Бизнес перспективи: „Грийнхъшинг“ се очертава като бъдещето на борбата с изменението на климата

Бизнес перспективи: „Грийнхъшинг“ се очертава като бъдещето на борбата с изменението на климата

Т. нар. „грийнхъшинг“ (Greenhushing), при който компаниите тихомълком се заемат със задачата за декарбонизация, без да се хвалят с това, някога се смяташе за начин за избягване на обвинения в „грийнуошинг“, като същевременно се спазват на екологичните разпоредби. Сега изглежда, че целта е по-скоро е да се избегнат атаки от скептични към изменението на климата политици и потребители. Средата, в която действията по отношение на климата могат да се обсъждат само на тихо място, добавя както предизвикателство, така и потенциална посока за зараждащата се индустрия за улавяне и отстраняване на въглероден диоксид.

С изчезването на федералната подкрепа за климатичните технологии в САЩ, разработчиците на проекти се опитват да намерят жизнеспособен път напред. За дъщерното дружество на CarbonCapture Inc., True North Carbon, това означаваше преместване на завода за директно улавяне от въздуха (DAC) от САЩ в Канада. За други това означава да изберат да се съсредоточат върху части от климатичния пъзел, които не са свързани единствено с CO2. С други думи, те самите си налагат  „грийнхъшинг“, пише Лара Уилямс за Bloomberg.

Например, има голям интерес към интегрирането на отстраняването на въглерод с промишлените процеси, където улавянето на CO2 се представя като допълнителен бонус, наред с икономии на разходи, оперативна ефективност и сигурност на веригата за доставки. Capture6 е фирма, базирана в Калифорния, която работи с пречиствателни съоръжения за вода, използвайки oтпадъчни води, за да премахва въглеродния диоксид от атмосферата, като същевременно произвежда прясна вода за пиене, селско стопанство и промишленост. Vaulted Deep е компания за управление на отпадъци в Тексас, която съхранява органични отпадъци на километри под земята, намалявайки емисиите на метан, като същевременно улавя въглерод.

Фокусът върху съпътстващите ползи беше на преден план на конференция за премахване на въглерод в Лондон миналата седмица в Лондон. Изследвания от програмата Biochar Demonstrator – академичен проект в Обединеното кралство, изследващ потенциала на веществото, подобно на дървени въглища, показаха, че фермерите са по-заинтересовани от селскостопанските ползи, като например подобрени добиви и задържане на вода, отколкото от улавянето на въглерод.

Прекаленото фокусиране върху климатичния потенциал и игнорирането на всичко останало възпрепятства някои компании. Планиран тест за повишаване на алкалността на океана (OAE) в Корнуол, при който щеше да се изпомпи магнезиев хидроксид в залива Сейнт Айвс чрез тръба за отпадъчни води, за да се ускори естественият въглероден цикъл на океана, в крайна сметка беше отменен. Planetary Technologies, разработчикът на проекта, заяви, че това е така, защото увеличаването на мащаба е било оценено като „търговски нежизнеспособно“ - но това се случи след ожесточена реакция от страна на жителите, загрижени за въздействието върху местната дива природа.

Разработчиците трябва да се справят с политически натиск от двете страни - десницата, която твърди, че климатичните технологии са загуба на пари, и левицата, която набляга на природата и социалната справедливост. Анализ на Харвардския университет на 75 световни фирми установи, че докато 85% са запазили или разширили програмите си за устойчивост през 12-те месеца преди май 2025 г., като само 16% са потвърдили публично тези ангажименти.

Най-добрият начин напред е да се обясни на хората какво полза имат от това – освен предотвратяването на неконтролирано изменение на климата, което за съжаление се оказа твърде концептуално и отдалечено във времето, за да бъде убедително. За някои методи има лесни отговори. Биовъгленът е по същество решение за управление на отпадъците с цяла гама от приложения – от селското стопанство до строителството; възстановяването на торфени площи помага за подобряване на качеството на водата и биоразнообразието и предотвратява наводнения.

Но техники като DAC, която в момента съществува единствено за отстраняване на въглероден диоксид от атмосферата и неговото улавяне под земята, може да се окажат по-трудни за промотиране.  Въпреки че повишаването на алкалността на океана може да помогне за справяне с окисляването на морето, което заплашва кораловите рифове и други морски животни, това трудно привлича интерес, тъй като проблемът е невидим и отдалечен от ежедневието – подобно на самото изменение на климата.

Не помага и фактът, че DAC е енергоемък и изключително скъп. Анализът на Bloomberg NEF установи, че средната цена на метричен тон отстраняване на въглерод в момента е средно 900 долара, което е много по-високо от тавана от 100 долара/тон, считан за икономически приемлив. Тъй като инфлацията и разходите за енергия са ключови проблеми сред потребителите в момента, трудно може да се защити аргумент, че подобни проекти заслужават правителствената подкрепа, необходима за тяхното мащабиране.

Тъй като компаниите вече шепнат, вместо да провъзгласяват широко своите инвестиции в борбата с изменението на климата, проектите за отстраняване на въглерод също няма да получат предимствата да бъдат свързани с марки, които потребителите познават и на които се доверяват.

Макар модният гигант H&M има многогодишно споразумение с Climeworks AG за кредити за DAC, в настоящата среда той може да реши да не промотира това сътрудничество на своите клиенти. Това е просто още една пречка пред повишаване на обществената осведоменост и нормализиране на премахването на въглерод от атмосферата.

Така че, освен вече много трудната задача за увеличаване на търсенето и намаляване на разходите, предприемачите ще трябва да бъдат разумни в начина, по който култивират общественото възприятие. Като пример, съвместното договаряне на инсталации за DAC с индустрията и използването на отпадна топлина може да помогне за предотвратяване на критики относно потреблението на енергия, например.

Ще ни е необходима цяла гама от технологии, за да достигнем нивото на отстраняване на приблизително 8 милиарда тона въглерод годишно, необходими за постигане на целта да се ограничи повишаването на средната глобална температура до 1,5 градуса по Целзий от т Парижкото споразумение. Въпреки че истинската полза – по-малко CO2 в атмосферата, няма да бъде реализирана, докато не се доближим до нулеви нетни емисии, компаниите за отстраняване на въглерод биха спечелили повече, ако се съсредоточат върху ползите, които могат да ни предложат днес.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Изследователи откриха микроби, които са в капан на арктическите ледове вече 40 000 години
"За нас боклукът е злато": Как мафията превърна Неапол в депо за токсични отпадъци
Учени от Обединеното кралство направиха рядко откритие, свързано с гъбите
Километрични опашки по бензиностациите и ограничения на покупките: Русия остава без гориво
Островът Ташироджима: Царството на котките
Борсов наблюдател: Нищо не може да спре възхода на Уолстрийт
От утре държавата ще глобява търговци за нарушения на Закона за въвеждане на еврото
Цената на златото за първи път премина прага от 4 000 долара