G-спорният глобален корпоративен данък и пречките пред него

Глобален корпоративен данък от 15% за 100-те най-големи корпорации с годишни приходи от над 750 млрд. евро - такава международна данъчна реформа одобриха представители на страните от G-7 в събота. Какво обаче включва този данък и какво трябва да се случи, за да влезе в сила той? 

Както е известно страните от G-7 (САЩ, Канада, Япония, Франция, Германия, Великобритания и Италия) се споразумяха на срещата си на 5 юни за въвеждането на еднакви глобални правила за таксуване на големите международни корпорации, които имат годишни приходи от над 750  млрд. евро.

Данъчната реформа включва 2 основни стълба. Първо - големите компании, които имат марж на печалбата над 10%, ще дължат 20% от приходите над този лимит. Този данък ще е дължим в страната, в която са реализирани продажбите. Вторият стълб е въвеждането на глобален корпоративен данък от поне 15%, чиято цел ще е да се премахнат стимулите печалбите да се прехвърлят в юрисдикции, където корпоративните данъци са ниски. Страните от G7 очакват страни и юридически зони с преференциален данъчен режим - т. нар. „офшорни зони“, да бъдат принудени да се присъединят към споразумението. 

Според финансовия министър на Великобритания Риши Сунак „е постигнато историческо споразумение за реформа на глобалната данъчна система, която да отговаря на дигиталната ера. Система, която гарантира, че правилните компании плащат правилната сума на правилните правителства“.

Промените са насочени към компании, като Google, Amazon и Facebook, които през годините са избягвали плащането на данъци,  именно чрез оперирането през компании, регистрирани в зони с ниско данъчно облагане. Въпросните компании са сред най-големите печеливши от глобалната пандемия, след като тя силно промени навиците на хората  по целия свят и премести една огромна част от търговските и социалните интеракции в дигитална среда. Основната цел е технологичните гиганти да участват по-активно във възстановяването на световната икономика с повече постъпления към бюджетите на страните, в които реализират най-големите си приходи. Планът за възстановяване на работните места на американския президент Джо Байдън на стойност 2,3 трлн. долара силно разчита на тези приходи. 

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правителствата могат да очакват сумарно между 50 и 100 млрд. долара повече данъчни приходи, ако реформата заработи. 

Един пример за това колко средства не се плащат на националните бюджети е резултатът на регистрираното в Ирландия дъщерно дружество на Microsoft. За 2020 г. то не е платило никакъв данък, въпреки че през миналата година е генерирало печалба от 315 млрд. долара. Ирландия всъщност е сред страните, които не са заявили подкрепа за реформата, защото възможностите за данъчни облекчения, които страната предлага, са сред основните причини много американски компании да отворят своята европейска централа именно там. 

"На технологичните гиганти прекалено дълго им се разминаваше неплащането на данъци и настоящата реформа е силно закъсняла", се казва в коментар на британското издание Гардиан.

Представители на някои от въпросните компании коментират, че подкрепят предложенията и предпочитат този подход, при който се въвежда едно глобално решение по въпроса, отколкото много различни национални данъчни рамки.

„Силно подкрепяме работата, която се извършва с цел да се обновят международните данъчни регулации. Надяваме се страните да продължат да работят заедно, за да гарантират, че балансирано и устойчиво споразумение ще бъде финализирано в скоро време“, се казва в официален коментар от страна на Google.

За да добие международно признание, предложението трябва да бъде одобрено и на срещата на G-20, която ще се проведе през юли във Венеция. Освен страните от G-7 в тази среща ще участват Аржентина, Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Мексико, Русия, ЮАР, Саудитска Арабия, Южна Корея, Турция, ЕС и Испания.  

Но дори и предложението за глобален корпоративен данък да бъде одобрено на въпросната среща, то няма да може да влезе в сила по-рано от година и половина след принципното съгласие.

„Това означава, че правителствата ще започнат да събират такъв данък най-малко след 2 години“, коментира Моника Ловинг, консултант по международни данъчни услуги към консултантската компания BDO, цитирана от Уолстрийт Джърнал.

Освен това пред идеята за глобален корпоративен данък има и редица пречки. Одобрението на новия данък може да не срещне пълна подкрепа от Сената на САЩ, тъй като дори управляващите демократи имат различия относно данъчната политика. А САЩ е една от водещите държави, иницииращи новия данъчен режим. Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън ще трябва да "продаде" идеята за глобалния данък най-напред на представителите в Сената. 

„Сега не трябва да се пропуска възможността да прекратим с данъчната система от Дивия запад и да построим данъчни отношения между правителствата и големите корпорации, които да помогнат за възстановяването от COVID кризата“, се казва в анализ на британското издание „Файненшъл таймс“. Според вестника и САЩ, и Китай ще имат полза от новата система, която ще гарантира по-справедливо разпределение на приходите, генерирани от технологичните гиганти.

Към момента обаче предложенията съдържат редица „вратички“, които лесно да позволят на онези компании, които искат да укриват данъци – да продължат да го правят, се казва в друг коментар по темата във Файненшъл таймс. "А успехът на реформата ще бъде именно в детайлите".

Инвеститорите в САЩ са притеснени, че по-големите разходи за данъци ще понижат техните печалби и бонуси. Те обаче засега не пресмятат какъв е риска това да се случи, тъй като считат, че въвеждането на глобалния данък на практика ще отнеме много време, се казва в анализ на Си Ен Ен.

Предложението има и редица критици, които считат, че "поне 15%" всъщност е много ниска ставка за големите корпорации. 

„Много време чакахме правителствата да вземат мерки, с които да принудят големите корпорации да платят дължимото към обществото. Но ставката от 15% е много ниска и е сравнима с корпоративния данък в Швейцария (15%), Ирландия (12,5%) и Сингапур (17%)“, коментира Габриела Бучер, изпълнителен директор на Oxfam International пред Си Ен Би Си.

По статията работи Николай Нейчев