Софиянци харесват града си въпреки проблемите и критичните точки

91% от софиянците изразяват висока удовлетвореност от това, че живеят в столицата, и въпреки проблемите и критичните точки, 57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са удовлетворени в най-голяма степен от търговската мрежа, възможностите за култура, образователните възможности и публичният транспорт. Това показва представително социологическо проучване на „Визия за София”, с партньорството на „Алфа Рисърч”*.

Приемливи за широко мнозинство от респондентите са публичните пространства и зелените зони, трудовите и бизнес възможностите, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги, природата и качеството на питейната вода. Столичани са най-критични към качеството на въздуха и нивото на шум, чистотата на града и състоянието на улиците и сградите в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на силна неудовлетвореност предизвикват материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт.

[[{"fid":"334240","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":437,"width":628,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Социално-демографският анализ на София показва, че развитието на София и утвърждаването й като основен икономически център на България привличат все повече хора в града през последните години и населението му непрекъснато нараства с плавни темпове. Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.           

Открояваща се специфика на социално-икономическата структура на населението на София в сравнение със средното за страната е, че тук живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст - 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017 г. Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи.

Разглеждайки разликите между обособените зони на града, с висок образователно-културен и икономически капитал са най- вече централните градски части, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат доходи над 1000 лв. на член от домакинството. В тези части е концентрирано както по-застаряващо, така и по-младо население – хора, заети в частния сектор, с професии, изискващи високо образование и квалификация.

Квартали, които имат добро образователно-културно ниво, но икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят предимно високообразовани хора, заети с неръчен труд, но с доходи около средното за София.

Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните.

В северните и западни части на града равнището на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски нива на удовлетвореност от различни измерения на градския живот. Запитаните смятат, че качеството им на живот може да се подобри чрез развитието на публичния транспорт, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишаване качеството на образованието в кварталните училища, децентрализация на културния живот и по-засилени мерки за сигурност.

Целият доклад можете да разгледате ТУК

*За подготовката на инструментариума, социологическият екип обработва всички данни и анализи, събрани в предните стъпки от работата по Визия за София и интегрира информацията от мултидисциплинарната работа във всички направления на инициативата  - Градска среда, Околна среда, Транспорт, Икономика, Управление, Идентичност и култура. Проучени са международни изследвания за качество на живот и са очертани основните тематични и проблемни полета и сравнителни индикатори от международни изследвания. След това са проведени фокус групови дискусии и дълбочинни интервюта и е изработен прецизен инструмент за количествените изследвания. Анкетното допитване обхваща 13 предварително определени зони на града и е представително за всяка (15+ години), а сумарно обемът на цялата извадка е над 2500 човека.