Трите изпитания пред Германия след ерата Меркел

Германия е на път да отвори нова глава в политическата си история, която ще бъде белязана от три основни предизвикателства, смятат анализатори от Goldman Sachs, цитирани от Си Ен Би Си.

Германският канцлер Ангела Меркел ще се оттегли от поста си тази есен след 16 години на власт. Макар че от Goldman вярват, че тя ще остави най-голямата икономика в Европа в добра позиция за възстановяване от пандемията от коронавируса, анализаторите от американската инвестиционна банка са на мнение, че климатичните промени, търговските търкания и застаряващото население на Германия ще са най-големите предизвикателства пред развитието на страната през следващите години.

„Според нас Германия е изправена пред редица средносрочни предизвикателства, свързани с пропуснати структурни възможности през годините на управление на Меркел“, коментират анализаторите на Goldman, като добавят, че „следващото правителство ще трябва да намери баланс между постигането на амбициозните климатични цели н страната и извличането на икономически ползи от зеления преход“.

Климат

Германия си е възложила една от най-амбициозните климатични цели в Европа, която предвижда до 2030 г. емисиите на парникови газове ще да бъдат с 65% спрямо нивата от 1990 г. Общо 27-те страни от Европейския съюз се ангажира с намаляване на емисиите с 55% за същия период.

Политиците в Германия са подложени на все по-голям натиск за предприемане на действия, които да гарантират спазването на ангажиментите по Парижкото споразумение. Макар че политиците публично признават необходимостта от преминаване към нисковъглеродно общество, възможностите за ограничаване на глобалното затопляне бързо намаляват.

Германският план за климата ще изисква по-ефективни действия за подпомагане на уязвимите сектори и работници, за да се гарантира, че те няма да бъдат маргинализирани при прехода към въглеродно неутрално общество. В противен случай политиците рискуват да разпалят общественото недоволство, както се случи във Франция през 2018 г., когато опитът на Париж да вдигне данъците върху горивата доведе до мащабни протести и до създаването на движението на „жълтите жилетки“.

Търговия

Освен това, ориентираната към износа германска икономика изглежда доста уязвима на фона на тенденциите за деглобализация, казват от Goldman. Германия се превърна в най-голямата икономическа сила на Европа именно благодарение на износа си. През 2019 г. износът на страната достигна рекордно ниво от 1,33 трлн. евро (1,57 трлн. долара), като показателят спадна до 1,21 трлн. Евро през 2020 г. на фона на пандемията от COVID-19, показват данните на националната статистическа служба.

Съществуват и опасения, че последните проблеми с веригите на доставки, призивите за протекционизъм, излизането на Великобритания от ЕС и цялостната стагнация на световната търговия ще се отразят негативно на германския износ в бъдеще.

„Текущият недостиг на доставки на междинни суровини може да продължи по -дълго от очакваното. Това ще възпрепятства възстановяването на износа и инвестициите, особено в автомобилния сектор“, заявиха от Международният валутен фонд през юли, визирайки по-специално икономическото възстановяване на Германия.

МВФ очаква брутният вътрешен продукт на Германия да нарасне 3,6% тази година и 4,2% през 2022 г.

Демография

„Потенциалният темп на икономически растеж на Германия е някъде по средата в групата на страните от Г7, но централноевропейската държава ще бъде подложена на особен натиск под формата на демографските промени“, коментират от Goldman.

Според анализаторите проблемът със застаряващото население ще бъде много по-сериозен в Германия ,отколкото в повечето развити икономики.

Това ще донесе със себе си нови фискални предизвикателства, тъй като по-възрастното население води до повече разходи за здравни и социалноосигурителните услуги.

Последните социологически проучвания показват, че управляващия консервативен блок ХДС/ХСС има най-голям шанс да спечели парламентарните избори в края на септември. В момента блокът получава подкрепа от 27% от гласоподавателите, като на второ място се нарежда Зелената партия с 19%. Социалдемократите имат подкрепа от 17%, показва социологическо проучване на Politico.