София с най-много болници и университети в страната, но цели квартали нямат училища и детски градини
Сериозен дисбаланс се наблюдава в здравната и образователната инфраструктура на столицата. Това сочат анализите от подготовката на новия план за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 г., наречен "Програма за София".
Повечето от заведенията за болнична помощ са разположени предимно в централните и южните части на София. В други части на града с население над 10 000 души, в които попадат жилищните квартали "Обеля", "Люлин", "Надежда", "Орландовци" и "Хаджи Димитър" и др. обаче няма болници. Освен това почти всички лекари от регистрираните в Столична община, практикуват на територията на град София. По данни на НСИ за 2019 г. средно на един лекар са се падали по 195 пациенти, докато в страната тази цифра е значително по-висока - съответно по 235 пациенти на един лекар. Освен това се наблюдава трайна тенденция на застаряване на медицинския персонал в страната, сочат още данните.
Оказва се, че разпределението на училища, ясли и детски градини, е относително равномерно на територията на София с едно изключение - бързо разрастващите се заради новото строителство южни квартали като "Манастирски ливади - Изток", "Кръстова Вада", "Карпузица", Витоша-ВЕЦ Симеоново. В тях няма изградени общински учебни и детски заведения, а детската грижа се предоставя единствено в частни детски градини. Осем населени места в Столична община са без образователна инфраструктура: Мало Бучино, Кубратово, Житен, Мировяне, Подгумер, Кътина, Балша и Локорско, като там учениците се извозват с автобус до най-близкото училище.
Главният град на страната ни предлага богата палитра от културни обекти и събития, в това число 53 театъра, опери и концертни зали, 46 музея, от които 6 са национални, над 60 галерии, 21 кинозали, 27 културни центъра, 172 читалища и 127 неформални пространства за култура и изкуство. Проблем обаче се оказва тяхното разпределение на територията на града. Повечето културни прояви се случват в центъра на града, което затруднява достъпа до тях за живеещите в покрайнините и крайградските зони на София.
В същото време се наблюдава недостатъчна публичност и информация относно недвижимите културни ценности на територията на общината. Не е развит и потенциалът на културния маршрут като средство за популяризиране на културните ценности – археологически, архитектурни и природни, показват данните. Ето и подробностите.
Здравна инфраструктура
Към 2019 г. на територията на Столична община функционират 65 лечебни заведения за болнична помощ. От тях 59 се намират на територията на София, а останалите са в населени места извън София – това са специализираните болници за продължително лечение и рехабилитация в Бухово, Кремиковци, Панчарево и Банкя. Столична община се обслужва от четири обекта на Спешна медицинска помощ. Централният се намира на бул. "Васил Левски" № 129 и три филиала в град Банкя, град Нови Искър и квартал "Ботунец".
Болничната мрежа е разположена предимно в централните и южните територии на София. Части от града с население над 10 000 души, на чиято територия няма болници, са кварталите в северозападните части – "Обеля", "Люлин", "Надежда", "Орландовци", "Хаджи Димитър", както и в източната част – "Дружба 1", "Дружба 2", "Христо Смирненски".
Легловият капацитет на болничните лечебни заведения в Столична община нараства през последните 10 години и към 2019 г. е 10 661 легла. Близо 40% от тях се намират в частни болници. Легловият капацитет на общинските болници е близо 1 800 легла. Осигуреността с болнични легла за Столична община е 820 легла на 100 000 души население, което е с 300 легла повече от средните стойности за Европейския съюз и със 100 повече от средния брой легла на 100 000 души в страната - 715. За сравнение Дания и Швеция имат 250 легла за 100 000 население, а Великобритания 280.
Въпреки, че в ситуация на пандемия, в каквато се намираме в момента, това би осигурило по-голяма здравна инфраструктура, в обичайна ситуация това е индикатор за проблеми със здравната система, се посочва в анализите на "Програма за София". Доклад на Европейската комисия (ЕК) от 2019 г. за здравеопазването в България определя високия брой болнични легла като показателен фактор за влошен здравен статус на населението, което има нужда от болнична помощ. Основната критика е, че България не успява да извършва регулярна здравна профилактика на населението си в ресора на доболничната помощ.
Към края на 2019 г., по данни на НСИ, броят на лекарите в Столична община е 6 801, от които 6 701 практикуват на територията на град София. Лекарите по дентална медицина са 1 885, медицинските сестри са 6 881, а санитарите близо 3 000 души. Осигуреността на населението с медицински специалисти е по-висока от средната за страната и значително се подобрява за последните 10 години. За 2019 г. средно на един лекар се падат 195 пациенти, докато в страната са 235 човека на един лекар.
Докладът на ЕК посочва, че има трайна тенденция на застаряване на медицинския персонал в страната и високи нива на миграция на квалифициран персонал, който търси по-добри условия за практикуване на професията си в чужбина. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2018 г. 46% от лекарите в Столична община са над 55-годишна възраст, като този дял за страната е още по-висок – 51 %.
Според доклада на ЕК разходите за здравеопазване на глава от населението в България са в размер на 1 311 евро и са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 година. И въпреки това в България отделяме сравнително голяма част от доходите си за здравно обслужване – между 8 и 10%, в сравнение със средно 3,9% за ЕС.
[[{"fid":"369934","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":472,"width":329,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Образователна инфраструктура
Образователната инфраструктура (училища, ясли и детски градини, частни и публични) на СО е разпределена относително равномерно на територията на София. Недостатъчно обслужени с обекти на образователната инфраструктура остават териториите в южната част на града, където през последните години се урбанизират нови зони, предимно с жилищни функции – кварталите Манастирски ливади - Изток, Кръстова Вада, Карпузица, Витоша-ВЕЦ Симеоново. В тези квартали няма изградени общински учебни и детски заведения. В тях детската грижа се предоставя единствено в частни детски градини, които обаче не предлагат достатъчен брой места.
Населени места в Столична община без образователна инфраструктура са: Мало Бучино, Кубратово, Житен, Мировяне, Подгумер, Кътина, Балша, Локорско. Учениците от тези територии се извозват с автобус до най-близкото училище.
Данните показват още, че през последните години Столична община полага усилия да намали броя на необхванатите деца, като инвестира в изграждане на нови и разширяване на съществуващи детски градини. През 2020 общо 37 691 деца се обучават в общинска детска градина, а 3 463 деца са в частна детска градина. Неприети в общинска детска градина са останали 2 200 деца.
Към 2020 г. на територията на Столична община функционират общо 273 училища. От тях 175 са общински, 39 са държавни и 59 са частни. Общият брой на учениците за учебната 2019/2020 година е 136 852, като 7% от тях (или 9 454 ученика) се обучават в частни образователни институции.
Един от основните проблеми, който стои пред образованието в Столична община, е броят на учениците, които отпадат от образователната система. През последните 5 учебни години от образователната система на основното образование (1-8 клас) в СО отпадат средно по 680 ученика годишно. В национален мащаб средно 14 000 ученика напускат всяка година системата на основното образование. Преждевременното напускане на училище води до дългосрочно увеличаване на неравенствата сред населението. Децата в такава ситуация са изправени пред по-висок риск от социално и икономическо изключване в своето бъдеще.
В София се намират 22 от всички 54 университета в страната. Между 2014 и 2019 г. броят на обучаващите се студенти постоянно намалява, което е резултат и от демографската ситуация в страната. За учебната 2018 –2019 г. броят на записалите се студенти в СО в квалификационна степен бакалавър и магистър е близо 95 000.
Данни от доклад за образованието на ЕК сочат, че за 2018 г. 12,7% от студентите в България на възраст между 18 и 24 години преждевременно напускат системата на висшето образование. Този дял е с 2% по-висок от средното ниво в ЕС. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на завършилите висше образование в чужбина, които се завръщат в страната. Все още липсва официална статистика за техния брой, но по данни на Националния осигурителен институт постоянно нараства броя на българите, които легализират дипломи за придобито в чужбина висше образование.
[[{"fid":"369936","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":469,"width":328,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]
Социална инфраструктура
В Столична община функционират 8 дома за възрастни хора (капацитет от 1 001 души); 72 центъра за настаняване, социална интеграция и обществена подкрепа (капацитет 2 673 човека); 11 защитени, преходни и наблюдавани жилища (капацитет 84 места); 78 детски кухни; 10 социални трапезарии.
Кварталите и населените места с по-висока от средната за Столична община концентрация на население, получаващо социални помощи, се намират в западните и северните части на общината като: Филиповци, Горубляне, Сеславци, Ботунец, Факултета, Орландовци – Малашевци, Надежда, Хаджи Димитър, Западен парк, Захарна фабрика и Кремиковци.
Факторите, които влияят върху нуждата от социално подпомагане, са свързани най-вече с последиците от застаряващото население на СО. Демографската ситуация предполага планирането на повече социални услуги, насочени към възрастното население, населението в пенсионна възраст, възрастното население с физически и психически увреждания и самотно живеещите стари хора. Тези групи ще имат все по-голяма нужда от интензивна грижа.
Друг фактор, който в бъдеще ще влияе все повече върху нуждата от социално подпомагане е увеличаващият се брой ученици, които отпадат от образователната система. Много вероятно е това да доведе до по-трудно реализиране на тези младежи на пазара на труда и съответно нужда от социална подкрепа за тях.
[[{"fid":"369937","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":468,"width":328,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]
Културна инфраструктура
София е град, който предлага богата палитра от културни обекти и събития. Данните показват, че в града има 53 театъра, опери и концертни зали; 46 музея, от които 6 са национални; над 60 галерии; 21 кинозали; 27 културни центъра; 172 читалища; 127 неформални пространства за култура и изкуство.
Възможностите за активно включване в културния живот не са равномерно разпределени между различните социални групи в столицата, както и между различните квартали и населени места в общината. Повечето културни прояви се случват в центъра на града, което затруднява достъпа до тях за живеещите в покрайнините и крайградските зони на София.
Силен потенциал да компенсират недостига на културни пространства в периферията имат читалищата, които са добре разпределени на територията на общината. Изследванията и данните за посещаемост на културните събития на общинските културни институти и читалищата показват, че в София през последните години се наблюдава нарастване на броя на публиките. Необходимо е да се проучат и възможностите за превръщане на наследените от миналото индустриални обекти в интерактивни пространства за култура.
Качеството на материалната база на общинската и държавна културна инфраструктура, макар и след поредиците от поддържащи ремонти през изтичащия програмен период, все още има нужда от внимание. Необходимо е не само обновяване на сградния фонд, което е най-честата намеса през последните 7 години, но и на обзавеждането и техническото оборудване.
[[{"fid":"369938","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":466,"width":329,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]
Идентичност и културно наследство
На територията на Столична община са регистрирани над 1 500 недвижими културни ценности (единични, групови и археологически), от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. Столична община е богата и на обекти от Националната екологична мрежа. На територията ѝ има 13 защитени територии и 7 защитени зони по директивите за птиците и местообитанията. Регистрирани са 78 вековни или забележителни дървета.
Налице е недостатъчна публичност и информация за недвижимите културни ценности на територията на общината. Все още не е развит потенциалът на културния маршрут като средство за популяризиране на културните ценности – археологически, архитектурни и природни, показват данните.
През последните години, наред с примери на качествена и отговорна реставрация, София загуби безвъзвратно и някои архитектурни образци. Това налага прилагането на редица мерки, отговорност на различни институции, с цел опазването и адаптацията на културното наследство на територията на Столична община.
Положителен пример за подпомагане устойчивото съхранение на ценностите е стартиралата през 2019 г. общинска програма „Културно наследство“, насочена към собствениците на сгради - културна ценност. Програмата осигурява финансиране за извършване на необходимите дейности по подготовката и администрирането на проектната документация за опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им, която следва да продължи да действа и постепенно да разширява обхвата си.
Архитектурата от периода след 1944 г. все още не е ясно разпозната като културна ценност. "София план" предприе инициатива за идентифициране и оценка на ценни обекти от този период, които притежават потенциал за признаване за ценност. Проектът се разработва в сътрудничество с Центъра за научни изследвания (ЦНИП) към УАСГ и Българския национален комитет (БНК) към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС).
[[{"fid":"369939","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":471,"width":327,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]
Пълният анализ на тема "Идентичност и културно наследство" с графики и карти можете да видите на интернет страницата на Програма за София.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.