Румен Радев рамо до рамо с Путин и Си Цзинпин. Призовава ги да инвестират в България

Необходим е нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, но ние, политиците, още не можем да си позволим.

Това заяви българският държавен глава Румен Радев, който днес участва заедно с президентите Владимир Путин и Си Цзинпин в панел от Международния икономически форум в Санкт Петербург, посветен на изпълнението на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации до 2030 година.

Радев посочи, че светът остава арена на конкуренция и конфликти между държавите. Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на своите егоизми, допълни той.

Според него новата икономическа парадигма трябва да заложи на знанията, на технологиите и иновациите. Това, по думите му, трябва да бъде "зелена" икономика, базирана на концепцията за "отворена наука", на нова потребителска култура и нова производствена етика, които трябва да залегнат в образователните програми и в икономическите стратегии. Той смята,че устойчивото развитие изисква по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който трябва да обуздае изкушението от едностранни и силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация.

Устойчивото развитие предполага предотвратяването на финансови кризи, а с това и по-прецизно регулиране на финансовите пазари за снижаване на риска, нужен е и глобален консенсус срещу корупцията, която придоби транс-граничен характер, срещу прането на пари и укриването на данъци, както и за ограничаване на офшорните зони, каза още българският президент.

Радев подчерта, че устойчивото развитие е невъзможно без сигурност и социален мир.

Липсата на сигурност и бедността гонят хората по пътя на миграцията и захранват ксенофобията и национализмите в приемните страни.Нужен е ефективен модел за гарантиране на сигурност и стабилност, за инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните на произход, посочи президентът.

Радев коментира, че фундамент на устойчивото развитие е взаимното признаване и приемане на националните културни кодове.

От България Русия получи своята писменост, от нашите земи към Русия дойде и християнската вяра и старобългарският църковнославянски език. Хилядолетие по-късно, през 1878 г., от Русия България получи свободата си, за която дадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме, каза президентът и допълни, че това е пример как културната връзка надживява превратностите на епохите.

Радев припомни думите на маестро Валерий Гергиев след концерт на Мариинския театър в София, когато музиката е преминала в пианисимо - все по-тихо и по-тихо, докато препълнената зала е притихнала напълно - "Силата, разбира се, е важна, но мелодията и хармонията са много по-важни."

Може би и ние, политиците, трябва да намалим децибелите, все още сме далече от хармонията, която очакват от нас гражданите на света, но като начало е добре да започнем да се чуваме, коментира държавният глава и допълни, че желаещите за диригентското място в световния оркестър растат, но всеки идва със своя собствена партитура, често без дори да се здрависа с оркестрантите.

Ако искаме да има устойчиво развитие на човечеството, трябва всички заедно да напишем ясни правила за петолинието и нотите, да пишем заедно музиката, с отчитането на спецификата на всеки един инструмент, посочи Румен Радев.

Според него мястото за такава дейност е ясно - ООН. Докато не се научим да уважаваме тази организация, да използваме нейния мощен потенциал, да укрепваме нейните инструменти и механизми, няма да произвеждаме мелодия, а фрагментация, напрежение и конфликти, смята той.

Радев отбеляза също, че участието на президента на седеммилионна България и премиерите на Словакия и Армения редом с двама от световните лидери e послание за важността на една от основните идеи на устойчивото развитие - че то е достижимо само с приноса на всички държави. Приемам участието си и като признание за способността на България да изгражда мостове между различни региони и култури, посочи той.

Подкопаването на международния правов ред и преходът към полицентричен свят генерират нестабилност, посочи Радев и отбеляза, че ръстът на разходите за отбрана всяка година е показател, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте, а стремежът към технологично превъзходство с цел политическо надмощие, води до капсулиране на науката в тесни географски рамки, научна миграция и технологичен разрив между държавите.

Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят, посочи българският президент. Според него устойчивото развитие не може да бъде изчерпано само с комплекса от амбициозни икономически, социални и екологични цели, разработени подробно в Програма 2030 на ООН и залегнали в основните политики на ЕС. Преодоляването на предизвикателствата изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти - от политически до културни, убеден е Румен Радев.

Той покани представителите на световния бизнес да инвестират в България.