Уловиха сигнал от първите звезди във вселената

Сигнал от първите звезди във вселената, роден в космическия сърдечен ритъм след Големия взрив, беше уловен за пръв път, обявиха астрономи и предизвикаха вълнение в целия научен свят.

Находката е плод на десетилетия търсене и е открита години по-рано от очакваното, информират Франс прес и БГНЕС. Тя бе описана от развълнуван наблюдател като най-големия астрономически пробив от откриването на гравитационните вълни през 2015 г.

Очаква се откритието да бъде потвърдено и от други експерименти и да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се смята, че формира повече от 70% от вселената.

„Откриването на този миниатюрен сигнал отвори нов прозорец към ранната вселена”, каза астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, водещ изследовател по проекта.

„Телескопите не могат да виждат достатъчно недалеч, за да предадат образа на такива древни звезди, но сме ги виждали, когато започват да действат, тоест да искрят „чрез радиовълни, пристигащи от космоса”.

Следи от звездите, които преди 13,6 млрд. години вече са били активни – само 180 млн. години след като вселената се ражда от Големият взрив, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с големина на маса за хранене.

Такива доказателства бяха чакани, но не и толкова бързо. За всеобща изненада сигналът съдържал и нещо любопитно.

Ранната вселена, показват данните, е била два пъти по-студена, отколкото се смяташе досега, с температура от минус 270 градуса, според изследването, публикувано в сп. „Нейчър”.

Някои предположиха, че причина за това е тъмната материя. Това е тема на съпровождаща научна публикация в същото списание.

Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, смята, че този мраз може да се обясни с взаимодействието на обикновената материя с тъмната, при което тя губи енергия.

Данни от спътника „Планк” през 2013 показаха, че обикновената материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, съставлява само 4,9% от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8%. Останалите близо 73% са тъмна енергия.

Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема чрез гравитационната сила, която упражнява върху други обекти в космоса.

Учените смятат, че за около 400 000 години след Големия взрив вселената е била тъмна – изпълнена главно с водород.

Гравитацията бавно приближила най-гъстите газови зони едни към други и се създали звездите. Сигналите, уловени сега, са от първичен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа разпознаваем.

Нашето Слънце и слънчева система са се формирали около 9 млрд. години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки елементи във вселената, включително и онези, нужни за поддържането на живот.