Сега") и проруската Социалистическа партия сформираха правителство, което да се заеме с борба срещу корупцията и да изолира от властта Демократическата партия на Плахотнюк.

Мирното и безкръвно решаване на кризата все повече зависи от действията на ключовите международни играчи - а именно руският фактор доби тези дни специална роля в молдовската политика, изтъква "Комерсант".

Олигархът Плахотнюк и привържениците му обвиниха президента Игор Додон и съюзния му блок "Акум", че прокарват интересите на Москва и са готови на сделка с Русия, предвиждаща федерализация на Молдова - обединяване с отцепилото се през 90-те Приднестровие. Думата федерализация обаче се е превърнала в ругатня в Молдова, след като Кремъл предложи през 2003 г. план за уреждане на приднестровския конфликт чрез създаване на федерация, включваща Приднестровието, автономна Гагаузия и молдовските земи. За Приднестровието бе предвидено и право на вето върху геополитическите решения на централната власт, например за членство в НАТО. Тогавашният молдовски президент Владимир Воронин обаче отказа да подпише този план под натиска на Запада и местните проевропейски партии.

Оттогава част от молдовското общество, ориентирана към интеграция с ЕС - близо половината жители, са развили трайна алергия към идеята за федерално устройство. Тъкмо тази алергия експлоатира Плахотнюк с масовите си протести, обяснява всекидневникът. Според Москва обаче именно Плахотнюк е предложил преди седмица на руските власти да се обсъди уреждане на приднестровския конфликт чрез федерализация на Молдова. Руският вицепремиер Дмитрий Козак, натоварен с молдовските въпроси, заявява в интервю за "Комерсант", че Москва препоръчва на молдовските социалисти изобщо да не разглеждат никакви тайни предложения нито от демократите на Плахотнюк, нито от други партии.

Сред задачите на новата управляваща коалиция в Молдова е да освободи държавните институции от влиянието на Плахотнюк, а после - в края на годината или в началото на следващата, да проведе предсрочни демократични избори. Това заявява в интервю за "Известия" Игор Додон. В Приднестровието "засега е спокойно. Но нека вземем предвид, че там имат много силни позиции бизнес партньорите на Влад Плахотнюк и те може да се опитат да дестабилизират обстановката. Днес те губят власт и влияние в страната, затова са готови на всякакви, дори най-безразсъдни постъпки", предупреждава молдовският политик.

Щом Кишинев заговори за федерализация, приднестровската столица Тираспол всеки път повтаря, че не смята да се обедини с Молдова на никаква основа, включително федерална, пише "Независимая газета". Президентът на Приднестровието Вадим Красноселски заявява пред вестника, че непризнатата република е избрала друг път - към признаване. "Със сигурност ще ни признаят", казва той, но уверява, че Тираспол не отказва преговори с Кишинев, особено по проблемите, свързани с вдигане на жизнения стандарт по двата бряга на Днестър.

Междувременно темата за федерализация бе подхваната от Украйна. Киевското външно министерство изтъкна, че за страната и за сигурността в региона "е важно да не се допусне външна намеса, насочена към осъществяване на руския сценарий за федерализация" на Молдова. Ведомството изтъкна, че Украйна има интерес Молдова да е "стабилна, демократична и европейска", като предложи помощта си за уреждане на ситуацията.

Същевременно бившият румънски президент Траян Бъсеску заяви пред радио "Свободна Европа", че лидерът на молдовските демократи Влад Плахотнюк е "много наплашен, прилича на подгонен, изтощен вече звяр и може да заповяда какво ли не", добавя "Независимая газета"