Съвременното бойно поле преминава през революционни промени, които преобразяват военната стратегия и тактика. Това става в условията на нарастващи глобални заплахи, сложни геополитически игри и най-опустошителната война в Европа от 80 години насам. В следващите редове ще разгледаме пет авангардни технологии, които променят облика на войната и пренаписват нейните правила: дронове, оръжия с насочена енергия, роботи, хиперзвукови системи и самолети от шесто поколение.

Война на дронове

Това заглавие е нещо повече от мързелива препратка към известния сериал на HBO. Защото, вън от всяко съмнение, войната на бъдещето ще бъде именно „война на дронове“. Безпилотните летателни апарати (БПЛА) станаха незаменими в съвременните бойни действия, което се вижда особено ясно от мащабната им употреба във войната в Украйна. И ако войните в Ирак и Афганистан бяха доминирани от големите скъпи крилати дронове, то бъдещето, изглежда, е на малките мултипликатори, или мултикоптери (обичайните дронове с няколко пропелера). Причината е в тяхната многофункционалност. Те са изключително гъвкава платформа и могат да изпълняват всевъзможни роли. Те могат да разузнават и откриват вражески войски, прецизно да насочват артилерийския огън и да тероризират логистиката на противника. Дроновете осигуряват незабавна тактическа осведоменост за ситуацията на бойното поле чрез видео в реално време, като така елиминират необходимостта от сателитни снимки. Има дронове бомбардировачи, които атакуват противника, включително през нощта. Има дронове „камикадзета“, които безмилостно преследват вражеската техника и пехота, както и дронове изтребители, които свалят противниковите разузнавателни и нападателни БПЛА.

Пример за ефективността на новия начин за водене на война са създадените от украинските инженери нови морски дронове. През последните години те нанесоха значителни щети на руския Черноморски флот. Съвсем наскоро, на 31декември 2024 г., се случи събитие, което ще влезе във военната история и бе широко отразено от специализираните издания. Оборудван с ракети украински дрон „Магура V5“ свали руски хеликоптер Ми-8. Според някои източници, като Nеwsweek, свалените машини са всъщност две, като трета е била повредена.

Ключово е и че мултироторните БПЛА са сравнително евтини и могат да бъдат произвеждани масово. От икономическа гледна точка те предлагат значително предимство. Често се цитират съпоставки между цената на един мултироторен дрон

(3–4-цифрена сума в долари) с 6–7-цифрената цена на противовъздушна ракета, която сваля въпросния БПЛА.

В момента световната отбранителна индустрия се пренастройва към производството на милиони дронове. Те ще бъдат абсолютно незаменими на бойното поле и имат всички шансове да се превърнат в най-масово произвежданата военна технология в историята.

В бъдеще всяка уважаваща себе си армия ще има специализирани БПЛА подразделения, а всяка военна част ще има свой отряд от пилоти на дронове. Това няма да е въпрос на избор, доколкото пехота без помощта на дронове ще става лесна жертва на противниковите дронове убийци.

Оръжията с насочена енергия – новите правила на играта

Оръжията с насочена енергия (Directed energy weapons – DEW) не са само атрибут на научната фантастика от марсианските „смъртоносни лъчи“ на Хърбърт Уелс до бластерите в Star Wars. Те са реалност и след няколко десетилетия изследвания и технологично развитие най-накрая са на път да променят бойното поле завинаги. Тези системи използват концентрирана електромагнитна енергия или ускорени елементарни частици, за да поразяват цели, без да използват традиционни снаряди. Техните качества ги превръщат в идеално средство за близка противовъздушна отбрана, за защита от всякакви средства, включително дронове.

Сред ключовите предимства на DEW е фактът, че техен единичен изстрел е почти безплатен за разлика от сегашните ракети, използвани за същите цели. Всъщност използването на оръжия с насочена енергия може да промени посочената по-горе финансова асиметрия при прехващането на дронове (свалянето на дрон за 2 хил. долара с ракета за 2 млн.). Например новата британска система RFDEW може да унищожи такъв дрон с изстрел за 13 цента. В допълнение „презареждането“ на такава система отнема минимално време в сравнение с традиционните оръжия.

Липсата на традиционни боеприпаси е голямо предимство на DEW, което ги прави много по-малко зависими от проблемите с логистиката. Просто казано, при оръжията с насочена енергия няма снаряди, които могат да свършат. Системата може да стреля, докато има източник на електричество. Пример за текущото превъоръжаване с DEW е инсталирането на системата HELIOS на разрушителите на ВМС на САЩ. Тя е създадена от Lockheed Martin и представлява 60-киловатова лазерна система, която осигурява защита на корабите срещу въздушни и морски заплахи.

Очаква се пазарът на оръжия с насочена енергия да нарасне значително, от 4,3 млрд. долара през 2022 г. до 10,1 млрд. долара през 2026 година (данни на MarketsandMarkets). Според сайта за военни технологии C4ISRNET в рамките на американските въоръжени сили в момента се провеждат поне 31 инициативи за разработка на оръжия с насочена енергия. Сред тях са вече споменатият високоенергиен лазер HELIOS на Lockheed, както и микровълновата система за защита от дронове Leonidas на Epirus.

Роботи на бойното поле

Човечеството все още не е създало човекоподобни роботи убийци като във филмовата вселена на „Терминатор“. Нещата обаче, изглежда, отиват в тази посока. Военните приложения на роботите от всякакъв вид бързо се разширяват. Основната причина за тяхната привлекателност е фактът, че могат да изпълняват опасни мисии вместо хора. Полезни са и техните способности да работят при всякакви условия. Основният вид наземни военни роботи на бойното поле през 2025 г. са т.нар. UGV (unmanned ground vehicle). На бойното поле в Украйна те са използвани за различни цели, включително за наблюдение, привличане на огъня на противника, миниране и разминиране и т.н. И двете страни в конфликта използват наземни роботи. На 21 декември 2024 г. обаче украинските защитници отбелязаха нов исторически принос във военната тактика, като проведоха първата настъпателна операция, изпълнена изцяло от наземни роботи в координация с First-Person View (FPV) дронове (данни нa Nеwsweek и Army Recognition).

Вече се задава и следващата вълна военни роботи – четирикраките „кучета“, които сме свикнали да виждаме от видеата на Boston Dynamics. В момента роботизирани кучета на Ghost Robotics се използват за патрулиране и наблюдение във военновъздушната база „Тиндал” (Флорида, САЩ). Компанията вече тества въоръжена версия на своите четирикраки. Очаква се пазарът на военни роботи да достигне 26,49 млрд. долара до 2029 г. в сравнение с 18,20 млрд. през 2024 г. Това означава средногодишен растеж от 7,8%, който отразява тяхната нарастваща стойност на бойното поле (данни от ResearchAndMarkets).

Хиперзвукови оръжия: новите предели

Човечеството разполага със свръхзвукова авиация от десетилетия. Сега границата се измества към хиперзвуковите скорости – над пет пъти скоростта на звука, или Mach 5. Хиперзвуковите ракети са технологичен скок, който променя правилата на играта. Те са изключително трудни за откриване и прехващане със сегашните системи за защита. Това предизвика глобална надпревара между водещи военни сили, като Русия, Китай и САЩ (както и Индия, Франция и Австралия), за постигане на оперативни хиперзвукови способности. Към момента Русия е най-напред в разгръщането на хиперзвукови оръжия. Нейните ракети „Кинжал“, както и корабният „Циркон“, са първите готови за употреба хиперзвукови оръжия. И двете вече са използвани в активни бойни действия.

Китай също има оперативни способности със своя хиперзвуков летателен апарат DF-ZF, който може да бъде изстрелван на върха на балистични ракети. Както отбелязва американският мозъчен тръст CSIS (Център за стратегически и международни изследвания), DF-ZF представлява сериозно предизвикателство за съществуващите системи за противоракетна отбрана.

Пред перспективата да изостанат в новата надпревара във въоръжаването през последните години САЩ значително увеличиха усилията си за разработване на хиперзвукови способности. В ход са множество експериментални програми като най-близо до разгръщане са LRHW (Long-Range Hypersonic Weapon) на американската армия и CPS (Conventional Prompt Strike) на флота. Инвестициите на Министерството на отбраната на САЩ в подобен тип изследвания отразяват нарастващото значение на тази технология. През 2022 г. Пентагонът отдели 3,8 млрд. долара за хиперзвукови изследвания, като година по-късно увеличи сумата до 4,7 млрд. долара. Тази възходяща тенденция продължава, като за фискалната 2025 г. са поискани 6,9 млрд. долара, т.е. става дума за почти 45% увеличение за две години (данни на U.S. Department of Defense, 2024).

Шестото поколение на бойната авиация

Военните самолети от шесто поколение обещават да надминат и заменят машините от пето поколение като F-35, F-22 и СУ-57 през следващите десетилетия. Бъдещите машини акцентират на стелт технологии, скорост, изкуствен интелект, усъвършенствани сензори и двигатели, хиперзвукови ракети, както и вероятно, оръжия с насочена енергия. Те ще могат да работят в тандем с безпилотни летателни апарати, ще използват модулна структура за лесни актуализации и адаптиране към нови заплахи. Първият действащ самолет от новото поколение е създаденият от Northrop Grumman бомбардировач B-21 Raider, който в момента е в първоначален етап на производство. До момента все още няма действащ изтребител от шесто поколение, но прототипите вече са факт.

Програмата на американските ВВС NGAD (Next Generation Air Dominance) има за цел да замени изтребителя за въздушно превъзходство F-22 Raptor и е своеобразен ветеран сред проектите за шесто поколение. За него се знае отдавна, първият прототип по програмата полетя преди години, но като изключим казаното дотук и интересните CGI графики, NGAD си остава загадка за света. Сред малкото известни неща е използването на изкуствен интелект и на футуристични двигатели с променлив цикъл на работа. Според ВВС на САЩ общата инвестиция в този проект ще надхвърли 100 млрд. долара за около 200 самолета. Същевременно Военноморските сили на САЩ работят по собствена програма за изтребител от шесто поколение, известна под името F/A-XX, за да допълнят възможностите на NGAD. В момента и двете програми са изправени пред неясно бъдеще заради високата си цена и очакват решенията на новата президентска администрация.

В същото време европейски страни и компании са ангажирани в поне два различни проекта за създаването на изтребител от шесто поколение. Единият е Tempest, известен още като GCAP, с участието на Обединеното кралство, Италия и Япония. Целта на Tempest е да разработи изтребител, който да замени остаряващите флотилии от Eurofighter Typhoon и Mitsubishi F-2 в Европа и Япония до 2035 г. Проектът включва усъвършенствани технологии, като изкуствен интелект, пилотски кабини с разширена реалност и адаптивни двигатели, като гарантира, че оперативните възможности на новата платформа ще продължат и след 2070 г. Компаниите BAE Systems, Leonardo и Japan Aircraft Industrial Enhancement Co. Ltd. създадоха съвместно предприятие и напредват с осъществяването на проекта.

Друг, конкурентен проект е FCAS (Future Combat Air System), който е съвместно начинание на Франция, Германия и Испания. FCAS има за цел да разработи изтребител от следващо поколение (NGF) като част от по-широка „система от системи“, която включва безпилотни летателни апарати (БПЛА) и усъвършенствани мрежови възможности, известни като „боен облак“. Целта на FCAS е да замени съществуващите платформи като Rafale и Eurofighter Typhoon до 2040 г. Макар да има амбициозни цели, проектът се сблъска със закъснения и несигурност поради разногласия между партньорите му.

След дълго продължила пълна секретност през последните месеци Китайската народна република открехна завесата към своите амбициозни планове за „шестото поколение“. Като начало през есента по време на авиошоуто в Жухай беше представен атрактивен наземен прототип на китайски изтребител, наречен „Белият император“, или „Байди“. За проекта не се знае почти нищо освен усъвършенстваните характеристики за намаляване на видимостта от радарите (стелт), включително изцяло вътрешният оръжеен отсек. На 26 декември 2024 г. Китай показа два нови прототипа в полет: Chengdu J-36 и Shenyang J-50. Първият се отличава с радикален безопашен дизайн с ромбоидно крило. По-малкият J-50 е с по-стандартна структура и се очаква да бъде базиран на самолетоносач.

Тези пет футуристични военни технологии безспорно ще трансформират бойното поле в близко бъдеще и ще предложат нови стратегически възможности за военните сили по света. Остава да се надяваме, че те ще бъдат използвани за възпиране на конфликти, а не за ескалация на насилието и за налагане на „правото на силата“ в международните отношения.