Непознатите ползи за ума от четенето на глас

Когато отделите време за четене на книга, е много вероятно да не вербализирате редовете, тъй като по принцип четенето на глас се използва само когато има трети човек, който искате да заинтригувате като например децата си преди лягане. Въпреки това, съвсем скорошни изследвания свидетелстват за огромните ползи за психичното здраве от четенето на глас: от подобряване на паметта и подобряване на нашето разбиране на сложни текстове до укрепване на емоционалните връзки на хората един с друг.

Четенето на глас стимулира паметта при деца и възрастни хора. Един от хората, които са изследвали най-много ползите от четенето на глас, е Колин Маклауд, психолог от Университета на Ватерло в Канада, чиито изследвания показват, че тези, които го практикуват, запомнят много по-добре думи и текстове, ако ги четат на глас. В този смисъл това е ефект, който стимулира паметта, оказвайки силно влияние особено при децата, но и при възрастните хора, пише в статия по темата Би Би Си. 

Явлението „производствен ефект“  

Маклауд нарича това любопитно явление „производствен ефект“, отнасяйки се до акта на „създаване на писмени думи“, тоест четенето им на глас. Това беше демонстрирано в проучване, проведено в Австралия, при което група деца на възраст от 7 до 10 години четат списък с думи, някои мълчаливо, а други на глас. Когато по-късно ги попитат за тези, които са запомнили, се оказва, че четящите на глас запомнят 87% от термините, докато тези, които четат наум, могат да достигнат само до 70%. Паметта свързва конкретен акт с тези данни или термини, които сте запомнили. Както показват проучвания и преподаватели специалисти в материята, дикцията на глас е полезна не само за деца, но и за възрастни.

При друго проучване група хора на възраст между 67 и 88 години са помолени да прочетат на глас поредица от думи, които по-късно трябва да запомнят и да напишат с химикал на хартия. По този начин те са запомнили 27% от думите, които четат на глас, и едва 10% от тези, които четат мълчаливо.

„Изговорените думи се открояват от тези, които се четат мълчаливо и това дава основание те да станат част от паметта“, обяснява Маклауд. Друга причина за този любопитен ефект е, че по този начин човекът взима активно участие, дори и минимално, а в крайна сметка думите оживяват с гласа, а не с мълчанието. 

Друг трик за запаметяване на конкретни данни и подробности е приемането. Например, ако дриблирате топка и с всеки неин отскок казвате поредица от думи, те по-късно ще бъдат запомнени поради връзката им с отскока на топката. Паметта свързва конкретен акт, който произтича от ежедневната дейност или който е свързан с данните или термините, които сте запомнили.

Слушайте внимателно четенето на някой друг 

Проучване в университета в Перуджа в Италия събира група студенти, които да четат на група възрастни хора с болестта на Алцхаймер за общо 60 сесии. В края на проучването слушателите се представили по-добре при тестовете за памет, отколкото преди експеримента, тъй като разказаните от тях истории ги накарали да черпят от собствените си спомени и въображение, помагайки им да класифицират миналия опит по последователен начин. „Активното слушане на история води до по-интензивна и задълбочена обработка на информация“, заключават авторите на изследването. 

За много от анкетираните във всички проучвания четенето на глас не само подобрило познавателните им способности, но и им донесло по-висока степен на благосъстояние, комфорт и най-важното: чувство за принадлежност.

„Някои участници, които говориха за това преживяване, казаха, че се чувстват благодарни, сякаш историята е дар от тяхното време, тяхното внимание, техният глас“, казва Сам Дънкан, изследовател от Университетския колеж в Лондон, който ръководи проучване на повече от 500 души в цяла Великобритания.

„Когато четем истории на деца, оценяваме чувството за близост и сплотеност. Това е нещо, което не правим твърде много с възрастните хора. Защо свикваме да четем мълчаливо толкова бързо? Способността да се чете безшумно има големи предимства, особено скоростта. Четенето на глас е акт, който забавя способността ви да четете бързо, в което може би се крие още една от особеностите на неговия ефект“, обяснява Каренли Оверман, когнитивен археолог от университета в Берген, Норвегия, занимаващ се с въпросите за скоростта и умствената ловкост.

В забързан свят като този, в който живеем, не би навредило да се оставят няколко минути на ден да четем бавно и внимателно на глас. Не само заради способността ни да запомняме, но и да споделяме и да бъдем по-близо до хората, които обичаме и с които сме заобиколени. И в крайна сметка те ще се радват да чуят нашата история от началото до края. 

Източник: elconfidencial.com

Превод и редакция: Нели Тодорова