12 суперсили, които е добре да владееш, ако искаш да работиш в ПР-агенция

По повод на поредните млади хора, които идват като стажанти при нас, си дадох сметка, че за последните години поне 500 млади кадри са минали през ръцете ми. Някои са останали доволни, други не. Някои са се реализирали в професията, други са намерили различно предизвикателство. Но всички тях ги е обединявало едно – първоначалното незнание какво е да работиш в ПР-агенция.

Мнозина са идвали с романтичната представа за непрекъснати купони и близост до звезди. И тъжната реалност на когнитивният дисонанс само ги отблъсква от бизнеса. Да, не е лесно да работиш в ПР-агенция. Трябва да си почти супергерой.

Ето какви суперсили биха ти били полезни, ако искаш да работиш в ПР-агенция.

Да си учиш уроците. Каквито и легенди да се носят за различните университети, някои от тях предлагат доста добра подготовка. А и да се прочетат няколко книги по темата няма да е излишно. Никоя ПР-агенция не иска да има служител, който не знае основните изисквания за един прес-релийз. Или каква е разликата между прес-конференция и прес-папие.

Да не спираш само до уроците. Непрекъснато да се развиваш. Специализирани книги и блогове за комуникации. Но и не забравяй да си развиваш общата култура. Увеличава речниковия запас, а и ще изглеждаш интелигентен. Чети фантастика. Развива въображението. Кара те да мечтаеш. Дава ти криле.

Да си непрекъснато усмихнат. В агенциите колективите са силно сплотени, мрънкането не се приема добре. Клиенти, подизпълнители и всички останали само ще се заразят от усмивката ти.

Да не се страхуваш да носиш. Буквално. Да носиш тежки сандъци, кашони, торби, и други подобни. Event management звучи примамливо. На практика е свързано с мъкнене напред и назад. Даже и да имаш подизпълнител, шансът той да се запие някъде е голям. И ти мъкнеш. Отново.

Да ти харесва да комуникираш с хора. Ще ти се налага непрекъснато. С колеги, клиенти, подизпълнители, журналисти, редактори, гости, администратори, политици и т.н. И почти всички ще си изкарват лошото настроение върху теб. Понеси го. Ще свикнеш.

Да си отворен за новото. Почти всяка агенция има своя култура на работа. Разбираемо е, ако първите месеци се изпускаш: „Ама ние в старата ми работа го правихме по друг начин...“ Но ако продължи, става досадно. Забрави старите навици, приеми новия екип.

Продължава на страница 2.

Да приемеш, че голяма част от работата е рутинна и скучна. Отчети, анализи, мониторинги, клипинги. Особено в началото ще ти се иска да виеш от скука. Но трябва да се върши. Направи го с кеф. Направи го с удоволствие. Вземи максимума като работни навици, познания, разбиране и продължи нататък.

Да знаеш математика. Повечето хора отиват в комуникациите, защото няма математика. Груба грешка. Основна част от работата е да се правят бюджети, да се смятат отстъпки и данъци. Любим въпрос, който задавам на кандидатите е да вадят ДДС. Забавно е. Математиката ще ти даде възможност да четеш графики, да виждаш тенденции, да разбираш отношения и статистически данни. За метриките в социалните мрежи няма смисъл да говорим. Без елементарни математически познания си загубен. И запомни – за да правиш пайче, трябва сумата от частите, или процентните разпределения, да е точно 100. Нито повече, нито по-малко. Както са ми показвали някои „хуманитаристи“. /а защо е така, ела на курса ми „Математика за ПР-специалисти“/

Да работиш добре с основни софтуерни продукти. Word, Excel, Power Point са абсолютно задължителни. Както каза един маркетинг човек в голяма международна компания – Ние сме ППТ-ориентирана фирма. Без презентации нищо не става. На Excel може всичко да се направи. Не ти трябва да си бог, но помага. Или поне елементарни връзки да можеш да направиш. Функции, абсолютни и относителни адреси, подреждане, графики, pivot таблици – това са стандартни и задължителни неща, които трябва да се знаят. А ако не можеш поне да подравняваш на Word, търси си работа в транспорта. Научи новите облачни решения. Къде да запазваш огромни файлове, как да ги архивираш, как да каниш хора в личния си облак. Това не е метереологичен термин, а ИТ.

Свикни, че няма работно време. Не си изключваш мозъка в 17:30ч., забравяйки за работата. Даже и физически да си си тръгнал. Има централни новини, късни новини, мобилни новини, социални мрежи, бавни под-изпълнители, взискателни клиенти, вечерни събития, нощни промоции, къси срокове, дълги презентации, тежки стратегии, леки питиета. И всичко това е само малка част от ежедневието ти. Свикни, или стани чиновник. Не че и там не се бачка до среднощ. Ама само на някои места.

Да не спираш да се учиш. Динамиката в този сектор е толкова голяма, че всичко се променя за месеци. Инструментариум, комуникационни канали, внимание на публиките, изискванията на клиентите – всичко се променя. Ако си повярваш и за секунда, ако се вземеш на сериозно и си помислиш, че си голямата работа, то си загазил. Другите ще те изпреварят. Не спирай.

Да се забавляваш. Все пак всичко е голям фън.

Като заключение. Да работиш в ПР-агенция е предизвикателство, което не всички могат да понесат. Но, както се казваше в стария виц, първо ти е неприятно, после свикваш, а накрая даже ти харесва. А и тук, както в други области от човешкия живот, перфекцията се постига с практика.