По пътя към една от "най-топлите" мисии – SolO ще снима Слънцето отблизо

Европейската сонда Solar orbiter (Слънчев спътник) потегли на една от "най-топлите" мисии в историята на космическите полети. Тя ще изучава Слънцето от близки ъгли, съобщиха от NASA.

Мисията, струваща 1,5 милиарда евро е пълна с камери и сензори, които трябва да разкрият забележителни нови познания за работата на нашата звезда. Учените искат да разберат по-добре какво движи динамичното поведение на Слънцето. Ракетата, която ще превози спътника до опасно топлото място се издигна от Кейп Канаверал във Флорида в 04:03 GMT (23:03 местно време в неделя).

Понякога Слънцето изхвърля милиарди тонове материя и заплетени магнитни полета, които могат да нарушат някои процеси на Земята. Най-лошото, което тези бури причиняват е създаване на грешки в системите на спътниците, пречат на радиокомуникациите и дори създават проблеми с електропреносните мрежи на Земята.

Изследователите се надяват, че знанията, които ще получат от Solar Orbiter (SolO), ще подобрят моделите, използвани за прогнозиране на най-лошото от изригванията на нашата звезда.

Изстрелването на  сондата е съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ESA) и американския й колега NASA. А американците са поели отговорността за пускането на SolO.

През първите два дни след изстрелването, Solar Orbiter ще разгърне инструменталната си стрела и няколко антени, които ще комуникират със Земята и ще събират научни данни. Космическият апарат ще следва уникална траектория, която ще позволи неговият изчерпателен набор от инструменти да предостави на човечеството първите изображения на полюсите на Слънцето. Тази траектория включва 22 близки подхода към Слънцето, привеждайки космическия кораб в орбитата на Меркурий за изучаване на Слънцето и неговото влияние върху космоса.

„Като хора, ние винаги сме били запознати с важността на Слънцето за живота на Земята, наблюдавайки го и проучвайки как работи в подробности, но също така отдавна знаем, че има потенциал да наруши ежедневието, ако сме под обсега на мощна слънчева буря“, заяви Гюнтер Хасингер, директор на научния отдел в ESA. „В края на мисията ни ще знаем повече за скритата сила, отговорна за променящото се поведение на Слънцето и влиянието му върху нашата родна планета от всякога.“

Solar Orbiter ще прекара около три месеца във фазата на въвеждане в експлоатация, по време на която екипът на мисията ще извърши проверки на 10-те научни инструмента на космическия кораб, за да се увери, че те работят правилно. Ще му отнеме около две години, за да достигне основната си научна орбита.

Solar Orbiter комбинира два основни начина на обучение. Инструментите на място ще измерват околната среда около космическия кораб, откривайки неща като електрически и магнитни полета и преминаващи частици и вълни, излъчени от Слънцето. Устройствата за дистанционно наблюдение ще изобразяват Слънцето отдалеч, заедно с неговата атмосфера, като събират данни, които ще помогнат на учените да разберат процесите във вътрешността му.

Докато пътува до там - до ноември 2021 г.- инструментите на космическия кораб ще събират научни данни за околната среда около космическия кораб, докато телескопите за дистанционно наблюдение ще се съсредоточат върху калибрирането, за да се подготвят за научни операции в близост до Слънцето. Фазата ще включва три гравитационни асистенции, които спътникът ще използва, за да приближи орбитата си по-близо до Слънцето: две на Венера през декември 2020 г. и август 2021 г. и една на Земята през ноември 2021 г.

Следвайки своята земна гравитационна помощ, Слънчевият орбитър ще започне основната фаза на своята мисия, водеща до първия му близък проход до Слънцето през 2022 г. - на около една трета от разстоянието от Слънцето до Земята.

Уникалната орбита на SolO ще изведе космическия кораб от равнината, която приблизително се изравнява с екватора на Слънцето, където е орбитата на Земята и другите планети. Космическите кораби, изстреляни от Земята, естествено остават в тази равнина, което означава, че телескопите на Земята и телескопите върху спътниците имат ограничен изглед към северния и южния полюс на Слънцето.

Предишна мисия на ESA-NASA, Ulysses, стартирана през 1990 г., постигна наклонена орбита, като даде на учените първите си измервания на пространството около Слънцето в този критичен регион. За разлика от Ulysses, Solar Orbiter носи камери, които ще предоставят първите по рода си изображения на полюсите на Слънцето. Тази жизненоважна информация ще помогне на учените да попълнят пропуските в моделите на магнитното поле на Слънцето, което задвижват активността на Слънцето, а заедно с нея и много други, важни за нас процеси.

„Сондата ще направи невероятни неща. В комбинация с другите наскоро стартирани мисии на НАСА за изучаване на Слънцето ние получаваме безпрецедентно нови знания за нашата звезда“, каза Томас Зурбухен, администратор на науката в НАСА. „Заедно с нашите европейски партньори навлизаме в нова ера на хелиофизиката, която ще трансформира изучаването на Слънцето и ще помогне да направим мисиите на астронавтите по-безопасни.“

Solar Orbiter допълва флота от космически кораби на НАСА Heliophysics, наблюдавайки звездата, до която живеем и нейните ефекти върху пространството, през което пътуваме.