Как да превърнем провала и разочарованието в успех и удовлетворение?

Както биха казали стоиците, не винаги можете да контролирате какво ви се случва... но винаги можете да контролирате как реагирате.

Колкото по-добре разбирате и управлявате емоциите си, толкова по-големи са шансовете ви да се справите с даден проблем или предизвикателство и да постигнете успех.

Ето един процес в три стъпки, подкрепен от невронауката, който ще ви помогне да продължите напред въпреки провалите и разочарованията.

Приемете факта, че начинът, по който обикновено реагирате, не е единственият възможен начин за реакция

Според изследванията на психолога от Станфорд Карол Дуек, посветени на постиженията и успеха, повечето хора възприемат един от двата модела на мислене по отношение на талантите:

• Хората с „фиксиран начин на мислене“ (fixed mindset) вярват, че интелигентността, способностите и уменията са вродени и сравнително постоянни – че притежаваме само това, с което сме се родили.
• Хората с „начин на мислене, фокусиран върху растежа“ (growth mindset) вярват, че интелигентността, способностите и уменията могат да бъдат развити чрез усилия – че притежаваме това, за чието постигане сме работили.

Изненадващо, същото важи и за емоциите. Както пише Лиза Фелдман Барет в книгата си „How Emotions Are Made: The Secret Life of the Brain“:

Що се отнася до емоциите и автономната нервна система, през последните две десетилетия са проведени четири значими мета-анализа, най-мащабният от които обхваща над 220 физиологични проучвания и близо 22 000 участници. Нито един от тези четири мета-анализа не открива постоянни и специфични „емоционални отпечатъци“ в тялото.

Накратко: още в ранна възраст сте се научили как да интерпретирате усещанията на тялото си, черпейки опит от хората около вас, от културата в която сте израснали, и т.н.

Това означава, че можете да се „отучите“ от някои свои емоционални реакции и да ги промените. Как обаче може да стане това?

Идентифицирайте конкретната емоция

Ако ви попитам как се чувствате, а вие отговорите: „Подложен съм на стрес“ – това е не е от особена полза. Макар терминът „подложен на стрес“ да има смисъл, той е твърде неясен.

Какво точно ви кара да изпитвате стрес? Може би става въпрос за презентация пред клиенти, която ви предстои. Или за неприятен разговор с колега. Или пък за трайна липса на приходи – да не говорим за печалби. Невроучените наричат ​​това „грануларни“ моции – колкото по-конкретно идентифицирате една емоция (т.е. колкото по-детайлно я разграничавате), толкова по-добре.

Както д-р Марк Бракет пише в книгата си „Permission to Feel: The Power of Emotional Intelligence to Achieve Well-Being and Success“.

Хората с ниска степен на емоционална детайлизация – наричани „групиращи“ (тъй като обединяват различни емоции в общи категории), се справят по-зле с разграничаването на отделните емоции (например: гняв, тревожност, фрустрация).

Участниците, които проявяват висока степен на детайлизация, се справят по-успешно с разграничаването на своите емоционални преживявания.

При сравнение между двете групи се оказва, че хората с по-висока емоционална детайлизация са по-малко склонни да изпадат в паника под стрес и по-често успяват да открият положителен смисъл в негативните преживявания. Те също така се справят по-добре с регулирането на емоциите – т.е. с контролирането на своите реакции, за да постигнат желаните резултати.

От друга страна, „групиращите“ показват по-слаби резултати в тези аспекти и са по-склонни към физически и психологически здравословни проблеми в сравнение с хората, които умеят да детайлизират емоциите си.

Макар да звучи странно, особено предвид общоприетото схващане, че не бива да се задълбочаваме прекалено в емоциите си, но отделянето на време за размисъл върху конкретните причини за дадено чувство всъщност помага за по-доброто справяне с него.

Същото важи, разбира се, и за околните: ако помогнете на човек, който се чувства „разстроен“, „под стрес“ или „тревожен“, да открие конкретния източник на емоцията си, това ще му помогне да я управлява по-ефективно.

Променете подхода към самата емоция

Около 75 процента от американците споделят, че редовно изпитват физиологични и психологически симптоми, породени от стрес. Проучванията показват, че представителите на поколението Z, в частност, се справят значително по-трудно със стреса: чувства като страх, безпокойство и колебание им пречат да разгърнат пълния си потенциал.

За тях стресът е нещо негативно.

Но напрежението е и привилегия.

Да кажем, че изпитвате нервност преди среща с важен клиент, който може да отвори нови възможности за вас. Самият факт, че сте нервни, всъщност е нещо положително – това означава, че имате шанс значително да увеличите приходите на компанията си. Или пък сте под стрес относно това дали ще успеете да спазите крайния срок за доставка на голяма поръчка. И това е нещо хубаво, защото ви дава възможност да докажете нещо – както на клиента си, така и на самите себе си. Погледнете на нещата по този начин: напрежението е емоция, която всъщност искате да изпитвате. Защото да усещаш напрежение означава, че си в позиция да постигнеш успех в нещо значимо. Нещо важно. Нещо, което наистина има значение за теб.

Напрежението е знак, че полагаш усилия и надскачаш себе си – а това е хубаво, защото не можеш да постигнеш повече, ако не се опиташ да направиш повече.

Когато се чувстваш нервен, под стрес или тревожен, промени начина, по който възприемаш тази емоция. Ако изпитваш нервност, значи ти е грижа – а това е добре. Ако си под стрес, значи залогът е голям – което също е добре. Ако изпитваш тревожност, това е сигнал, че трябва да се справиш с някакъв проблем; решаването му не само ще премахне тревожността, но и ще направи живота ти по-добър.

Не винаги можеш да контролираш емоциите си. А и не е нужно.

Можеш обаче – поне до известна степен – да контролираш как реагираш на емоциите си и как се справяш с тях.

………………

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев