Научете детето да казва „не” на възрастните! Вижте как

Лозунгът от близкото минало „Възрастните трябва да се уважават“ все по-често се превръща за съвременните деца в спорно твърдение с въпросителен знак на финала. Как да научим малките хем да отстояват собствените си граници, хем да пораснат възпитани хора?

„Възрастните знаят по-добре“, „слушай старите, те няма да посъветват нещо лошо“ – тези твърдения не намират популярност не само у бунтуващите си тийнейджъри, но и у техните родители.

Самата аз се замислих над темата за уважението на по-възрастните след една едновременно сериозна и куриозна случка. С моето 5-годишно на излизане от детската градина обсъждахме защо е прието да се отнасяме уважително към възрастните хора. Аз му обяснявах, че по-големите имат по-богат жизнен опит, натрупали са много знания и умения, затова могат и да дадат ценни съвети…

В този момент минавахме покрай барче, където си „почиваха“ местните пияници (според мен – още от сутринта), хора, все на преклонна възраст. Един от тях дрезгаво викна нещо (напълно добродушно) по наш адрес, но контрастът с думите, които излязоха от устата ми бе ослепителен… Какъв ли пример дадох току-що на детето, на какво уважение го научих?

От една страна е очевидно, че не трябва да се вслушваме във всички думи на всички възрастни. От друга, не би ми се искало детето ми да порасне грубиянин.

Моите размишления родиха пет „златни“ правила, които разпечатахме и закачихме на видно място вкъщи. Ето ги и тях:

1. Възрастните грешат

Да! Това е първото и най-важното: възрастните могат да бъдат опитни, мъдри, умни, но въпреки това да правят грешки. Да започнем с малките неща: възрастните (дори и учителите!) могат нещо да забравят или да сбъркат. Помня как до припадък спорихме с детето за някакъв маловажен, но очевидно грешен факт, чут от госпожата в детската. Моите аргументи и всесилния Гугъл се разбиваха в непоколебимото като гранит детско „но ГОСПОЖАТА така каза!“ Да го убедя ми костваше много.

Също така възрастните могат да постъпят несправедливо – да се скарат тежко или да сбъркат в дадена ситуация.

Обяснете на детето, че всички грешат – по-важното е да си признаем и да поправим грешката си.

2. Правилата важат за всички

Всички живеем в едно общество и следваме определени правила. В детската градина, училище, в извънкласните дейности и когато сме на гости. Възрастните имат своите пълномощия, но това не притежават абсолютна власт.

Важно е да обсъдите с детето какви права и задължения имат преподавателите, лекарите, треньорите и другите възрастни в живота му.

3. Правото на „не“

Всеки има право да казва „не“, дори детето на възрастния. Това не отменя необходимостта да се придържаме към правилата, също така понякога „не“-то може да има доста неприятни последствия. Но въпреки това да се казва „не“ е разрешено и понякога е необходимо.

Целият текст четете на noviteroditeli.bg