След решението на КС: Бил ли е министър Кирил Петков?

Със свое решение днес Конституционният съд (КС) определи за противоконституционен указът на президента Румен Радев за назначаването на Кирил Петков за икономически министър в служебния кабинет на Стефан Янев.

Причината бе двойното гражданство на Петков – българско и канадско, което накара група депутати от ГЕРБ, влезли в състава на 46-ото Народно събрание, да сезират съда. Основният ни закон изрично посочва, че народните представители и министрите трябва да са български граждани, които „нямат друго гражданство“.

Няма проблем обаче Петков да се кандидатира за депутат, тъй като според материалите по делото, публикувани от КС преди две седмици, той официално не е канадски гражданин от 20 август тази година. Самият той приема за свой реален отказ от канадското си гражданство 21 април, когато е отправил официален отказ от него.

Бил ли е служебен министър Кирил Петков? Могат ли да бъдат отменени актовете му и какво следва? В следващите редове обобщаваме наблюденията по темата на четирима водещи юристи и експерти по конституционно право.

Проф. Огнян Герджиков: Решението на КС не е от най-добрите

Според проф. Огнян Герджиков днешното решение на КС не е от най-добрите и е определящо кога бившият служебен министър на икономиката се е отказал от статута си на гражданин на Канада.

„Определящ факт е неговото волеизявление, което е направено в съответната форма в съответното време. Колкото глави, толкова мнения – те са решили, че така трябва да спазят буквата на закона, без да вникнат в духа, според мен, в достатъчно дълбочина, и са издали това решение“, отбеляза проф. Герджиков в своя изказване за bTV.

Наказателна отговорност на Петков не може да бъде търсена. Актовете му обаче могат да се оспорват един след друг пред съответния съд, смята проф. Герджиков

Проф. Пламен Киров: Кирил Петков все едно никога не е бил министър. Трябва да върне заплатите

За разлика от проф. Герджиков, според проф. Пламен Киров е решението на КС е перфектно. В анализ за БТА той заяви, че не е могло да бъде друго, след като са представени тези доказателства.

„Последиците от решение на КС са ясни – този указ на президента все едно никога не е издаван и все едно Кирил Петков никога не е бил министър“, каза проф. Киров и допълни, че актовете на Петков може да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд от имащите правен интерес.

Освен това бившият министър трябва да върне всички получени заплати и командировъчни. Според експерта новият министър може да издаде нови актове с идентично съдържание като подписаните от Петков, но те ще действат занапред, защото административните актове нямат обратно действие.

„Не бива това да го драматизираме. Да, лошо е, че се случва в такъв момент, в предизборна кампания. Последиците са за всички нас, за държавата. Такова нещо не бива да се допуска за в бъдеще“, отбеляза проф. Киров в коментар за bTV.

Доц. Наталия Киселова: Актовете на Петков като министър могат да бъдат оспорени

Актовете на Кирил Петков от времето му на служебен икономически министър могат да бъдат оспорени според техния вид пред Върховния административен съд или Административен съд София-град, но само от лица, които имат правен интерес. Това посочи за БТА специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова.

Според нея последиците от решението на КС, на първо място, са политически, тъй като постановлението стана част от кампанията, а „това може би е била и целта на тези, които са внасяли искането“ до съда. „На второ място, в някаква степен това повдига и морални въпроси, а по отношение на г-н Петков може да има и конкретни юридически измерения – и наказателна, и административна отговорност, ако се стигне до оспорване на актове“, обясни тя.

Доц. Киселова допълни още, че държавният глава и президентската администрация не са задължени да проверяват данните, които Петков е декларирал за гражданството си. „Няма такава възможност, освен ако самият кандидат за министър не ги е информирал. Те няма как да разберат“, каза тя.

Д-р Борислав Цеков: Шумотевицата около казуса беше политизирана

„Конституцията и нейното върховенство трябва да са еднакво валидни и за царя, и за пъдаря“, смята Борислав Цеков, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките в свой коментар за БНР.

Според него когато става дума за лица, овластени да упражняват публична власт и да се разпореждат с публични ресурси, възниква въпросът дали и други закони биха били нарушавани „със същата лекота“, с която „се гази Конституцията“.

Д-р Цеков подчерта, че сред конституционалистите извън КС никога не е имало спор, след като е бил установен фактът, че Петков все още е бил канадски гражданин в момента на назначаването му за министър.

„Други юристи, специалисти в други области, изразяваха други мнения, това не създава дискусия, просто те не са специалисти. Шумотевицата около казуса „Петков“ беше политизирана“, допълни той.

Експертът подкрепя и разпоредбите в Конституцията, които забраняват президентът, вицепрезидентът, депутатите и министрите да имат двойно гражданство. „Това е охрана на държавния суверенитет в една специфична геополитическа обстановка. Ние готови ли сме като общество в парламента или президент и вицепрезидент да са хора, които имат двойно гражданство, второто от които да е турско или македонско“, попита Цеков.

Според него актовете и действията на Петков като служебен икономически министър не падат автоматично с решението на Конституционния съд.