2,1% икономически ръст и дефицит от 2%, заложени в проектобюджета за 2016 година

Предпазлив оптимизъм за ръст на икономиката през следващата година е заложен в държавния проектобюджет, който днес бе представен на сайта на финансовото министерство. До края на седмицата той ще бъде внесен в Министерски съвет, а след това и парламента.

Основните макроикономически параметри за следващата година сочат ръст на БВП с 2,1% и свиване на бюджетния дефицит до 2%. Всъщност, заложеният ръст засега свидетелства за очаквания за по-бавен растеж, става ясно и от публикуваната заедно с проектобюджета актуализирана есенна макроикономическа прогноза за 2015 г. В нея финансовото ведомство запазва прогнозата си за икономически растеж от 2%, на фона на първоначално заложените 0,8%.  Оценката за ръста през 2016 г. обаче е ревизирана надолу от първоначалните 2,3% до 2,1%. Малко по-оптимистични са очакванията за 2017 и 2018 г. с уговорката, че растежът ще остане на „относително стабилни нива при, съответно - 2,5 % и 2,7 %.

„Прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 година“, гласят мотивите на МФ към проектобюджета.

В същото време министерството залага свиване на бюджетния дефицит в средносрочен план, до 2% през 2016, до 1,4% от БВП през 2017 г. и до 1% през 2018-а година. За постигането на тази цел ще се разчита на на икономическия растеж, потреблението, вноса, инвестициите и на мерките на приходните агенции за подобряване на събираемостта за ръст на приходите. Общият им размер, заложен в рамката на бюджета за следващата година е над 20 млрд. лв., като с най-голям дял сред тях са данъчните приходи - над 18 млрд. лв. Предвидените разходи са над 10 млрд. лева.

Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1% от БВП, посочват от МФ. Общите разходи показват тенденция на намаление от 39,4% от БВП през 2016 г. до 38,2% от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Догодина максималният размер на държавния дълг не може да надвишава 26,6 млрд. лева, страната ни може да поеме нов дълг от максимум 5,3 млрд. лева. С част от тези средства ще се финансира бюджетният дефицит (1,8 млрд. лева), погашенията на падежиращ дълг, както и се предвижда финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 % към края на периода. Към края на август 2015 г. нивото му се запазва в размер на 28,4%.

„Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси“, посочват от ведомството на Владислав Горанов

Ведомството планира по-бърз спад на безработицата, по-ниска инфлация, отрицателно кредитиране и по-голяма роля на износа за прираста на брутния вътрешен продукт (БВП). Финансовото министерство очаква вътрешното търсене да се запази на сегашното си равнище, а инвестициите да нарастват по-ускорено. В сравнение с предишната прогноза, от актуализацията през есента става ясно, че по отношение на потреблението оценките са орязани –  първоначално МФ прогнозираше ръст на потреблението до 1,4% през 2015 г. до 2,2% през 2016 г. и 2,7 на сто през 2017 г. Сега обаче тези показатели са намалени до прираст от само 0,5% за тази, 1,3% за следващата и 2,2% за 2017 г. Нивото на потреблението през 2018 г. остава без промяна.

По отношение на данъчно-осигурителната политика специално се подчертава, че тя ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. З тази цел корпоративните и подоходните данъчни ставки ще останат непроменени, но ще има повишение на някои акцизи (при облагането на цигарите и горивата), заради „необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Европейския съюз.

При оценката за инвестициите на компаниите за тази година прогнозата е ревизирана до близо троен по-бавен ръст в сравнение с 2014 г., спад до 0,7% догодина и след това ускоряване до 1,9% през 2017 и 2,8% през 2018 г., съответно. Преди това бе заложен растеж от 1,8% за тази година и ръст от 1,5 за 2017 г.

Нагоре са ревизирани прогнозите за ръст на експорта – до 8,1% през тази, 4,6% през следващата и до 4,8% през 2017 г. и 5% през 2018 г. Преди това ведомството очакваше 7,2% годишен ръст сега, 4,2% догодина и 4,6% през 2017 г.

Очакванията за средногодишната инфлация догодина са да е положителна, до 0,5%, а в периода 2017-2018 г. да се ускори последователно от 1% до 1,9% при допускане за по-високи международни цени на петрола и основните суровини и сбъдване на прогнозата за нарастване на вътрешното търсене

В рамката на проектобюджета е разписано и повишение на минималната работна заплата от 1 януари догодина до 420 лв. и планирано нарастване до 460 лв. през 2017 г.

По отношение на безработицата ведомството очаква понижаване на този показател до 9,9% в края на 2015 г. и до 9,1% догодина. Цифрите за 2017 г. и 2018 г. остават същите. Според експертите на ведомството повишената вътрешна икономическа активност и положителното влияние от външната среда ще благоприятстват ръста на заетостта в рамките на 0,7% средно годишно за периода 2017-2018 г., включително.

Заложената осигурителна политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2016 г., като за 2017 и 2018 г. обаче се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 година.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

- 2016 г. – 2,5 % от осъвременяването по чл. 100 от КСО;
- 2017 г. – 2,7 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;
- 2018 г. – 2,8 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

Негативни са очакванията на ведомството за търсенето на кредити

В актуализираната есенна прогноза е заложен спад за тази година при фирмите с 0,3% през 2015 г., а за домакинства – от 0,1%. Ръст, но по-бавен се очаква в следващите три години.

Подробно с проектобюджета и актуализираната прогноза на МФ можете да се запознаете ТУК