„Не съм цар, работя с пот на челото да направя държавата ни велика“, каза американският президент Доналд Тръмп в навечерието на октомврийските протести миналата година, когато близо 7 милиона излязоха на улиците с лозунга „Не на кралете!“ (No Kings). И неговите привърженици, и неговите опоненти се съгласиха поне с част от тази самоквалификация: активността на президента е завидна. От 20 януари 2024 г. от Белия дом валяха постановление след постановление, меморандум след меморандум, изказване след изказване. Тръмп подписа 227 изпълнителни заповеди за една година, при положение че през целия му първи мандат те бяха 220 (за справка, Байдън е подписал 169, Обама – 277 за осем години, а рекордьори са Клинтън с 364 и Рейгън с 381 за два мандата и Никсън с 346 за мандат и половина). Социалните медии пращяха под натиска на главните букви, с които Тръмп обича да изразява мислите си. Усещането беше – и продължава да е – все едно сме попаднали в торнадо, което се върти хаотично и вдига всичко по пътя си. Вестник USA Today наскоро взе произволно един ден на 47-ия президент, 13 януари, и го описа така: „Първо, реч пред икономически форум в Детройт, в който Тръмп успя да се отклони от темата, като защити намесата си във Венецуела, н...