Колите вече имат 15% пластмасови компоненти и този процент бързо се покачва

Помните ли как беше непрестижно да имаш Трабант? Чудото на Източна Германия, което бръмчеше конфузно из улиците на социалистическия блок в цялата си дуропластова прелест? Как хората копнееха за кола солидна, метална, тежка и застрашителна? Оказва се обаче, че немските инженери от 50-те години на миналия век са били – поне донякъде – на прав път. Пластмасите, тези непретенциозни материали с безгранични възможности, са надеждата на автомобилната индустрия за колата на бъдещето – екологична и икономична.

Защото диагнозата е безкомпромисна – днешните автомобили се нуждаят спешно от диета за отслабване. През годините те стабилно наддаваха на тегло, тъй като производителите не спират да ги пълнят с нови и нови елементи, осигуряващи допълнителна сигурност, комфорт и по-добро представяне на пътя. Тежестта, от своя страна, наложи въвеждането на все по-мощни двигатели, които да запазят непроменена и дори да подобрят ефективността, с която сме свикнали. И тъй като допреди две-три десетилетия потреблението на гориво бе последна грижа, насочена към евтините модели, всичко това консумираше невероятно много бензин.

Епохата на евтината енергия обаче отмина. Освен натиска, оказван от покачващите се цени на горивата, автомобилните производители по света започнаха да приемат факта, че вредните газове, изпускани от все по-нарастващия брой автомобили, просто трябва да намалеят. И един от основните начини това да се случи е олекотяването на конструкцията.

Наднорменото тегло на автомобилите е един от най-наболелите проблеми в бранша днес. Проучване от САЩ показа, че средното тегло на всяка кола, която се продава днес, е с 230 кг. повече от това на автомобилите от не чак толкова далечната 1996 година.

Трабантът, със своите „манекенски” 620 килограма, дава ясен отговор на въпроса – как? Олекотяването на компонентите бързо се превръща в изискване при разработването на новите модели. Затова замяната на метални части с пластмасови подобрява ефективността на колите, ползващи двигатели с вътрешно горене – които, въпреки бавния, но забележим възход на електромобилите, ще си останат основно присъствие на пътя и през идните десетилетия.

Разбира се, дуропластът – термореактивна пластмаса, разработена от източногерманските конструктори за направата на каросериите на трабитата, е отживелица. Въпреки това непретенциозните коли от дуропласт бяха пример как един автомобил може да бъде не само олекотен и икономичен, но и екологичен – дуропластът се произвеждаше от рециклирани материали – отпадъци от съветската памучна индустрия и фенолхормалдехидни смоли от източногерманските заводи за боя. И въпреки неефективния си двутактов двигател и пушлив ауспух, „пластмасовият изтребител” без да иска, зададе формулата на успеха за автопроизводителите от бъдещето – леко, евтино, ефективно, пластмасово.

Ако се тревожите за престижността на една кола, произведена от пластмаса, недейте – освен способността си да променят свойствата си, пластмасите са невероятно гъвкави и от гледна точка на фактора статус. Така през 1916 г. най-луксозната за времето си марка Ролс-Ройс въвежда фенолформалдехидните смоли в интериора на своите автомобили. Пластмасовите елементи бързо се възприемат като символ на напредък, модерност и висока класа. В по-ново време, през 1994 г., леките и гъвкави поликарбонатни панели на Smart автомобилите стават не само ефективно нововъведение, но и заявка за модерност, която в новата ера е синоним с икономичността, екологичността и „умния” дизайн.

Днешните коли вече съдържат средно по 15% пластмасови компоненти – и този процент бързо се покачва. Намаляването на теглото на един автомобил с бензинов или дизелов двигател със 100 кг снижава консумацията на гориво с около 0,4 литра за 100 км. При хибридите и електромобилите „отслабването” също се налага, за да компенсира тежестта на акумулатора и да позволи на колата да изминава по-дълги разстояния с по-малко зареждане.

Автомобилът на бъдещето обаче изисква и пластмаси от бъдещето. Водещата компания за производство на химикали в света – германският концерн BASF, започна да разработва ново поколение пластмасови компоненти, които да се използват в по-олекотени шасита, купета, части на двигателите и интериорни решения. Променя се цялата философия на пластмасата – в името на ефективността и сигурността различните й превъплъщения започват да се изработват посредством презицни процеси, контролиращи максимално както специфичните им свойства според приложението, така и детайлните размери на компонентите. Така например леките полиуретани са идеални за производството на стъклени тавани и здрави подове. Пяната от подсилени дълги полиуретанови влакна, комбинирана с термопластови филми, ще се използва за направата на капаци на двигатели, предни решетки и покривни модули.

Системата Ultracom, представена от BASF през 2013 г., ни позволява да надникнем в начина, по който пластмасите ще навлязат в колите от бъдещето. Първо, материалите се изработват по поръчка на производителя според специфичните нужди на модела и особеностите на компонентите. Второ, производството на пластмаси се комбинира с високотехнологични инженерни решения, които създават постоянно нови начини за приложението им в автомобилите, без да се прави компромис със сигурността и ефективността. С помощта на компютърни симулации, характеризиране на материалите и усъвършенствани тестове BASF са си поставили за цел да разработят „диета” за автомобили, която най-сетне да реши проблемите със затлъстяването, от което страда както здравето на природата, така и това на потребителския джоб.

Умните пластмаси са следващата голяма стъпка за автомобилната индустрия, и скоро обещават да се превърнат в пазар за стотици милиарди долари. „Искам да ти кажа една дума. Само една дума”, настояваше господин Магуайър към Бенджамин Брадок от филма „Абсолвентът”. „Слушаш ли ме? Пластмаси. Има голямо бъдеще в пластмасите. Помисли само. Ще помислиш ли за това?”

Елена Панова, текстът е от новия брой на „Мениджър”