Колонката на Ричард Брансън: Може и без диплома

Въпрос: Заедно с двама мои приятели обсъждаме една интригуваща бизнес възможност. Направих проучване и знам, че няколко компании, вече са в тази ниша. Но те не знаят как да дадат мащаб своя бизнес, а това открива пред нас страхотна възможност. За съжаление, когато представя моята идея за това как да победим конкуренцията, един от моите партньори винаги повтаря, че основателите на тези компании имат дипломи от най-престижните университети в света и че „най-вероятно ще ни смажат“. Този тип коментари ме вбесяват. За мен те изглеждат просто като оправдание, което хората използват, когато се страхуват да продължат напред. Случвало ли ви се да бъдете респектиран от биографията на някого? Ако отговорът е да, как успяхте да преодолеете чувството за малоценност?

- Нирав Патал

Отговор: На първо място, мисля, че е чудесно, че искаш да влезеш в света на бизнеса заедно с приятелите си. Мнозина смятат, че това е лоша идея, но аз не съм от тях. Имам дълъг опит в работата с приятели, близки хора и членове на семейството и мога да кажа, че нещата се получиха доста добре. Всички ние прекарваме огромна част от живота си на работното място, така че според мен е добре да работим с хора, които харесваме. Това прави всичко по-забавно, а щастието е в основата на всяко успешно начинание.

Имайки това предвид, съжалявам, че твоят бизнес партньор не приема идеите ти, защото мисли, че ще бъдете победени от хора, които се предполага, че са по-образовани от вас. Това е най-обикновен страх от възможността да се провалите. По мое мнение, предприемчивото мислене е по-ценно дори от най-престижната диплома.

Самият аз не съм завършил елитен университет. Всъщност, не съм завършил дори средно образование. Страдам от дислексия, която ми попречи да продължа училище като тийнейджър - не можех да се впиша в обстановката. За съжаление, моите учители и програмата, по която те преподаваха, ме накараха де се чувствам мързелив и глупав. Това ме накара да насоча вниманието си към нещо, към което изпитвам истински интерес и страст, а това бе издаването на списание Student, което цели да даде думата на млади хора като мен.

Тогава се случи нещо чудесно: следвайки страстта си, аз успях да открия истинската си цел. Директорът ми даде ултиматум, принуждавайки ме да избирам между образованието и списанието. Избрах да напусна училище и да не поглеждам назад.

Не съм единственият, който е направил подобен избор. Някои от най-големите имена в света на бизнеса не за са завършили колеж, а да не говорим за университет от Бръшлянова лига или някой елитен британски университет. Хора като основателя на Tumblr Дейвид Карп, британския бизнес магнат Алън Шугър и Филип Грийн от Arcadia Group са само част от имената, които са постигнали голям успех без да са стъпвали в университет.

След тях идват и тези, които са прекъснали обучението си преди да завършат: Даниел Ек напуска университет в Швеция, за да стане съосновател на Spotify, Стив Джобс се отказва от Рийд Колидж, за да работи по разрастването на Apple, а Бил Гейтс и Марк Зукърбърг прекъсват обучението си в Харвард, за да преследват своите мечти. Всички те най-вероятно са мислили, че уроците, които могат да получат от реалния свят, ще им бъдат по-полезни в превръщането на мечтите в реалност.

Това, което искам да кажа е, че завършването на университет не е най-важното нещо в живота и със сигурност не е задължителна предпоставка за успех в бизнеса. Това не означава, че хората не трябва да ходят в университет, ако искат, а просто да обърнат повече внимание на предимствата, които училището на живота може да им осигури. Аз получих образованието си чрез работа. Според мен, работата и уроците на реалният живот са най-добрите начини за придобиване на умения.

Не вярвам, че дългото време, което повечето хора прекарват в училище, е полезно за тях. Според мен, дори професиите, които задължително изискват университетско образование, като медицината и науката, трябва да предлагат по-кратки и по-интензивни курсове. Учениците трябва да бъдат насърчавани да мислят по-предприемчиво и да напредват по-бързо

Така че, отговорът на въпроса ти е не, никога не съм изпитвал чувство за малоценност, заради образованието на някой друг. Ако бях, нямаше да постигна това, с което днес мога да се гордея. Разбира се, оценките, които имах в училище, понякога ме караха де се чувствам зле, но веднага щом открих истинската си страст, всичките ми предубеждения за това какво е нужно, за да постигнеш успех, се изпариха.

Никога не оценявам хората по това какво образование и квалификация имат. Първото нещо, на което обръщаме внимание във Virgin, когато наемаме нови служители, е какви личности са. Специфичните умения и познания винаги могат да бъдат научени, но характера на човек трудно може да бъде променен. Освен това, ние отдаваме голямо значение на предходните преживявания. Много пъти съм срещал хора, които имат разнообразна трудова история и набор от умения, които на пръв поглед не са подходящи за дадената роля, но техният богат опит им помага да внесат нова перспектива за работата на тази позицията и това ги превръща в изключително успешни.

Нирав, направил си нужните проучвания и имаш страхотна идея, така че, сега е моментът да поемеш инициатива. Никога няма да разбереш дали идеята ти е толкова добра, колкото мислиш, ако не я приложиш на практика. Ако твоят бизнес партньор продължава да отговаря с негативизъм на ентусиазма ти, може би е време да намериш нов партньор, който споделя твоите виждания и не се страхува от истинско предизвикателство.

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: Richard.Branson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.