87 мерки, с които можем да догоним света

87 мерки, с които можем да догоним света

За пета поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ), с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”, прави преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях.

Прегледът на осемте индекса в тазгодишното издание еднозначно показва връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост. Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите. За съжаление, напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад.

Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително:

  • Слаби резултати (между 40-60%) – в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
  • Посредствени резултати (между 60-70%) – индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
  • Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.

Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната.

В тази връзка от ИПИ представят 87 мерки, с които страната ни ще догони света

Образование

1. Заместване на част от сегашната държавна субсидия за университетите с финансиране на проектна база;

2. Въвеждане на изцяло платено образование за специалности, за които е видно, че завършилите ги не успяват да си намерят работа по данни от рейтинговатата система на висшите училища в България;

3. Обвързване на част от финансирането на университетите с наличността и качеството на центрове за кариерно развитие и предприемачество;

4. Предоставяне на по-голяма свобода на образователните институции при определяне на нивото на заплащане на преподавателите в основното, средното и висшето образование чрез облекчаване или премахване на някои изисквания в колективните трудови договори, големината на паралелките, съдържанието и структурата на учебния процес;

5. Въвеждане на ваучерна система при финансирането на началното, основното и средното образование. Така родителите ще имат реален избор къде да учат децата им – в държавни или частни училища.

Пазар на труда

6. Премахване на минималната работна заплата;

7. Премахване на минималния осигурителен доход;

8. Отменяне на правомощието на министъра на труда и социалната политика да разпростира административно колективни трудови договори над предприятия в даден сектор;

9. Постепенно облекчаване на колективното трудово договаряне и отпадане на възможността за подписване на такива договори на отраслово и браншово ниво;

10. Премахване на задължението работодателят да мотивира освобождаването на работник, при положение че работникът няма такова задължение;

11. Премахване на изискванията при налагане на дисциплинарно наказание или уволнение, работодателят да трябва да изслуша или приеме в писмен вид обясненията на заетото лице;

12. Премахване на ограничението дисциплинарното наказание да се налага не по-късно от една година от извършеното нарушение;

13. Облекчаване на изискванията за условия на труд в „нискорискови” предприятия и сектори;

14. Облекчаване на административните условия за полагане на извънреден и нощен труд - например ограничението за максималния брой часове извънреден/нощен труд на седмица, както и на лицата, които могат да полагат такъв вид труд;

15. Премахване на т.нар. клас прослужено време при изчисляване на възнагражденията в частния сектор. Това вече се случи в държавния сектор през 2012 г.

16. Премахване на ограниченията пред практикуването на свободни професии като адвокати, нотариуси, инженери, архитекти, одитори, фармацевти. Такива например са ограниченията за цени и реклама, териториални и географски ограничения или такива на входа на професията – изпити, възраст, опит, изключителни права и т.н.;

17. Премахване на монопола на съсловните организации и изискванията практикуващите професията да са членове в тях. Работата на тези организации е в посока ограничаване на конкуренцията чрез въвеждане на минимални цени, слагане на бариери пред навлизането на пазара, въвеждане на допълнителни регулации;

18. Прекратяване на отпускането на пенсии за инвалидност, които не играят ролята на заместващ доход, а бонус към доходите на лица, постигнали финансова независимост въпреки увреждането си;

19. Премахване на някои от универсалните привилегии за хора с увреждания, като безплатните винетки за използване на националната пътна мрежа, и обвързването им с индивидуалната социална оценка за нуждите на лицето;

20. Обвързване на отпускането на помощи и привилегии за нетрудоспособност с участието в програми за рехабилитация, заетост, която не влошава нетрудоспособността, и социално включване;

21. Преориентиране на част от държавния ресурс за интеграция на хората с увреждания към програми, предоставящи финансиране за самостоятелни планове за интеграция;

22. Насочване на субсидираната заетост на хората с увреждания към работа в обичайна, а не в специализирана среда;

23. Промяна на законодателството, уреждащо отношенията между лице с намалена трудоспособност и работодател, което има по-скоро възпиращ, отколкото насърчаващ ефект;

Социална и здравна системи

24. Въвеждане на избор за работещите – да се осигуряват в държавната пенсионна система или в лична пенсионна сметка в частен пенсионен фонд;

25. Постепенно намаляване на задължението за социално осигуряване от сегашните 18% от заплатата за пенсия, 3,5% за майчинство и общо заболяване и 1% за безработица;

26. Въвеждане на избор за осигуряващите се – да продължат да се осигуряват в държавната здравна система или в частни здравноосигурителни фондове;

27. Промяна в законодателството, което от 2013 г. на практика задължи здравноосигурителните фондове в България да се превърнат в застрахователни дружества съгласно директивата „Платежоспособност 2”. Европейското законодателство позволява, ако тези фондове отговарят на определени условия, да попаднат в изключенията и да не се налага промяна на статута.

28. Прехвърляне на 2 пр. п. от вноските за здравно осигуряване към частни здравноосигурителни фондове, като с това се намали и обхватът на финансираните от НЗОК услуги;

29. Постепенно увеличаване на вноската, която може да се прехвърли към частни здравноосигурителни фондове до достигане на пълния размер на осигуровката;

Бизнес среда

30. Премахване и намаляване на данъци с ниска ефективност, които единствено пречат на частния сектор и трупат допълнителни разходи за администрирането им. Такива са:

  • 0% данък дивидент, сега е 5%;
  • 10% данък върху ЕТ, сега е 15%;
  • 0% данък върху застрахователните премии, сега е 2%;
  • 0% данък върху дохода от лихви по срочни банкови депозити, сега е 10%;
  • 0% данък наследство, сега е между 0,4-6,6%;

31. Връщане на еднаквото третиране на дължимите данъци върху доходи на физически лица от извънтрудови договори през последното тримесечие на годината. От 2013 г. върху тях не се удържа данък от работодателя, а е дължим от работника;

32. Премахване на повечето данъчни преференции;

33. Прекратяване предоставянето на всякакви финансови стимули от държавата като субсидии, държавни гаранции, капиталови трансфери, междуфирмени кредити и др. на избрани фирми и сектори;

34. Намаление и уеднаквяване на всички държавни и местни такси, чиято стойност трябва да покрива единствено разходите за предоставяне на услугата и не трябва да генерира печалба;

35. Прехвърляне на някои преки данъци като приход и администриране към общините;

36. Предоставяне на повече правомощия в областта на данъчната политика на общините – възможност за намаление на местните данъци и такси;

37. Въвеждане на възможността за електронни плащания на всички държавни и общински такси и данъци, включително през интернет;

38. Министерството на финансите да публикува данни за невъзстановения данъчен кредит към определена дата, всеки месец, с разбивка по причините за невъзстановяване и ускоряване на възстановяването му в случаите, в които не текат проверки;

39. Промени в процедурата по несъстоятелност като:

  • Вписване в Търговския регистър на подадената молба за откриване на процедура по несъстоятелност;
  • Молбата за откриване на процедура по несъстоятелност да се разглежда, само ако няма
  • друга подадена молба за същия длъжник;
  • Разписване на крайни срокове за осребряване на имуществото и разплащане с кредиторите;

40. Опростяване на процедурата по регистрация на имущество чрез компютъризация на процеса, свързване на информационната система на регистъра с други публични структури, участващи в регистрацията;

41. Пренасяне на отговорностите по съгласуване на инвестиционните документи за издаване на разрешително за строеж към частния сектор; премахване на сега съществуващите три вида фази - идейна, техническа и работна (и запазването само на фазата на инвестиционното проектиране);

42. Разширяване функциите на Имотния регистър, които да включват и регистрация по електронен път;

43. Ускорено довършване на кадастралната карта и кадастралните регистри в България (през 2013 г. покритието е около 18% от територията на страната, колкото е било е и през предходната година);

44. Намаляване на броя на процедурите и разходите за регистриране на собственост, въвеждане на възможност за регистрация по електронен път;

45. Въвеждане на обслужването на едно гише (където това още не се е случило или съществува само формално);

46. Свиване до минимум на регистрационните, лицензионните и разрешителните режими;

47. Въвеждане на повсеместно мълчаливо съгласие от страна на администрацията след изтичането на законовия срок за произнасянето є;

48. Съкращаване на разходите и времето за подготовката на документите за международна търговия като например документите за технически контрол.

Законодателство

49. Реално прилагане на законовото изискване всички промени в нормативните актове или внасянето на нови такива да имат оценка на въздействието и последваща оценка на резултатите.

Съдебна система

50. Повишаване независимостта на съдебната система и реално налагане на административни и дисциплинарни наказания;

51. Прецизиране на законодателството, което ще ограничи възможностите за тълкуването му, свиване на загубените време и разходи за частния сектор и уеднаквяване на изискванията и процедурите, които се регламентират;

52. Даване на правомощия на Сметната палата и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да налагат наказания, ако им бъде отказано съдействие при проверки за конфликт на интереси;

53. Въвеждане на системен надзор върху управлението на съдилищата и прокуратурите от независима съдебна институция;

54. Подобряване работата на независимия съдебен инспекторат, който не изпълнява задълженията си;

55. Публикуване в електронен формат на всички съдебни решения;

56. Изготвяне на подробни годишни анализи за работата на Висшия съдебен съвет и навременно публикуване на отчетите му в интернет;

57. Публикуване на информация за действия при сигнали за корупция на интернет страниците на всички министерства;

Публичен сектор

58. Модернизиране на административните услуги чрез по-широка употреба на информационни технологии;

59. Намаляване на административните структури;

60. Създаване на допълнителни стимули за предоставянето на качествени административни услуги – диференцирано заплащане на служителите и рейтингова система, която да е комбинация от оценка на ползващите услугите и прекия ръководител;

61. Подобряване условията на работа в администрацията, включително чрез оптимизирането на щата;

62. Въвеждане на външна оценка за предоставените електронни услуги, която може да включва критерии като удобство, лекота, време.

63. Осъществяване на строг контрол върху харченето на държавни средства чрез сериозна оценка на целесъобразността и ефективността на правителствените програми;

64. Прекратяване на практиката за правене на непредвидени и негласувани от парламента разходи на правителството през годината, с изключение на средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи;

65. Ускоряване на приватизацията, концесионирането и публично-частните партньорства;

66. Увеличаване на прозрачността при провеждането на правителствената политика чрез публикуване на редовна, изчерпателна и достъпна информация за работата на всички административни структури (първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, местни власти);

67. Публикуване на редовна финансова информация за балансите на всички държавни и общински предприятия, в които държавата има дял над 50%, включително обема на депозитите им по банки;

68. Подобряване на индикаторите за изпълнение, които измерват постигането на целите в отделните програми и политики; периодична оценка на отделните програми;

69. Задължение за публикуване на отчетите и програмите в подходящ електронен формат, който да направи използването на данните в тях възможно;

70. Въвеждане на минимални изисквания за съдържание и прозрачност на публикуваните данни, които да позволяват анализ на ефективността на отделните политики и сравнението им с тези от предишни периоди;

71. Разширяване правомощията на Сметната палата – препоръките є да станат задължителни, освен ако не бъдат обжалвани и отхвърлени от Административния съд. Да се създадат механизми за изпълнението им, например чрез назначаване на контрольор, който да следи за това;

72. Възприемане на бърза и ефективна процедура за налагане на административно- наказателна отговорност в случай на нарушения на процедурите и сроковете, разписани в Закона за достъп до обществена информация;

73. Подобряване на публикуването на обяви и разпространението на информация за предстоящи конкурси и обществени поръчки;

74. Създаване на възможност за провеждане на електронни търгове за обществени поръчки;

75. Записване на фискални правила в конституцията, както и конкретни последващи мерки при неизпълнението им;

76. Намаляване на държавните субсидии с 25% през 2014 г. и постепенното им премахване. Такива има например в секторите земеделие, железопътен транспорт, пощи;

77. Прекратяване на практиката за подписване на преференциални условия с енергийни компании. Такива има за предприятията, които произвеждат ток от възобновяеми източници, когенерация на топло- и електроенергия, микро водноелектрически централи;

78. Предприемане на мерки, вероятно с други европейски държави, за възстановяването на правото на страни членки на ЕС сами да определят действащите на тяхна територия акцизни ставки;

79. Прехвърляне на посредническите услуги на Агенцията по заетостта към частния сектор;

80. Намаляване на максималния таван на доходите на глава от семейството за отпускане на средства по програма „Семейни помощи за деца”, в момента 350 лв., и премахване на „детските надбавки” за навършили пълнолетие деца;

81. Обвързване на увеличението на обема на социалните помощи с повишаването на благосъстоянието на обществото и въвеждане на допълнителни проверки на реалното благосъстояние на бенефициентите;

80. Въвеждане на оценка за ефективността на провежданите социални програми и ежегодна ревизия както на отделни елементи на програмите, така и на цели програми, в зависимост от изпълнението им;

Електронно правителство

83. Стандартизиране на използваните хардуерни и софтуерни продукти, които да отговарят на дефиниран набор от общоприети стандарти, подлежащ на периодична актуализация;

84. Приемане на цялостна стратегия за поетапно свързване на настоящите информационни системи на институциите и гарантиране на съвместимост на новоизградените такива;

85. Въвеждане на законови задължения за прилагане на ИКТ в административното обслужване, например употреба на електронен подпис, и санкции за неприлагането им – финансови и административни;

86. Въвеждане на принципа „електронни услуги – безплатни, услуги на гише – двойно по- скъпи”, т.е. създаването на стимули в обществото за използване на административни услуги по електронен път;

87. Преосмисляне на цялостното изграждане и предлагане на електронни услуги – то трябва да бъде лесно и интуитивно.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ