ESG отчитането започва от 2023 г. ЕС готви нови закони и глоби

Устойчивият начин на правене на бизнес ще бъде наложен в Европейския съюз (ЕС) чрез регулации и всяка компания, която не адаптира бизнес моделите си според новите изисквания за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление ще търпи глоби, трудно ще получава банково финансиране за своите проекти и ще изпитва затруднения при набиране на капитал през борсата. Това стана ясно по време на събитието „Седмици на целите за устойчиво развитие“, организирано от БНП Париба Лични Финанси в България.

2 регламента и 2 директиви ще определят устойчивото бъдеще на Европа

За да бъде един бизнес устойчив, той трябва да покрива определени стандарти за поведение на компанията, които оценяват нейното въздействие върху околната среда и обществото и оценяват практиките за корпоративно управление. Това са т. нар. ESG стандарти, което е съкращение от Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление). Екологичният аспект се отнася до това как една компания опазва природата, включително корпоративни политики, насочени към изменението на климата. Социалните фактори изследват как компанията управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които развива дейност. Корпоративното управление се занимава с ръководството на компанията, заплащането на мениджмънта, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите. Тези стандарти постепенно навлизат в законодателството на ЕС, а от 2024 г. подаването на ESG отчети, които отразяват 2023 г., ще бъде задължително за 75% от компаниите в съюза.

Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС.

• Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си.
• Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси.
• Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците.
• Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.

Глоби при неспазване на стандартите и отчитане на подвеждаща информация

Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите е т.нар. „зелено изпиране“ (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е по-зелена отколкото е в действителност. Например, една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава. Това е 100% „зелено изпиране“, което ще бъде наказвано.

В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.

Някои държави са въвели собствено законодателство за „зеленото изпиране“. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.

Липсата на одитируеми данни ще оскъпи финансирането

Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация не само ще води до глоби, но и ще затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му.

Експертите на БНП Париба Лични Финанси в България дават пример с намерение на търговска верига да построи ритейл парк, за което се нуждае от финансиране. За да има достъп до банкова линия, инвеститорът ще трябва да докаже не само какво е въздействието на проекта върху околната среда, т.нар. ОВОС, но и че целият бизнес модел отговаря на ESG регулациите на ЕС. Това трябва да стане с одитируеми данни от независима трета страна, избрана от банката. Ако липсва подобна информация, банката може да откаже достъп до финансиране, да го ограничи или да го отпусне на много по-висока от пазарната цена.

Това не е само намерение от страна на големите банкови групи в Европа, но е ангажимент, който те са приели да спазват стриктно с присъединяването си към NetZero Banking Alliance. Например, още през 2019 г. групата BNP Paribas е приела, че ще намали експозицията си към проекти за добив на въглища в ЕС до 2030 година и до 2040 година за останалия свят. Също така до 2025 г. ще бъде редуцирана експозицията към проучването и добива на петрол и газ с 10%. От 2020 година BNP Paribas се ангажира да не финансира такива проекти в Арктика, както и експорт на петрол от еквадорската част на Амазония - две зони, които са изключително чувствителни от гледна точка на биоразнообразието.

Компаниите ще набират по-трудно капитал през борсата

Неспазването на ESG стандартите не само ще затрудни достъпа до банково финансиране, но и ще ограничи възможностите за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити. Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор и да съдържат проверими данни. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като това ще предизвика силно недоверие от страна на инвеститорите.