Бизнес перспективи: Посока с много неизвестни

Няма яснота кога точно влизаме в еврозоната, няма и публично достъпна практическа информация за това как бизнесът да се подготви за това: как да се справят фирмите, колко средства да предвидят, за да сменят софтуерите, да пренастроят касовите апарати, да обучат персонала, да реорганизират търговските отдели, да променят договори, юридически екипи и т.н, казва адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС)

- Какви са нагласите сред бизнеса за влизането в еврозоната? Ще успее ли да се подготви за този преход?

- За да започнe подготовка, бизнесът трябва да разполага с цялата нормативната база, която касае еврозоната. Това означава нормативната база да е изцяло готова. А тя не е. Обнародван е само един закон, който засяга подготовката на фирмите за членство в еврозоната – Законът за БНБ. Този закон влиза в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. На етап междуинституционално съгласуване след проведено обществено обсъждане е основополагащият нормативен акт – Законът за въвеждане на еврото. С този закон се изменят още 52 закона.

За да може бизнесът да се подготви за еврозоната, трябва да бъдат приети най-малко и:

а. Изменения в Наредбата на МФ по чл. 118, ал. 4 от Закона за ЗДДС – т.нар. «Наредба Н18». Тя засяга адаптацията на фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

б. Наредби на БНБ за снабдяване с и обмяна на евробанкноти и евромонети.

Затова ние от АТНС апелираме държавата да разработи и представи за обществено обсъждане възможно най-скоро цялата нормативна база, благодарение на която бизнесът ще знае какво точно и как да промени.

- Когато това стане факт, кои са основните стъпки за стартирането на тази подготовка?

-  Основните стъпки при подготовката на бизнеса за еврозоната включват:

• Проследяване и активно участие в обществените обсъждания
• Анализ и планиране на необходимите промени в бизнес процеси (HR/ТРЗ, счетоводство, отношения с финансови институции, доставчици, клиенти и служители, етикетиране и др.) и информационните системи
• Уреждане на отношения с доставчици за реализация на промените
• Анализ, планиране и реализиране на необходимите промени във вътрешни документи – правила, политики, договори
• Своевременно уреждане на отношения с партньорските кредитни институции във връзка с първоначално и последващо снабдяване с евро
• Планиране и подготовка на необходимите промени в дружествени документи

В общи линии, между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. Това показват и резултатите от неформалното проучване, което проведохме сред фирми за мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и др.

Въпреки неяснотите и липсата на изцяло готова нормативна база, 50% от участвалите в допитването фирми вече са започнали да се подготвят, като най-голям е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%).

Подготовката за еврозоната налага промени в минимум 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия софтуер и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки ресурси (преизчисление на възнаграждения и обезщетения на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).

- Какви са най-важните изискванията за пренастройване на бизнес процесите за работа с европейската валута?

- Няколко са ключовите моменти при въвеждане на еврото за бизнеса:

а. Двойно обозначение на цените в евро и в левове.

Според правилата до момента то започва 1 месец след влизане в сила на решението за приемане на България в еврозоната и завършва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. В този период фирмите трябва да посочват цените и в левове, и в евро. Има правила при определяне на цените, правила при намаления, правила за определяне на крайната цена във фискалния бон.

• Търговците имат право да не приемат над 50 броя монети в левове при 1 транзакция
• Съществува забрана за увеличение цените на стоки и услуги при липса на обективни икономически фактори
• Фирмите са задължени да връщат ресто само в евро – по изключение и в левове, при недостатъчна моментна наличност.

б. Снабдяване на търговци с евробанкноти и евромонети

Това трябва да се случи преди датата на въвеждане на еврото. Как става? От БНБ към кредитните институции (КИ); от КИ към търговците и Български пощи (БП); от БП и КИ към гражданите. Извършва се посредством договори между кредитните институции и всеки търговец.

Търговците трябва предварително да бъдат снабдени с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и евромонети, за да връщат на клиентите ресто в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безплатни или ще се плащат, още не е ясно.

в. Двойно обращение на лева и евро

BGN и EUR са законно платежно средство. Започва от датата на въвеждане на еврото, завършва 1 месец след датата на въвеждане на еврото. Задължение на търговците е да връщат ресто само в евро, като има и допустимо изключение – при недостатъчна наличност. Търговците имат право да не приемата повече от 50 броя монети в левове при една транзакция. Съществува забрана за увеличение цените на стоки и услуги при липса на обективни икономически фактори

г. Обмяна на банкноти и монети

Извършва се от банките и от Български пощи – 12 месеца от датата на въвеждане / безплатно – в рамките на 6 месеца; от БНБ – неограничено.

д. Превалутиране на цени на стоки и услуги.

Правилото е: стойността в лева, разделена на 1,95583 е равна на стойността в евро.

Правилото за закръгляването е: получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие математическите правила за закръгляване.

Всички сметки трябва да бъдат превалутирани.

Има и специални правила при превалутирането – при лихвените проценти при договори за кредит. Възнаграждения и обезщетения на служителите се закръгляват в изключение от общото правило.

е. Счетоводни документи.

Счетоводното документиране и отчитане става в евро от датата на въвеждане на еврото. Правят са преизчисления в евро и за предходен период – с цел съпоставимост. ГФО – в официалната парична единица в края на отчетния период. Съпоставимите данни – в същата парична единица. Правилата са приложими и за междинни отчети

- Колко ще струва целият този обем от дейности по въвеждане на еврото?

- По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разходите на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно.

- Освен липсата на нормативна база какви други опасения се усещат в бизнес средите?

- Основните притеснения на бизнеса са, че всичко ще се остави за последния момент. Възможно е взети вече решения да бъдат отменени за броени дни. Възможно е да се наложи търговците да пренастройват софтуерните си системи в последния момент (както беше преди 5 години), което означава двойно повече разходи.

Публично достъпна практическа информация за това как бизнесът да се подготви липсва или е оскъдна: как да се справят фирмите, колко средства да предвидят, за да сменят софтуерите, да пренастроят касовите апарати, да обучат персонала, да реорганизират търговските отдели, да променят договори, юридически екипи и т.н.

Бизнесът създава нови работни места и добавя стойност. В общественото пространство се говори най-вече за това как гражданите да се подготвят и какво гражданите да очакват от еврозоната. Желателно е държавата да започне да предоставя информация за подготовката на компаниите за членство в еврозоната, а не само за физическите лица, както е до момента. Също и експерти, от чиито практически съвети или обучения бизнесът да се възползва, за да се подготви навреме за членство в еврозоната.

Запитани какво да направи държавата, за да помогне на българския бизнес да се подготви за еврозоната, 66.7% от фирмите отговарят: да дава практическа информация, каквато в момента липсва, а 33.3% – да предостави експерти. Ако държавата не предостави полезна информация или експерти, 62.5% от фирмите ще потърсят бизнес или НПО професионалисти от България, които да ги обучат, 12.5% – експерт от държава в еврозоната, а 25% ще разчитат на собствени проучвания и обучения.

През месец март от АТНС поискахме експерти от Координационния съвет на еврозоната да обучат фирмите на практическо ниво. Получихме отговор от министерството на финансите, които ни насочиха към друго министерство. Поискахме и да бъдем включени в експертната работна група за подготовка на фирмите за еврозоната. Все още нямаме отговор. Засега АТНС е включена само в една работна група – „Защита на потребителите“ към Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, но все още не сме били поканени на нито едно заседание.

- Компаниите имат задължение да НЕ увеличават цените, освен при обективни икономически фактори. Как точно ще се прилага тази дефиниция?

- Не, не е ясно как ще се прилага този текст – обективен фактор ли е, например, увеличението на цената от доставчика, което се случва нерядко в практиката?! В същото време административните санкции за неспазването му, предвидени в законопроекта за въвеждане на еврото, за юридически лица са до 100 хил. лева. 

Не е ясно също така и т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети кога ще се предоставят на фирмите и колко ще струват – така че търговците да може те още в първия ден след въвеждане на еврото да връщат ресто в евро. В Закона за въвеждане на еврото и в Националния план пише противоречиви неща – хем ще има снабдяване, т.е. безплатно ще се получават стартовите комплекти, хем ще има продажба, но не се знае търговските банки на каква цена ще ги продават.

- Да обобщим - какво реално е направила държавата досега и каква би трябвало да е нейната роля?

- Едно-единствено нещо е изцяло готово – законът за БНБ. Той е приет и ще влезе в сила към датата на въвеждане на еврото, която обаче към момента е все по-неясна. Бяха създадени работни групи за подпомагане на членството на България в еврозоната, както и Координационен съвет. На практика обаче те не са достатъчно активни. Очаква се набор от свързани със закона документи, които все още не са приети и не се знае кога ще бъдат приети, а именно от тези документи зависи бизнесът да започне подготовката си навреме. За бизнеса е най-важно да има стабилност, прогнозируемост, да е ясно откъде се тръгва и къде се стига – това е ролята на държавата. Държавата има подкрепата на бизнеса, бизнесът не иска средства за еврозоната. Държавата просто трябва да даде на бизнеса сигурност и устойчивост. Ако има достатъчно време за планиране, фирмите, които искат да се справят, ще се справят.