ТРАЙНА/// Бизнес перспективи: Сърф туризмът и влиянието му върху местните общности

Изобретен в Хавай, сърфът придоби популярност в Съединените щати и Австралия през 50-те години на миналия век, преди да се превърне в глобален феномен. Сега практикуван в повече от 150 страни, разпространението му е стимулирано от медиите и туризма. Сърф туризмът включва пътуване до дестинации за хващане на вълни, или със сърф дъска, или чрез дейности като боди сърфинг или бодибординг. Туристите варират от опитни сърфисти до начинаещи, нетърпеливи да се учат, пише The Conversation.

Привлекателността на Калифорния

За мнозина сърф туризмът извиква екзотични образи, оформени от калифорнийските продуцентски компании. Columbia Pictures през 1959 г. и Paramount Pictures през 1961 г. представиха сърфа на средната класа, представяйки спорта като врата към летни приключения и бягство. Филмът от 1966 г. „Безкрайното лято“ (The Endless Summer), режисиран и продуциран от Брус Браун, се превръща в боксофис хит. Филмът проследява историята за двама калифорнийци, пътуващи по света в търсене на перфектната вълна, която в крайна сметка намират в Южна Африка. Под привидно безгрижното представяне на „сърф сафари“ се крият нотки на колониална амбиция.

Във филма калифорнийците казват на хората в Африка, че вълните са неизползвани ресурси, готови да бъдат назовани и завладени. Това чувство за западно културно господство над населението в по-бедните страни е проникнало в сърф туризма. От 70-те години на миналия век френски сърфисти се стичат в Мароко заради дългите му разбиващи се вълни, австралийци се стичат в Индонезия, а калифорнийци в Мексико. Разширяването на сърфа в Африка, Азия и Латинска Америка е позволено от по-лесните международни пътувания и икономическите различия между посетителите и домакините.

Влиянието на сърфа върху местните общности

Индонезия, например, се превърна в гореща точка за сърф, след като австралийските сърфисти започнаха да изследват вълните на Бали и островите Ментавай през 70-те години на миналия век. Някога отдалечени региони със скромен жизнен стандарт, в тези райони туристическата инфраструктура се разраства, за да отговори на търсенето. Днес дестинации като Улувату в Бали и Паданг Паданг в Суматра привличат сърфисти от всички нива на умения.

По подобен начин Мароко преживява бум на сърф туризма, като места като Тагазут привличат европейски посетители, търсещи достъпни вълни и слънце. Макар че това е стимулирало местните икономики, то също така е породило опасения относно влошаването на околната среда и натиска на туризма върху досега недокоснати райони.

Предизвикателствата на свръхтуризма в крайбрежните райони

Въпреки че сърфирането често се разглежда като дейност в хармония с природата, масовият туризъм е създал напрежение между местните сърфисти и посетителите. Свръхтуризмът се отнася до отрицателното въздействие на прекомерния брой туристи върху природната среда и местните общности.

Един от отговорите на свръхтуризма е локализмът - при който местните сърфисти претендират за собственост върху вълните, понякога обезкуражавайки или дори плашейки външни хора. Това е особено изразено в икономически зависимите сърф дестинации. Например, в Хавай през 70-те и 80-те години на миналия век местните сърфисти протестират срещу притока на професионални австралийски сърфисти и международните състезания. Днес локализмът се запазва в световен мащаб, от Марубра в Сидни до Буко-Тарнос във френския регион Нова Аквитания. Тези места не са систематично забранени за начинаещи, но могат да възникнат сериозни конфликти по време на пиковите туристически сезони.

Училищата за сърф, макар и от решаващо значение за обучението на новодошлите, също така изострят струпването на хора. По време на пиковите сезони плажове като Кот де Баск в Биариц стават пренаселени, което обтяга отношенията между опитни сърфисти, инструктори и новаци. Начинаещите, често ненаясно с етикета на сърфа и правилата за безопасност, допринасят за разочарованието сред опитните сърфисти.

Ролята на публичните власти

В отговор на тези предизвикателства се появиха публични инициативи за насърчаване на устойчивия сърф туризъм. Например, правителството на Коста Рика създаде защитени морски зони и регулира туристическите дейности, за да запази част от крайбрежната среда. Местните власти също започнаха да ограничават броя на училищата за сърф и да правят достъпа до практиката по-труден.

В Югозападна Франция общините използват делегации за обществени услуги (DSP), разрешения за временна заетост (AOT) и други инструменти за регулиране на училищата за сърф, работещи на обществени плажове. Стартирани са програми за екологична осведоменост, за да се образоват туристите за отговорно поведение към плажовете и океаните.

Пропуски в регулациите

Въпреки тези мерки, много крайбрежни региони са изправени пред недостатъчни действия за справяне с екологичните и социалните предизвикателства, породени от сърф туризма. Във Фиджи, декрет от 2010 г. дерегулира индустрията за сърф туризъм, премахвайки традиционните права на коренното население върху крайбрежните и рифовите райони. Това позволи нерегулирано развитие на туристическа инфраструктура, често пренебрегвайки дългосрочните екологични въздействия.

Подобни проблеми се наблюдават и в Мароко, където хлабавите регулации позволяват на чуждестранните инвеститори да експлоатират крайбрежни земи за хотелиерство, което често осигурява малка полза за местните общности.

И все пак има истории за успех. В Санта Круз, Калифорния, инициативата „Спаси нашите брегове“ мобилизира гражданите и туристите да защитават плажовете чрез кампании срещу замърсяването и редовно почистване.

Сърф туризмът донесе значителни икономически ползи за много крайбрежни региони. Той обаче доведе и до социални и екологични предизвикателства, включително локализъм, пренаселеност и екологично напрежение. Управлението на тези проблеми изисква съвместен подход, като правителствата, местните заинтересовани страни и туристите работят заедно, за да запазят връзката на спорта с природата.