Бизнес перспективи: Ирландия превръща торфените земи в зелена икономика

Ирландските Мидландс е регион, белязан от противоречия. Географски, това е сърцето на острова: разнообразен пейзаж от езера, реки и обширни торфени земи. Демографски, това е един от най-младите и най-бързо развиващите се региони в страната, като почти 50% от населението му е под 35 години. И все пак, икономически, той е изправен пред дълбока криза. В продължение на поколения местната икономика разчита на експлоатацията на торфени земи за гориво, практика, която генерира значително количество емисии на CO2 (въглероден диоксид).

Сега пионерски европейски проект Peatlands for Prosperity („Торфени земи за просперитет“), се опитва да помогне на региона да премине от въглеродно интензивно минало към устойчиво бъдеще. Предизвикателството не е просто екологично; това е битка за осигуряване на икономически спасителен пояс за селското население, което не може да си позволи да бъде изоставено.

Торфените земи покриват повече от една пета от сухоземната площ на Ирландия. В продължение на векове тези земи са били отводнявани, за да се улесни добивът на торф и конвенционалното земеделие. Дъглас Макмилан, изпълнителен директор на Green Restoration Ireland, обяснява невидимата цена на това наследство. 

„Торфените земи са изцяло въглеродни. Здравословните торфени земи са с 98% вода, така че за да направите нещо с тях, трябва да ги отводните и да намалите влагата до 80-85%. Но, разбира се, чрез отводняването им, вие излагате торфените земи на кислород и в атмосферата се отделят много високи емисии. Могат да се отделят до 30 тона въглероден диоксид на хектар годишно“, казва Макмилан. 

Решението на проекта е „палудикултура“, която включва отглеждане на култури във влажни почви. Чрез повишаване на нивото на подпочвените води до 10-40 см под повърхността, окислението се спира и земята преминава от източник на въглерод към такъв, който поглъща въглерод.

Инициативата Peatlands for Prosperity не е просто теоретично упражнение: тя се тества на две различни места в графство Офали, всяко от които служи за специфична цел.

Първото е шоурумът за палудикултура във фермата на Дони Ригън в Шинрон. Този обект, който служи като център за научноизследователска и развойна дейност на проекта, се фокусира върху дребномащабни опити с висококачествени култури. Тук изследователите тестват жизнеспособността на горските плодове – по-специално боровинки, червени боровинки и арония – заедно с лечебни растения като каменна мирта и индустриални култури като сфагнумов мъх.

Втората локация е озеленената ферма на Адриан Игън в Балинахаун. Това е практическа лаборатория, предназначена да демонстрира търговска мащабируемост. Peatlands for Prosperity служи предимно като жизненоважен ресурс за местните фермери, които преминават към екологично земеделие. Адриан е домакин на месечен семинар, за да сподели резултатите от опитите и да предостави на участниците инструменти за стартиране на нов бизнес. Или, както той го казва, Peatlands for Prosperity е основно за това да научим хората, че има много начини за получаване на продукти от торфенища, като същевременно насърчаваме биоразнообразието и генерираме нещо, което може да се използва в икономиката.“

Един от участниците, Пидар О'Лафлин, вече е намерил начин да приложи наученото по подходящ начин: „След днешната сесия си мислех може би за малко папур - култура, която би могла да се използва от покривните майстори. Със сигурност ще прочета документацията, която ни беше предоставена днес, и ще обмисля и други растения“, казва той.

Бюджетът на проекта от 300 000 евро идва от съвместно финансиране от ЕС и ирландското правителство чрез програмата на ЕС „Фонд за справедлив преход“ - инструмент на европейската политика на сближаване, който досега е подкрепил повече от 170 проекта в региона на Мидландс.

Управлявано от Eastern and Midland Regional Assembly (EMRA), това финансиране не е директива „отгоре надолу“ от Брюксел, а по-скоро стратегия „отдолу нагоре“, включваща местните власти в Лаоис, Лонгфорд, Офали и Уестмийт. Както посочва Клеър Банън, изпълняващ длъжността директор на EMRA, „има множество проекти, които се изпълняват паралелно с този. Опитваме се да засадим семената, за да могат тези общности да бъдат устойчиви и да имат бъдеще тук, в Мидландс“. 

Сега предизвикателството е да се направи възможен справедлив преход, превръщайки климатичните проблеми във възможности за растеж и просперитет.