„Единна европейска борса“ звучи внушително – като обещание за сила и единство. В действителност обаче тя е симптом на недалновидност, отчаяние, може би лобизъм, но не и на стратегическа визия. Нека не забравяме, че същите политически кръгове, които преди десетилетие блокираха сливането на Deutsche Börse и London Stock Exchange с аргументи за монопол и суверенитет, днес проповядват „интеграция“. Иронията е еднозначна. От амбиции към самозаблуда Зад внезапния прилив на евроентусиазъм могат да се прочетат три вероятни сюжета: Германски амбиции за финансова хегемония в Европа. Франкфурт иска да бъде новият Лондон. Но пазарно лидерство не се налага с указ, регламент или директива, а се печели с безупречна технологична инфраструктура; солиден низ от успешни капиталови придобивания в сектора; ефективна пазарна микроструктура; широк спектър от регистрирани финансови инструменти във всички класове борсови активи и ефективно, прозрачно и достъпно опериране на пазарната инфраструктура. Страх от американско надмощие. Разбираема и основателна хипотеза, доколкото две американски групи са едни от големите борсови обединения, представени в Европа, но предписаното лекарство – бюрократична централ�...