Това е най-черният ден за демокрацията в Македония, отсече лидерът на ВМРО-ДПМНЕ

Изминалият ден бе най-черният за демокрацията в Македония. Това заяви лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, след вота за промяна на името на страната на Република Северна Македония. Поправките на конституцията бяха одобрени на хаотично, дълго забавено заседание, като необходимото квалифицирано мнозинство от две трети бе постигнато при поименния вот буквално с един глас - 80 от общо 120 депутати.

Това стана възможно, след като няколко депутати от националистическата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се отклониха от нейната линия и подкрепиха конституционните поправки, отбелязва ДПА. Останалите им колеги от групата на ВМРО-ДПМНЕ - най-голямата в парламента на Република Македония - бойкотираха гласуването.

„Днес станахме свидетели на акт на насилие от страна на държавата", подчерта опозиционният лидер и обвини премиера Зоран Заев, че „със сила е пристъпил към преименуване на страната и изпълнение на договора (от Преспа), който изтрива името „Македония" и изтрива идентичност".

ВМРО-ДПМНЕ изключи от редиците си онези свои депутати, които гласуваха, съобщи партийният лидер Християн Мицкоски.Той изрази разочарование от онези, които са подкрепили промяната на името на бившата югославска република, въпреки волята на гражданите и позицията на партията.

Заседанието на парламента бе забавено с над 10 часа, посочва Асошиейтед прес. През това време македонският премиер социалдемократ Зоран Заев се мъчеше да си осигури подкрепата на депутати от националистическата опозиция, която бе необходима за събиране на необходимото мнозинство от две трети. В противен случай в страната щяха да бъдат свикани предсрочни избори.

Игор Янушев, генералният секретар на ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че депутати от партията са били подложени на "политически заплахи" преди гласуването. На трима от тях според Янушев са били подложени подкупи между 250 хиляди и 2 милиона евро, съобщи АП.

Заев отхвърли тези обвинения и заплаши да заведе дело за клевета. Промяната на името на бившата югославска република бе договорена с Гърция в Преспанския договор от юни. Това може да отвори пътя на страната към НАТО и Европейския съюз, блокиран от дълго време от Гърция, според която името "Македония" предполага териториални претенции към едноименната гръцка провинция, отбелязва Ройтерс.

Геополитическият залог - западната ориентация на Р Македония - предизвика напрежение между САЩ и Русия, отбелязва Франс прес. Миналия месец Вашингтон обвини Москва, че води дезинформационна кампания, за да отхвърлят македонците промяната на името на произведения миналия месец референдум.

В отговор Русия, която е против амбициите на Р Македония да се присъедини към НАТО, обвини в четвъртък САЩ и ЕС в груба намеса във вътрешните работи на бившата югославска република. Руското министерство на външните работи спомена писмо от тази седмица на американския помощник-държавен секретар Уес Мичъл до лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, в което се изразява разочарование от позицията на партията, припомня Франс прес.