„Не съм цар, работя с пот на челото да направя държавата ни велика“, каза американският президент Доналд Тръмп в навечерието на октомврийските протести миналата година, когато близо 7 милиона излязоха на улиците с лозунга „Не на кралете!“ (No Kings). И неговите привърженици, и неговите опоненти се съгласиха поне с част от тази самоквалификация: активността на президента е завидна. От 20 януари 2024 г. от Белия дом валяха постановление след постановление, меморандум след меморандум, изказване след изказване. Тръмп подписа 227 изпълнителни заповеди за една година, при положение че през целия му първи мандат те бяха 220 (за справка, Байдън е подписал 169, Обама – 277 за осем години, а рекордьори са Клинтън с 364 и Рейгън с 381 за два мандата и Никсън с 346 за мандат и половина). Социалните медии пращяха под натиска на главните букви, с които Тръмп обича да изразява мислите си. Усещането беше – и продължава да е – все едно сме попаднали в торнадо, което се върти хаотично и вдига всичко по пътя си.

Вестник USA Today наскоро взе произволно един ден на 47-ия президент, 13 януари, и го описа така: „Първо, реч пред икономически форум в Детройт, в който Тръмп успя да се отклони от темата, като защити намесата си във Венецуела, нарече предшественика си Джо Байдън „пълен хахо“, разкритикува шефа на Федералния резерв Джером Пауъл за монетарната му политика и го нарече „идиот“, след което се впусна в описания на комарите и змиите, изобилстващи около Панамския канал. Преди това президентът отговори на репортерски въпроси, след това пак беше обграден от журналисти и разговаря с тях. За капак в социалните медии той наруга Ню Йорк за плановете да бъде въведена такса за влизане в града с автомобил, изказа съболезнования за смъртта на известния карикатурист Скот Адамс и пусна пост, според който инфлацията е МНОГО НИСКА!, и се обърна към протестиращите в Иран с ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ПРОТЕСТИТЕ! ПОМОЩТА ИДВА!.

Като коментар вестникът припомни думите, казани от дъщерята на 26-ия президент Тиодор Рузвелт, че баща ѝ искал да бъде „трупът на всяко погребение, булката на всяка сватба и бебето на всяко кръщене“. За негова зла участ, Рузвелт влиза в Белия дом през 1901 г. и не е имал възможност да се изяви през социалните медии, които дадоха възможност на Тръмп да обсеби общественото внимание по абсолютно безпрецедентен начин през последното десетилетие.

Риалити срещу реалност: „Проект 2025“ и логиката на управлението

Каква част от това е само риалити шоу обаче?

Къде свършва телевизията и започва истинският живот? Колко трайни са действията му, колко сериозни са промените, които той донесе на Америка и света?

Често се отбелязва, че действията на сегашната администрация са подчинени на прословутия „Проект 2025“ на консервативната фондация „Херитидж“. Много от идеите, заложени там, изглеждат напълно съзвучни с действията на администрацията – съкращаване на държавния апарат, ограничаване на имиграцията, легална и нелегална, премахване на регулации за бизнеса, сваляне на данъците, край на практиките, насърчаващи разнообразие и справедливост в обществото, спиране на финансирането за обществено радио и телевизия, цензура на университетите, ограничаване на правата на транссексуалните американци. Един от съавторите на „Проект 2025“, Ръсел Воут, оглави Отдела за управление и бюджет в президентската администрация, а друг ключов играч в създаването на този документ, Стивън Милър, е толкова близък и влиятелен съветник на Тръмп, че някои го наричат де факто премиер-министър на САЩ. Примери за кадри, които заеха важни места в държавата, могат да се дават още много, но по-важно е до какво води цялата тази активност.

Да, Тръмп успя да разбърника държавните институции, да прекрачи много граници на доброто поведение, политическия морал и антикорупционните практики в управлението, да влезе във война с университетите, съюзниците от НАТО и с кого ли не още. Противно на общото впечатление обаче, много от промените, които Тръмп налага във вътрешната политика, са по-малко трайни, отколкото изглеждат. Много – но не всички – от действията му във външната политика също са по-скоро пожелателни. Най-важната причина за това е, че с изключение на бюджета практически всяко друго решение на администрацията вътре в САЩ беше наложено чрез президентски постановления, изпълнителни заповеди или меморандуми. Най-очевидният дефект на такъв подход е, че те лесно могат да бъдат обърнати от следващия лидер в Белия дом. Те могат да бъдат оспорвани още сега на базата, че изземват правомощията, дадени според американската конституция на Конгреса. Точно това се случва в съда, където администрацията загуби няколкостотин дела и обжалва единици. Във външната политика президентът има доста по-голяма свобода на действия и затова там можем да търсим повече трайност и по-дългосрочни последици.

Как желаното се сблъсква с действителността

Държавната администрация беше съкратена брутално с 300 хил. души, не на последно място с помощта на най-богатия човек в света Илон Мъск и т.нар. DOGE, или организацията, призована да ореже държавните разходи. Мъск дори размаха бензопила на сцената, за да илюстрира как ще съкрати всичко ненужно и обеща трилион долара спестявания на бюджета (който е около четири трилиона годишно). Според Тръмп DOGE постигна безпрецедентен успех. Според противниците единствено доведе до хаос, деморализация на кадрите, прахосване на средства и вероятно изтичане на лични данни на милиони американци. Според сухата статистика разходите за държавна администрация всъщност са били 4% повече през 2025 г., отколкото през 2024-та, а DOGE беше кротко разформирован след шест месеца. Конгресът, макар че в много отношения е пасивен, всъщност де факто кротко работи срещу президента, като връща финансирането на научни програми, орязани от хората на Мъск миналата година.

Уви, затварянето на агенции като USAID вероятно причини смърт и страдание по света, защото изостави на произвола на съдбата хора, за които тази помощ беше жизненоважна. Намаляването или спирането на средства за организации като Радио „Гласът на Америка“ остави САЩ без важен инструмент на „меката дипломация“ в най-решителния момент за Иран от половин век насам.

Има и друг негативен резултат от действията на бюджетните касапи от DOGE, които президентът насъска срещу държавните служители. Тези позиции досега имаха висока стабилност, с много добри здравни и социални осигуровки, но се заемаха от хора, традиционно смятани за „идеалисти“, защото биха могли да печелят значително повече в частния сектор. След всичко, което се случи миналата година, не съм сигурен кой би искал подобна кариера – от рейнджър в националния парк до агент на ФБР или инспектор по въздушния транспорт, – след като може да бъде уволнен за нула време. В частния бизнес за това поне плащат отгоре. Така в държавния апарат може да останат само хора, които са или пълни конформисти, или нямат качествата да се реализират другаде, което не вещае нищо добро за бъдещето.

Вътрешен фронт: имиграция и TACO икономика

„Имиграция“ беше лайтмотив на всички кампании на Тръмп още от оня паметен юни 2015 г., когато за пръв път обяви кандидатурата си. С много средства и усилия сега южната граница с Мексико беше направена уж непропусклива за нелегални преминавания, а 2,5 милиона нарушители бяха депортирани, твърди Департаментът по вътрешна сигурност. Наблюдатели оспорват тези числа, но имиграционната политика на САЩ се промени радикално при Тръмп и с това спор няма. Тежко въоръжени части на имиграционните власти правят хайки в големите градове. В този контекст се случи и една от най-видимите трагедии през последните години – убийството на Рене Гуд в Минеаполис от федерален агент. Всичко това обаче засега не е довело до най-важната стъпка – реформа на имиграционните закони. Последната голяма ревизия в тази област е от времето на Роналд Рейгън. Джордж Буш-младши и Обама не успяха да направят нещо заради съпротива в собствените им партии. Тръмп дори не е опитвал, а без промяна на законите и на цялата система проблемите просто ще се повтарят отново и отново. Макар че американците подкрепят като цяло екстрадирането на престъпни елементи, дошли нелегално от чужбина, жестокостта, с която администрацията го прави, изпращането им в страховити затвори в Салвадор и къде ли не отблъсна много хора и като цяло Тръмп получава ниска оценка дори по толкова ключова за него тема.

Единственият акт на Тръмп, преминал през двете камари на Конгреса, беше наречен „Големият прекрасен закон“ (Big Beautiful Bill). Това е пакет данъчни и финансови мерки, които на практика определят бюджетните приоритети на САЩ. Проблемите не закъсняха, като най-осезаемият беше резкият скок на здравноосигурителните вноски на повечето американци. Дълго е да се обяснява тук защо това се случи, понеже причините са комплексни, но една от тях е отмяната на държавната субсидия, която се даваше за някои категории здравноосигурени. Това неминуемо ще предизвиква тепърва вълни на недоволство, още повече че президентът напълно несериозно размаха един лист с опорни точки и обяви, че това е неговият проектозакон за реформа в тази област.

Митата и тарифите станаха една от запазените марки на Тръмп с прословутите му заплахи към Китай и почти към целия свят – включително към съюзниците в Европа, – като преминаваха през различни метаморфози. В крайна сметка много мита останаха, а държавите отсреща наложиха свои. Но понеже Тръмп плашеше с огромни проценти и след това винаги слизаше много надолу, през май 2025 г. му излезе прякор TACO – Trump Always Chickens Out, или „Тръмп винаги се отмята“ (вариантът на английски звучи доста по-подигравателно). В момента тази политика е под заплаха от решение на Върховния съд, който всеки момент ще реши дали президентът не е превишил дадените му от конституцията правомощия. Очакванията са, че понеже фискалната политика е в ръцете на Конгреса, отсъждането ще бъде за отмяна на митата. Президентът все пак може да наложи доста от тях през други механизми, но при положение че вече са събрани около 200 милиарда долара, хич не е ясно как те ще бъдат върнати на бизнесите, занимаващи се с международна търговия. Според Тръмп са събрани трилиони от мита и той обеща да изпрати чек за няколко хиляди долара на всеки американец. Това е смехотворно, понеже митата просто вдигат цените, плащани от същите тези американци.

Националното здраве беше поверено в ръцете на Робърт Кенеди-младши, който преподреди приоритетите, отмени куп задължителни ваксини и обърна хранителната пирамида в нещо, което никой не може да проумее. В резултат на това се появиха за пръв път случаи на морбили сред неваксинирани деца, а много доктори се противопоставиха на леката ръка, с която държавните медицински власти гледат на превенцията на заразните заболявания. Антиваксърите получиха незапомнена гласност. В САЩ обаче съществува силна децентрализация в тази област и щатите имат много голяма власт да определят каква здравна политика да следват. Затова екстравагантните експерименти на Робърт Кенеди най-вероятно ще останат само това – експерименти, – ако не ни застигне някоя друга пандемия междувременно. Колкото до разходите, там няма никаква промяна от времето на Байдън.

Президентът влезе във война с няколко университета под претекст, че се бори с антисемитизма, от една страна, а от друга, с практиките за равенство и справедливост, които десницата смята за твърде крайни. Понеже висшето образование не зависи директно от държавния бюджет, Тръмп се опита да въздейства чрез спиране на грантове, идващи от държавата. Съпротивата срещу това беше свирепа, най-вече защото това означаваше прекратяване на програми, свързани с намирането на лечения за рак, Алцхаймер, диабет, сърдечносъдови заболявания. Спрени бяха поне за известно време научни програми, с които Америка стана първа сила в света. В крайна сметка администрацията подписа отделни договори с няколко университета, но не успя като цяло да ги подчини на волята си. Няма и законодателни промени, които да засягат висшето образование, затова влиянието на Тръмп тук не е трайно.

Конгресът беше доста анемичен по отношение на президентските решения и републиканското мнозинство в Камарата на представителите и Сената не направи нищо особено, за да го спре или промени политиката му. Дори и така, Сенатът постави рекорд, като отхвърли 54 номинации за федерални длъжности, всичките под нивото на кабинет. Иначе за министрите си Тръмп не срещна никаква съпротива в Сената, макар че Пит Хегсет трябваше да бъде спасен като шеф на Пентагона с решаващия глас на вицепрезидента Джей Ди Ванс. Хегсет после се прочу със скандала с изтеклите текстови съобщения за военни атаки в Йемен през пролетта и със заповедта си да бъдат доубивани венецуелските наркотрафиканти в Карибско море през септември.

По съдебен път бяха оспорени 573 от решенията на правителството и администрацията изгуби 57% от делата. Властите оспориха в съда само 25, което е знак, че не се чувстват особено сигурна в решенията си. Това също е своеобразен рекорд. Засега управлението на Тръмп не е игнорирало открито решение на федерален съд, макар че на няколко пъти разтегна нещата до възможния максимум, особено по имиграционни въпроси. Самият Тръмп често роптае срещу решенията на съда, но винаги внимателно казва, че ще се съобразява с тях. Интересно е какво ще се случи, ако Върховният съд удари толкова любимите му мита, но това предстои да видим съвсем скоро.

Началото на годината беше белязано и от натиск върху Федералния резерв с разследване на средствата, похарчени за ремонт на сградата му във Вашингтон. Истинската причина е нежеланието на неговия председател Джером Пауъл да намали лихвите, което дразни Тръмп. Случаят беше показателен с това, че се използват федерални органи на правосъдието. ФБР и Министерството на правосъдието станаха проводници на политиката на Тръмп с няколко напълно политически разследвания. Агентите, работили по разследвания на Тръмп по опита за метеж от 6 януари 2021 г., бяха уволнени или принудени да се махнат. Същата съдба сполетя всеки друг, който е дръзнал да покаже независимост в тези органи – от прокурори до следователи. От една страна, познатият у нас термин „правосъдие бухалка“ ми се върти в главата, като наблюдавам тези процеси, но от друга, вътрешната съпротива също е доста силна, да не говорим за това, че съдебната система като цяло е неподвластна на Белия дом, който може да контролира „само“ федералната прокуратура.

Външната политика: между ерозия на нормите и трайното наследство на хаоса

Тръмп обича да твърди, че е спрял осем войни и в собственото си съзнание е напълно убеден, че заслужава Нобеловата награда за мир, който венецуелската опозиционна лидерка Мария Мачадо доста необмислено му предаде. Светът закономерно беше залят от подигравки към американския президент. Но нещата са доста по-сериозни. Американската администрация имаше пръст в сключването на примирие в Ивицата Газа и бившият български министър на външните работи Николай Младенов има ключова позиция там сега. Тръмп обаче побърза да покани Владимир Путин в т.нар. Съвет на мира, с което предизвика буря от негодуване, понеже руският президент е причината да се води кръвопролитна война в Украйна вече почти четири години. Тръмп впрочем обеща да я спре още в първия ден от мандата си и година повтаря през ден колко е близо до споразумение с Путин. Помним ужасното му поведение по отношение на украинския президент Зеленски в Белия дом и виждаме напълно хаотичната политика на САЩ към Украйна до момента. По някаква причина Путин остана единственият чуждестранен лидер, когото Тръмп не е нарекъл с някакво обидно име досега.

Акцията във Венецуела остана неясна за американците – защо го правим? – макар че бившият президент Николас Мадуро не е симпатичен на никого. Когато вицепрезидентката Делси Родригез и целият досегашен режим бяха оставени на власт, а Тръмп обяви, че всъщност иска петрола на Венецуела, общественото мнение рязко скочи в негативна за Белия дом посока. Хич не помогнаха и разкритията, че средствата от продажба на този петрол ще отиват в катарска банка – Катар е държава, която подари на американския президент цял самолет Боинг 747. Изобщо изглежда, че няма подарък, който Тръмп да откаже, и това предизвиква сериозни притеснения у много американци, които не са свикнали да виждат президента си толкова открито да се възползва от властта си за лично обогатяване. Думата „демокрация“ не се изплъзва от устните на Доналд Тръмп, когато говори за каквито и да било намеси в чужбина. А тази година САЩ празнуват 250-ата си годишнина и американците се чувстват наистина неловко като цяло.

А и как да се чувстваш като гражданин на държава, която заплашва да отнеме територия от съюзник, като обещава наказателни мита и тарифи за всеки, който не се съгласи с това? Ако искате да знаете какво е срам, прочетете писмото на Доналд Тръмп до норвежкия премиер.

Отминавам досиетата „Епстейн“, които упорито остават неразкрити докрай въпреки решението на Конгреса от декември. Какво и дали има нещо за криене там от страна на американския президент, ще оставя на конспиративните умове. Ние ще изчакаме.

Най-главните промени, които Тръмп донесе, са в това, че той прекрачи твърде много граници в поведението и приказките си, с което създаде атмосфера на разделяне, незапомнена от поне половин век.

Наскоро той стана първият американски президент от медийната епоха, показал среден пръст и изпсувал публично някого – когато беше апострофиран от работник при посещение на заводите на „Форд“ в Детройт.

Заради всичко това одобрението на американците към президента Тръмп слезе от 47% в началото на мандата му до 35% сега според „Галъп“. В допитване на Си Ен Ен две трети от избирателите смятат, че първата му година е била провал. Противниците му търсят в това признаци, че епохата „Тръмп“ си отива. Може и да са прави, макар че аз не бих отписал с лека ръка някого, който създаде толкова внушително движение и партия от лидерски тип, което е голяма рядкост в американската политическа история. Макар че много от проектите на Тръмп са ефимерни и нямат поне засега законодателна основа, доста от тях може да останат.

Едно е сигурно: в САЩ ще става по-зле, преди да стане по-добре.