Eвропейската космическа агенция откри четвъртата си антена за сигнали от далечния космос

Европейската космическа агенция (EКA) откри в Австралия четвърта си антена за сигнали от далечния космос, с което ще увеличи комуникационните възможности с мисиите в Слънчевата система, предаде АФП.

Новата антена, която е с диаметър 35 метра, е инсталирана в Ню Норсия, Австралия, където има и подобно съоръжение. Други две антени са в експлоатация в Аржентина и Испания. Тези устройства са в състояние да улавят сигнали от много далечни разстояния в Слънчевата система.

Тя има за цел да подкрепи настоящи и бъдещи научни мисии на ЕКА: космическия телескоп "Евклид", сондата "Хера", която в момента е на път към астероида Дидимос (Дидим), "Бепи Коломбо", изследващ Меркурий, "Джус", която трябва да влезе в орбита около Юпитер.

Без мрежа от наземни станции за комуникация с апаратите "изследването и космическата наука не биха били възможни", каза Саймън Плъм, който отговаря за мисиите на ЕКА, цитиран от АФП.

"В орбита около Земята, в точките на Лагранж, на Луната или по-далеч в Слънчевата система, не бихме могли да управляваме сателити без тази инфраструктура", обясни той. "Трябва да можем да получаваме и данните, предадени от полезните товари (научните измервателни инструменти, бел. ред.), които са основната цел на тези мисии", добави Плъм.

От откриването на първата от тези антени през 1998 г. количеството данни, предадени от и към космическите апарати, значително се е увеличило, отбелязва АФП.

"Все по-взискателни сме по отношение на данните. Нашите полезни товари и инструменти станаха по-модерни, броят на мисиите се увеличава", обясни Мехран Саркарати, ръководител на инженерния отдел на наземните станции на ЕКА, като уточни, че вече се планира изграждането и на пета антена.

Подобно на другите три антени на ЕКА за далечния космос, новата инфраструктура ще може да комуникира с апарати, намиращи се на разстояние над 2 милиона километра от Земята, в честоти X, K и Ka, пише БТА.

Няколко от нейните компоненти се охлаждат криогенно до около минус 263 градуса по Целзий, близо до абсолютната нула, за да могат да улавят изключително слаби сигнали, изпращани от много отдалечени апарати, отбелязва АФП.