Тристранката не се споразумя за минималната заплата

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложението минималната работна заплата за страната да стане 650 лв. от 1 януари догодина.

Представителите на работодателите отново настояха за замразяване на минималната работна заплата до приемането на механизъм за нейното определяне. На противното мнение бяха представителите на синдикатите – КНСБ и КТ „Подкрепа“, които подкрепиха правителственото предложение за увеличение на МРЗ и отхвърлиха аргумента за връзка между нивото на минималната заплата и нивото на безработицата.

Тристранката обсъди и проекта на Постановление на Министерския съвет за компенсация от 24 лв./ден на заетите в неплатен отпуск в предприятия, спрели дейност със заповед на държавен орган. Предвижда се за изплащане на компенсациите да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни. Очаква се над 32 500 души да получат такива компенсации, като средствата за изплащането им ще бъдат осигурени от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" чрез финансовия механизъм REACT-EU, а определеният бюджет за това е 50 млн. лв. 

Членовете на съвета принципно подкрепиха проекта на постановление, но представиха множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми бе, че компенсацията е в режим "де минимис", което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда (КТ) 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в Кодекса на труда, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане. 

"Поради спецификата на работата на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ)", отбеляза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Според нея е важно мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.

От своя страна, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева благодари за подкрепата и забележките. "С голяма част от тях съм съгласна, но имаме редица ограничения, с които трябва да се съобразим", подчерта Сачева. Тя информира, че в процес на подготовка е нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото Постановление на Министерския съвет, което до края на ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори, а Целта му е всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г. Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.