Петков на извънредно изслушване в парламента заради Русия и НАТО

Общество

Изслушване на премиера Кирил Петков промени в спешен порядък дневния ред на парламента. То бе поискано малко по-рано днес от ПГ на ГЕРБ-СДС, заедно с извънредно изслушване и на двама от министрите - външният министър Теодора Генчовска и военният министър Стефан Янев. Поводът е информация от по-рано днес, че Русия е поставила условие НАТО да се изтегли от България и Румъния. Тя бе разпространена от БНР, което се позова на официални отговори на руското министерство на външните работи.  Премиерът Петков ще дойде да бъде изслушан в Народното събрание, съобщи малко след депозирането на искането председателят на парламента Никола Минчев. 

"От тази трибуна искам ясно да заявя - България е суверенна държава и отдавна сме направили избор, ставайки член на НАТО и като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори.", декларира официално Петков в  пленарна зала.

"Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, основана на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международно-правни ангажименти", каза още Петков.

Ултиматумът на Русия

Външнополитическото ведомство на Русия публикува на официалната си интернет страница писмени отговори на въпросите, които са били изпратени предварително преди голямата пресконференция на министъра на външните работи Сергей Лавров на 14 януари, но така и не са били зададени в залата.

На въпрос на БНР какво означава конкретно за България и Румъния предложението за връщане на силите и средствата на НАТО към конфигурацията от 1997 г. от министерството отговарят:

„Споменатият от вас опорен елемент на нашите инициативи е формулиран пределно ясно и не допуска двойствено тълкуване. Става дума за изтегляне на чуждестранните сили, техника и оръжие и други стъпки с цел завръщане към конфигурацията от 1997 г. на територията на страните, които тогава не са били членки на НАТО. Към тях се отнасят България и Румъния“.

Другите две ключови предложения на Русия са - отказ от разполагане на ударни системи в непосредствена близост до руските граници и прекратяване на по-нататъшното разширяване на Алианса на изток.

Реакциите на политическите сили

ГЕРБ-СДС също излязоха с декларация след изказването на Кирил Петков. "Настояваме правителството и президентът незабавно да вземат недвусмислена позиция по руските заплахи и поведение", се казва в нея, прочетена от Даниел Митов. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС настоява държавният глава да свика извънреден Консултативен съвет за национална сигурност по тези теми, както и да се проведе спешно заседание на комисията по отбрана, на което  министърът на отбраната да информира какви позиции досега са заемани в НАТО по заплахите от руска военна агресия в Украйна и да представи действията и плановете на правителството за осигуряване на българската национална отбрана.

 Днес имахме определен казус, но той не изчерпва целият набор от заплахи, които руската федерация представлява за източния фланг на НАТО, от който България е част,  коментира Даниел Митов. Правителството незабавно да включи в закона за бюджета за тази година два процента от Брутния вътрешен продукт за отбранителните способности, искат още от ГЕРБ-СДС. Както и правителството да потърси и извоюва ясни послания от страна на съюзниците ни, че в момент на преки заплахи Алиансът стои зад ценностите и ангажиментите си към България.

Доволни сме от бързата и навременна реакция на премиера да заеме една ясна позиция в полза на българското членство в НАТО. Това е една силна позиция и аз съм удовлетворен от нея. България е направила своя избор и той е ясен и еднозначен. Нашата национална сигурност е гарантирана в съюз с НАТО. От името на „Демократична България“ искам много ясно да заявя, че ние потвърждаваме този избор и ще развиваме нашето членство в НАТО“, заяви също в декларация от името на ДБ съпредседателят на формацията Христо Иванов.

Единствено българският народ и държава могат да решават какви войски ще има на територията на България. Недопустимо е Вашингтон и Москва да се разпореждат с нашата вътрешна и външна политика. България няма нужда от конфронтация, взе отношение и зам.-шефът на "Възраждане" Цончо Ганев.

Ключови думи

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

България е сред четирите страни в ЕС с държавен дълг под 30 на сто от БВП през второто тримесечие
Saab отчита утрояване на поръчките след сделката за изтребители Gripen с Украйна
Какво е важно за българите и умеят ли да го защитят?
Държавата - това съм аз. А вие защо задавате въпроси?
Служител на НСО блъсна и повали на земята журналистката Соня Колтуклиева, инцидентът предизвика остри политически реакции
Как да пишете имейли, които звучат ясно и категорично
Еленко Божков: Парното и топлата вода в София може да поскъпнат с близо 30% още от януари
Времето: Дъжд и вятър носят захлаждане
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп
Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.