Какво пише в Минските споразумения?

След признаването на независимостта на Донецката и Луганската народни републики от Русия повечето европейски лидери, които се обявиха против решението, заговориха за погазване на Минските споразумения. Сред тях са украинският президент Володимир Зеленски, британският премиер Борис Джонсън, председателите на Европейската комисия и Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и австрийският канцлер Карл Нехамер.

Руският сенатор Андрей Климов обаче разви пред РИА Новости тезата, че признавайки ЛНР и ДНР, Русия не нарушава документите.

Какво обаче пише в Минските споразумения, подписани през 2014 и 2015 година, и какво се случва с изпълнението им? „Ройтерс“ обобщава в своя публикация.

Минск I

В столицата на Беларус през септември 2014 г. Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти постигнаха споразумение от 12 точки за прекратяване на огъня.

Разпоредбите включваха размяна на военнопленници, доставки на хуманитарна помощ и изтегляне на тежки оръжия след петмесечен конфликт, при който загинаха над 2600 души – цифра, която според Володимир Зеленски оттогава се е увеличила до около 15 000.

Споразумението бързо се разпадна заради нарушения и от двете страни.

Пълният документ е достъпен тук.

Минск II

Представители на Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и лидери на двата проруски сепаратистки региона подписват споразумение от 13 точки през февруари 2015-а.

Лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна, които са се събрали в Минск междувременно, издават декларация за подкрепа на сделката.

Там са определени военни и политически стъпки, които остават неприложени. Сред тях е и настояването на Русия, че тя не е страна в конфликта и следователно не е обвързана с условията.

Точка 10 например призовава за изтегляне на всички въоръжени формирования и военна техника от Донецк и Луганск. Украйна казва, че това се отнася за сили от Русия, но Москва отрича, че има сили там.

Ето и накратко какво пише в 13-те точки:

1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня;
2. Изтегляне на всички тежки въоръжения от двете страни;
3. Мониторинг и проверка от ОССЕ;
4. Начало на диалог относно временното самоуправление за областите Донецк и Луганск в съответствие с украинското законодателство и признаване на техния специален статус с парламентарна резолюция;
5. Помилване и амнистия за хората, участващи в бойните действия;
6. Размяна на заложници и пленници;
7. Предоставяне на хуманитарна помощ;
8. Възобновяване на социално-икономическите връзки, включително пенсиите;
9. Възстановяване на пълния контрол на държавната граница от правителството на Украйна;
10. Изтегляне на всички чуждестранни военни формирования, военна техника и наемници;
11. Конституционна реформа в Украйна, включително децентрализация, със специално споменаване на Донецк и Луганск;
12. Избори в Донецк и Луганск при условия, съгласувани с техните представители;
13. Засилване на работата на Тристранната контактна група, включваща представители на Русия, Украйна и ОССЕ.

Пълният документ е достъпен тук.

[[{"fid":"389240","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":562,"width":844,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

И под двата договора подписите си полагат едни и същи петима високопоставени дипломати и държавни лидери – шведският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини, тогавашният руски посланик в Украйна Михаил Зурабов, бившият украински президент Леонид Кучма, тогава в ролята на представител на страната си, както и двамата лидери на Донецката и Луганската народни републики, съответно Александър Захарченко и Игор Плотницки.