Когато рекламата провокира

Вълни от възмущение заливат социалните мрежи твърде често, не заради лъжещи политици или разводи на звезди, а от определени рекламни кампании.

Провокативните или спорните реклами невинаги са резултат от лошо управление, неотчетени културни различия или слаб контрол на качеството. От време на време брандовете умишлено създават провокативна реклама, за да привлекат вниманието на хората към социални проблеми, или просто за да създадат повече шум около своите продукти. И все пак, дали тази реклама е полезен инструмент за промотиране или неетичен начин за унищожаване на собствената репутация, е спорно.

Тази статия няма да ви увери дали трябва да използвате провокация в рекламата си, но ще подчертаем някои основни плюсове и минуси, така че да стигнете до решение.

Какво е хубавото на провокативните реклами

Първото и най-очевидно нещо е, че провокативните реклами дават допълнителна публичност. Проучвания показват, че шокиращото съдържание е по-вероятно да премине през шума и да бъде запомнено. Следователно, ако рекламата ви донякъде е шокираща, повече хора ще я забележат и запомнят.

Говорейки за допълнителна публичност, шокиращите рекламни кампании има голям шанс да станат вирусни, осигурявайки "армии" от споделящи в социалните мрежи. Хората ще споделят вашите провокативни реклами, за да кажат на другите колко възмутени или умни са самите те.

Друго хубаво нещо е, че понякога брандовете и неправителствените организации плащат за шокираща реклама, за да привлекат към сериозни проблеми. През 1992 г. „Бенетон“ използва днес известната снимка на умиращия от ХИВ/СПИН Дейвид Кърби за своята рекламна кампания. Семейството на Кърби позволява на компанията да използва снимката, за да покаже на света ефекта от СПИН, който по онова време е табуизирана тема. В резултат, снимката е видяна от милиони хора и „Бенетон“ печели публичност, и добра, и лоша.

Какво е лошото на провокативните реклами

Плюсовете и минусите на такива реклами са неприятно близки. Същата публичност, която дава на компаниите бум на продажбите, може да подтикне определени групи хора достатъчно силно, че да бойкотират и дори вандализират имуществото на компанията.

И още, една пикантна реклама може просто да бъде забранена в определени държави. Има различна цензура и рекламни правила по различните места. Рекламните кампании, използващи голота, насилие, религия или други чувствителни теми, могат да са загуба на пари и усилия, ако се забрани да бъдат показвани. В допълнение, компанията може да бъде глобена, следователно да загуби още повече средства.

И накрая, дори ако една марка прави провокативна кампания с най-добри намерения, може лесно да бъде грешно интерпретирана и да доведе до нежелани последствия. През 2018 г. британският бранд за козметични продукти LUSH публикува своята #SpyCops кампания, целяща да привлече около полицейските участъци под прикритие. Някои хора възприеха съобщението като антиполицейско, което доведе до инциденти в магазините на LUSH и принуди компанията да публикува обяснително изявление.

Е, и какво?

Вероятно сте чули маркетолозите да казват „няма такова нещо като лоша публичност“. Въпреки че това конкретно твърдение е прекалено едностранчиво и преувеличено, дори реклама, която ядосва хората, може да увеличи продажбите. И все пак, това в никакъв случай не е причина да бъдете обидни, когато рекламирате.

Може да е добра идея да накарате рекламата ви да изпъкне и да стане вирусна, но има граници, които не трябва да прекрачвате. Трябва да стоите от всичко, което е лошо и завършва на „-изъм“, като „расизъм“. Другите неща, като показване на прекалено много плът или пускане на лоша шега, могат да бъдат леко шокиращи, но е по-малко вероятно да съжалявате толкова много. Във всеки случай, помислете добре, преди да опитате.

Кристоф Шпак от ForkLog Consulting за Medium.com