Макрон на визита в Нова Каледония месеци преди референдума за независимост

Френският президент Еманюел Макрон пристигна днес на посещение в Нова Каледония, 30 години след кървавите събития на френския архипелаг в Тихия океан и шест месеца преди референдума за неговата независимост, съобщи Франс прес.

Макрон, който тъкмо приключи тридневна визита в Австралия, чиято цел бе засилване на стратегическите връзки с тази държава континент, ще остане до 5 май в Нова Каледония, предаде БТА.

Част от населението не желае френският президент да отиде да сведе глава пред паметник в знак на почит към борилите се за независимост канаки, избити преди 30 години от френските военни.

На 5 май 1988 г. армията щурмува пещера на остров Увеа (в източната част на архипелага), където жандармеристи са държани като заложници. Това води до смъртта на 21 души - двама военни и 19 канаки, някои от които са набързо екзекутирани.

Макрон ще бъде първият френски президент който ще посети Увеа след драмата, травматизирала дълбоко населението. Той ще сведе глава пред каменна плоча в памет на четирима жандармеристи, убити на 22 април 1988 г. от отряд борци за независимост, които след това вземат за заложници 27 жандармеристи.

Тази визита е повод да се отбележат "важни моменти от нашата обща история, моменти, които понякога са болезнени", каза френският президент при пристигането си.

След напрежението, породено от борбите за независимост през '80-те, между Париж и Нумеа са сключени споразумения за широка автономия на острова, който е френско владение от 1853 г.

На 4 ноември предстои референдум за самоопределение. Шест месеца преди вота сондажите показват, че избирателите масово ще предпочетат да кажат "не" на независимостта. Близо 60 процента от запитаните в неотдавнашно социологическо проучване казват, че ще гласуват с "не", 22,5 подкрепят идеята за независимост, а 17,8 процента са колебаещи се.

От 270 000 жители на архипелага близо 40 процента са канаки (меланезийци), 27 на сто са европейци, а останалите са метиси или от друг произход.

Ако все пак се откъсне от Франция, Нова Каледония ще е първата страна, обявила независимост от бившата колониална сила след Джибути (1977 г.) и Вануату (1980 г.).

Нова Каледония, една от петте френски островни територии в зоната на Индийския и Тихия океан, е в основата на плана на Макрон да засили влиянието си в Тихоокеанската зона, отбеляза Ройтерс.

По време на визитата си той ще предаде на каледонийското правителство документа от 1853 г., който постановява, че архипелагът става френско владение, отбеляза Асошиейтед прес.