От МВФ предупреждават за заплахата от нов ръст на цените на храните

От началото на пандемията от COVID-19 много хора, особено в страните с икономики в преход и развиващите се страни, са загубили значителна част от доходите си. В същото време цените на храните рязко се повишиха. Тази комбинация предизвиква сериозно безпокойство сред експертите, a изпълнението на eдна от най-важните цели на ООН в областта на устойчивото развитие - преодоляването на световния глад до 2030 г. – изглежда все по-малко осъществима, пише германското издание Der Spiegel. 

„Можем да бъдем върнати десетилетия назад“, отбелязва Ервин Прифти, икономически анализатор в Международния валутен фонд (МВФ). Заедно с двама свои колеги изследователят анализира данните за миналите периоди и прави прогноза. Експертите предполагат, че икономическият растеж е критичен фактор за намаляване на недохранването, а загубата на реални доходи води до глад. 

Според анализа в световен мащаб през 2020 г. броят на хората, страдащи от недохранване или глад, може да се увеличи с 60 милиона, според други оценки - със 130 милиона. Изследователите предупреждават: „Отсъствието на продоволствена сигурност е един от най-лошите странични ефекти на пандемията“. 

Дори преди кризата с короавируса 680 милиона души по света не са приемали достатъчно калории. В допълнение към седемте африкански държави, сред които Южен Судан, Нигерия, Демократична република Конго и Етиопия, особено засегнати от проблема са Сирия и Йемен, както и Хаити и Афганистан. 

Нов доклад на организацията за борба с бедността Oxfam показва, че броят на хората, страдащи от глад, се е увеличил почти шест пъти от края на 2019 г. до юни 2021 г. „В конфликтните региони остава висока заплахата от продоволствена криза“, подчертава икономистът Монико Тотова, експерт в Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). 

Според Der Spiegel обаче проблемът заплашва да се влоши и последствията могат да бъдат изключително сериозни. „Недохранването може да доведе до социални вълнения в краткосрочен план, а в дългосрочен план - до намаляване на производителността, човешкия потенциал и икономическия растеж“, алармира Прифти. 

Както отбелязва изданието, от март 2020 г. до юни 2021 г. индексът на цените на храните на ФАО се е увеличил с 31%. Този индекс се базира на средната цена, която вносителите трябва да платят, а не на цените на дребно. Но покачването на цените на основните храни се наблюдава и в супермаркетите и пазарните щандове по света, като южноафриканците сега харчат около 30% повече за домати, растителни масла и бобови растения, отколкото преди година. В Бразилия хората се оплакват от нарастващите цени на говеждото, пилешкото и ориза. 

Различни глобални и местни фактори играят съществена роля за покачването на потребителските цени. Южноафриканският експерт по земеделие Уанди Шилобо отбелязва: „Пандемията се натъква на проблема и с изменението на климата“. 

Анализаторите от МВФ посочват, че поскъпването на хранителните продукти е започнало още преди кризата, причинена от коронавируса. В началото на пандемията локдауните, покупките на храни на едро поради страх от повишаване на цените и прекъсванията в износа на ориз и пшеница нарушиха веригите за доставка и предизвикаха повишаване на цените. 

Освен това се увеличиха транспортните разходи, което също повлия на потребителските цени. През последните 12 месеца морските товари удвоиха цената си, многобройни пътнически полети бяха отменени. По-скъпият бензин и километричните задръствания също увеличиха цената на наземния транспорт. 

Междувременно търсенето на селскостопански продукти остава високо, отчасти защото Китай реши да попълни запасите си и да закупи големи количества соя. Световният растеж в търсенето на биогорива също изигра роля за повишаване на цената на растителните масла. В същото време екстремните метеорологични условия нарушиха производството на палмово масло, например в Индонезия, и доведоха до суша и провал на реколтата в много традиционни страни износители като Бразилия, Аржентина, както и Русия, Украйна и САЩ. Досега обаче последните фактори влияят главно върху цената, определена от производителя. Тя се е увеличила с повече от 40%.

„Такова поскъпване достига до потребителя с течение на времето и все още е незабележим. Следователно през следващите няколко месеца очакваме по-нататъшно увеличение на цените на храните“, обобщава Прифти. 

Т.нар. "инфлация на храните", т.е. повишаването на цените за потребителите, няма едно и също въздействие върху всички региони на света. Развиващите се страни и страните с икономики в преход са пострадали по-силно, особено когато са силно зависими от вноса, отбелязва изданието. 

В същото време икономистът от ФАО Монико Тотова е сигурен, че обемът на местното земеделско производство е останал практически непроменен.
Селскостопанските работници бяха до голяма степен освободени от карантинните ограничения, но локдауните нарушиха веригите за доставка и регионалните транспортни маршрути. Това доведе до факта, че разходите за плодове, зеленчуци и зърнени храни се увеличиха значително. Известно време малките магазини и пазари останаха затворени и хората трябваше да пазаруват в по-скъпите супермаркети. 

В резултат на това цените в части от Африка на юг от Сахара са се повишили с 200%. Поради резкия спад на доходите, заплахата от глад е изключително висока. Освен това в момента континентът се бори с третата вълна от коронавируса, пише изданието, цитирано от Агенция "Фокус". 

Ситуацията е тежка в много страни от Африка и Близкия изток, където икономическите кризи се комбинират с хиперинфлация, например в Нигерия или Ливан: обезценяването на националните валути спрямо долара оскъпява вноса на храни. Това вероятно ще създаде нови проблеми през следващите месеци, особено в Африка на юг от Сахара, Близкия изток и Северна Африка, които са силно зависими от такъв внос. За смекчаване на хранителния шок и неговите последици, според Прифти, е необходимо да се увеличат разходите от държавата, т.е. плащанията към най-бедните слоеве от населението. „Обикновено не се случва продуктите да отсъстват от пазара. Хората просто не могат да си ги позволят“, убеден е Прифти. 

Както отбелязва Der Spiegel, по време на кризата някои страни вече са поели по този път. През 2020 г. Бразилия например предостави еднократна помощ на нуждаещите се. Подобна програма имаше в Южна Африка, но към настоящия момент вече е прекратена. „Това, което най-много ме натъжава, е, че много държави просто нямат финансовия капацитет да създават такива програми“, подчертава южноафриканският експерт Уанди Шилобо.