Уорън Бъфет пред „Мениджър“ (юни 2008 г.)

Списание "Мениджър" навършва този месец 20 години от издаването на неговия първи брой.  Отбелязваме този юбилей цял месец като публикуваме едни от най-знаковите текстове, появили се на страниците му през тези години.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ СПЕЦИАЛИСТ по инвестиции и застраховане и най-богат човек на планетата Уорън Бъфет отговори на въпроси на “Мениджър”. Това се случи на специална среща със световни медии. Тя се проведе в изискания хотел Steigenberger във Франкфурт, а нашето списание бе единственото издание от Централна и Източна Европа. Другите поканени медии бяха Reuters, телевизиите CNN, RTL, Bloomberg, печатните издания на Financial Times, Handelsblatt, Der Spiegel, Die Welt, Corriere Della Sera, Dow Jones Newspaper. Участието на “Мениджър” е безспорно признание за авторитета и влиянието му. Нашата медия е първата в България, която разговаря със световната легенда в бизнеса. Срещата бе организирана от бизнес училището IMD, Швейцария, по повод 20-годишнината от създаването на програмата за семеен бизнес.
Стотици хора бяха окупирали хотел Steigenberger преди срещата на Бъфет със световните медии. Часове наред те чакаха да зърнат най-богатия човек на планетата. Точно в 14,30 ч. сред блясък на светкавици и светлини от телевизионни камери Уорън Бъфет влезе в специалната зала за пресконференции на първия етаж на хотела. Той бе в тъмен костюм, говори с плътен глас и направи впечатление на спокоен и добронамерен човек. Показа уважение към всяка медия. Срещата продължи точно предвидения един час. В интервюто, което публикуваме, са включени всички въпроси и отговори.

- Господин Бъфет, кой и с какво най-силно е повлиял върху умението ви да управлявате хора и компании?
- Щях да съм различен човек, ако не бяха четирима души. Като мениджър най-голямо влияние върху мен оказа баща ми. По отношение на инвестициите съм научил много от Бенджамин Греъм. Ако не го бях срещнал, богатството ми щеше да е с две нули по-малко. Съдружникът ми Чарли Мънгър също много ми влияе като личност. С него работим заедно вече петдесет години и никога не сме имали спорове. Много дължа и на съпругата ми Сюзън. Винаги казвам - не подценявайте с кого общувате, независимо дали ще са родителите ви, които не си избирате, или половинката, която можете да изберете. Това са хората, които най-силно ви формират като личности и характери.

- Кои са най-перспективните сектори в Централна и Източна Европа, и по-конкретно в България? Бихте ли инвестирали в някакъв бизнес в този район и какъв би бил той евентуално?
- Търся големи сделки, независимо дали са в САЩ, Европа или другаде. В света има около 30 страни, подходящи за инвестиции. Колкото по-голяма е страната, толкова по-вероятно е да има добър кандидат. Колкото по-голяма е сделката, толкова по-добре. Тъй като нямам екип от анализатори, сам се занимавам с всички придобивки. Нямам време да правя много на брой по-малки сделки.

- С какво Европа привлече вниманието ви точно сега?
- Тук има много повече компании, отколкото където и да е другаде по света, които има смисъл да купим. За тях също ще е добре да бъдат купени от нас. На развиващите се пазари извън Стария континент има твърде малко бизнеси, които могат да реализират брутна печалба от 75 млн. долара. Истината е, че не искам да купувам десетки от тях, защото съм ограничен откъм време и откъм ресурси. Не бих могъл да управлявам толкова много. Имам семейство, на 78 години съм. Иначе нямам нищо против останалите пазари.

- Какъв е профилът на компаниите, който може да ви впечатли?
- Печалбата преди данъци трябва да е между 50 и 75 млн. евро. Това трябва да са компании, които разбирам как функционират, които мога да предвидя как ще се развият след 10-20 години. Понякога не мога да го направя и дори компанията да е прекрасна, не предприемам нищо. Търся компании, които не се променят много, с дълготрайни конкурентни предимства и солиден мениджмънт. В Berkshire нямаме подготвени мениджъри, които да внедрим. Имаме само 19 души, които работят в централата, и 255 хил. в дружествата по света. За разлика от други големи бизнес организации като General Electric, ние нямаме висококвалифицирани кадри, които да поставим на нужното място в точния момент. Затова търсим компании с готов мениджмънт, на който да се доверим. Накрая имаме нужда от цена, която да е разумна.

- Имате ли изисквания за възвращаемостта на капитала?
- Зависи. Ако инвестираме в публична компания в САЩ например, можем да търсим 12% печалба върху капитала. Дори след като продължим да инвестираме, може да задържим печалбите на 12%. Тогава пак ще съм доволен. Но ако инвестираме в рисков бизнес, числата ще са различни. Убедил съм се, че няма единна формула.

- Има ли конкретни фирми, към които сте се насочили?
- Ние не търсим конкретни контакти. Надяваме се фирмите сами да дойдат да говорят с нас. Посланията ни са отворени за всички. Не помня придобивка, която аз да съм инициирал. За нас е важно да сме пред погледа на добре управляваните компании. Надявам се, че когато настъпи моментът, те ще разберат, че в Berkshire Hathaway могат да намерят инвеститор, какъвто няма никъде другаде. Сигурно има много компании, за които не знам, така че искам те да знаят за нас, да сме пред погледа им. Никога не ползваме бизнес консултанти, като "Макинзи" например. Не бих се чувствал удобно да поверя важни решения на друг. Ако не разбирам от нещо - не го правя.

- Как вземате решение в какво да инвестирате?
- Инвестирам в това, от което разбирам. Познавам сектора на потребителските стоки, основното производство. Разбирам компаниите, в които няма да има драматична промяна. Наблюдавам различни компании, откакто купих първите си акции на 11-годишна възраст. Винаги разглеждам акциите като част от компаниите. Разбирам например бизнеса на "Кока-Кола", на дъвките на "Риглис", на шоколадите на "Марс".

- Какво намирате за привлекателно в семейните фирми, което публичните компании нямат?
- Когато купуваш семеен бизнес, знаеш, че той е работил успешно десетилетия наред. Фамилните компании често планират за дълъг период. Не е нужно да отговарят пред акционери или пред Уолстрийт и могат да паснат повече на стратегията на Berkshire. Нямам нищо против публичните компании, купуваме и ще купуваме още от тях. Ето например "Кока-Кола". С голямото потребление на продуктите й светът ми показва какво е отношението към нея. И не очаквам някакви големи изненади през следващите десет години. Не мога да изкупя цялата компания, но мога да търся други компании с подобни бизнес характеристики.

- Какви са очакванията и намеренията ви по отношение на недвижимите имоти?
- Ситуацията в жилищния сектор в САЩ в момента е ужасна и ще стане по-лоша. Търсим активно да купим компании за недвижими имоти, вече имаме няколко. Това са малки придобивки. Може да купим компании, които сега не печелят нищо, но това няма значение, защото ще ги държим вечно. Затова се интересуваме от средната възвращаемост за дълъг период.

- Жан-Клод Трише, президентът на Европейската централна банка, каза, че кредитната криза съвсем не е приключила, съгласен ли сте с него?
- Не мисля, че краят на кризата е близо за САЩ. Може би вълната е минала наполовина. Очаквам вторични и третични ефекти. Действително кредитната криза тръгна от балона в американския сектор на недвижимите имоти. Първоначалните последици бяха почувствани от хората, които постъпиха глупаво. Може обаче да се стигне до ефекта на доминото при много компании, въпреки че някои от тях действат разумно.

- Рекордно евтиният долар не ви ли кара да се въздържате от инвестиции в евро?
- Разбира се, бих предпочел да правя това, което правя сега, когато еврото струва 0,90 вместо 1,50 долара. Вижте, ние бихме могли да купим добра компания с подходящите хора, на добра цена. Не бих изпуснал възможността само защото валутата е твърде скъпа или твърде евтина. Възможностите се появяват рядко и когато се открие такава, трябва да се реагира бързо.

- След всички постижения в кариерата си имате ли подготвен наследник?
- Говорил съм много за това в компанията. Има три вътрешни кандидатури, от които бордът ще избере, ако мен ме няма. В целия си живот правя точно това, което искам. Обичам мениджърите и хората в офиса. През последните 15 години никой не е напускал и дори половинките на някои се преместиха при нас. Екипът вярва в мен, така както аз вярвам във всеки поотделно.

***

ТОВА Е ТОЙ
 

-Уорън Бъфет купува първите си акции на 11 години и днес съжалява, че е започнал прекалено късно.
- На 14 купува малка ферма с парите, които спестил от разнасянето на вестници.
- Все още живее в същата малка къща с три спални в центъра на Омаха, която купил преди петдесет години. Казва, че в нея има всичко, което му е необходимо. Къщата няма ограда.
- Движи се навсякъде с колата си и няма нито шофьор, нито охранители около себе си.
- Никога не пътува с частен самолет, въпреки че притежава най-голямата компания за частни полети в света.
- Компанията му Berkshire Hathaway е собственик на 63 дружества. Всяка година той пише само по едно писмо до главните изпълнителни директори на тези компании, в което им задава годишните цели. Никога не организира срещи, нито им се обажда по телефона. Наложил е на директорите само две правила:
№ 1: Не губете нито долар от парите на акционерите.
№ 2: Не забравяйте правило номер едно.
- Инвестиция от 100 долара в Berkshire Hathaway през 1956 г. днес би донесла 6,5 млн. долара на собственика й.
- Не носи мобилен телефон и няма компютър на бюрото си.
- Не общува с елита на обществото. Когато се прибере у дома, се забавлява, като си прави пуканки и гледа телевизия.

***

СЪВЕТИТЕ МУ КЪМ МЛАДИТЕ ХОРА
Стойте далеч от кредитните карти, инвестирайте в себе си и помнете:
- Парите не правят човека, но човекът е този, който е създал парите.
- Живейте живота си според собствената си черга.
- Не правете това, което другите ви казват. Слушайте ги, но правете това, което ви кара да се чувствате добре.
- Не робувайте на марките. Носете нещата, в които се чувствате удобно.
- Не пилейте парите си за ненужни неща. Харчете за онези, които наистина са в нужда.
- В крайна сметка това е вашият живот. Защо да давате на другите възможност да го управляват?

Автор: Венцислав Савов

ОЧАКВАЙТЕ В КРАЯ НА ОКТОМВРИ

№ 240

Специалният брой за 20-годишнината на „Мениджър“