Не сме толкова велики, колкото си мислим - 5 научно обосновани причини

Старото правило казва, че в която и да е компания 20 процента от хората вършат 80% от работата. Това означава ли, че останалите 80 процента от нас са просто баласт? Не винаги, но различни проучвания показват, че никога не сме толкова велики в работата си, колкото си мислим. Защо?

1. Мозъкът ни не е създаден за мултитаскинг

Работите ли? Спрете за миг и пребройте колко отворени прозореца има на екрана ви в момента. Освен това сигурно телефонът ви звъни, колегата се опитва да привлече вниманието ви, а и тайничко се опитвате да изчислите седмичния семеен бюджет. Неврологът от MIT Ърл Милър обаче убедително доказа, че мултитаскингът е физически невъзможен за повечето хора. Това, което мозъкът ни всъщност прави, е бързо да превключва между различните процеси. Това размива концентрацията ни и ни кара да се съсредоточаваме по-зле върху задачите.

2. Не разбираме как звучим в имейлите си

Американско проучване показа, че нямаме и представа как писмените ни съобщения звучат в главата на адресата. Обикновено си мислим, че сме забавни и дружелюбни, но забравяме, че писаната реч е лишена от останалите маркери на комуникацията като изражението на лицето и тона на гласа. Така едно уж приповдигнато съобщение може да обиди някого въпреки добрите ви намерения.

3. Боим се от новите инструменти

Сигурно много пъти сте мечтали ръководството най-сетне да поднови софтуера и хардуера с последния писък на техниката. Истината е, че всички имаме склонността предварително да надценяваме способността си да се справяме с ново оборудване, дори разликата с предишното да е съвсем минимална. Обичайният резултат от офисния ъпгрейд е паника и рязко снижаване на резултатите.

4. Много по-предубедени сме, отколкото си мислим

Психолози от Университета в Чигаго анализираха 5000 резюмета на кандидати за работа и ги сравниха с резултатите от реално наетите без лично събеседване кандидати. Оказало се, че имена, които „звучат бели” като Катлийн или Пам, имат 50% по-висок шанс да получат работа при равна квалификация и опит с „по-черно” звучащи имена като Лакиша или Шаниква. Въпреки че не винаги го съзнаваме, ние винаги оценяваме пола, възрастта, расата и външния вид на другите и това пречи на обективността ни в работата и общуването.

5. Зле преценяваме собствената си комптентност

По колко въпроса се смятате за експерт? Всеки би посочил поне един – самия себе си. В крайна сметка се познаваме най-добре и ни е ясно колко можем и какви са недостатъците ни, нали? Науката обаче казва друго. Многобройни проучвания показват, че почти никой не мисли, че не си върши работата добре. Едно допитване показа, че 94% от университетските професори в САЩ са убедени, че си вършат задълженията над средното ниво. 70% от студентите пък са заявили, че имат качества на лидери. Това, разбира се, е невъзможно. Не може всеки да е над средното ниво, защото тогава то просто ще спре да съществува. Учените наричат това ефект на Дънинг-Крюгер, според който некомпетентните хора не са способни да оценят собствената си некомпетентност, защото измерването й е качеството, в което те са... най-некомпетентни! До такава степен, че дори абсолютно непознати хора могат да оценят коефициента ни на интелигентност само от един поглед по-точно, отколкото самите ние!

По Cracked.com