Лидерски грешки, които струват скъпо

От Enron до Volkswagen, неведнъж сме ставали свидетели как поведението на некомпетентни и непочтени лидери нанася непоправими щети върху репутацията на дори най-големите и уважавани компании в света. Според мен обаче истинската трагедия е тази на иначе добрите и съвестни лидери, които ден след ден саботират себе си, правейки грешки, които самите те не виждат, но всички останали забелязват отдалеч.

В повечето случаи именно тези леки и неумишлени пропуски в лидерството са нещото, което пречи на ръководителите, на техните служители и на компаниите им да разгънат пълния си потенциал. Въпреки добрите им намерения, тези лидери вредят както на своите подчинени, така и на самите тях.

Ето някои от най-големите грешки, които един лидер може да направи:

1. Създаването на култ към личността

За лидерите е лесно да си изградят свои собствен свят, в който всичко се върти около тях. Все пак, когато имате власт и влияние над другите, идеята, че сте по-важни от останалите не изглежда толкова налудничава. От този тип ръководители може да чуете нещо от рода на „Това е моят свят и тук ние правим нещата по моя начин“. Лидерите, които се поддават на този начин на мислене, забравят, че тяхната основна задача е да служат на другите и че без тяхната подкрепа всичката им власт е просто една илюзия. Да бъдеш добър лидер означава да не забравяш, че не си бил назначен на този пост, за да правиш каквото си искаш, а за да помагаш на другите.

2. Отбягване на отговорност

Политиците са известни с това, че често отказват да поемат отговорност за собствените си грешки, и за съжаление нещата не стоят по много по-различен начин при бизнес лидерите. Дори и грешката на лидера да бъда забелязана само от малцина (вместо от милиони по цял свят), отбягването на отговорност може да бъде не по-малко вредно. Шефът, който не може да каже „Простете, сгреших“, не е никакъв лидер. Да бъдеш лидер означава да си достатъчно уверено в собствените си решения и да поемаш отговорност за тях, както когато те се оказват успешни, така и когато завършват с провал. Най-добрите лидери поемат всичката вина за неуспехите и споделят заслугите за победите.

3. Липса на себепознание

Повечето лидери предпочитат да мислят за себе си като за хора, които имат добре развита емоционална интелигентност. И макар повече да имат добри социални умения, когато става въпрос за себепознание,  те са много далеч от истината. Работата е там, че те не са лицемери, които отказват да приемат собствените си недостатъци, а просто не виждат в себе си това, което всички други виждат в тях. Те може да показват пристрастия към даден служител, да не приемат добре критики или просто да са хора, с които се работи трудно. Важно е обаче да кажем, че липсата на ясна себеоценка не е уникална за лидерите, напротив – проучване на TalentSmart, в което са участвали около 1 милион души, показва, че само около 36% от хората имат реалистична представа за себе си.

4. Неефективна комуникация

Много лидери си мислят, че са отлични комуникатори, без да осъзнават, че при тях комуникацията тече само в една посока. Някои се гордеят с това, че са достъпни и сговорчиви, но същевременно с това те не обръщат особено внимание на идеите, предложенията и оплакванията, които служителите им споделят с тях. Някои ръководители не поставят цели и не дават обяснение за нещата, които искат от своите служители, докато други никога не дават обратна връзка, което кара хората да се чудят дали е по-вероятно да получат повишение, или да бъдат уволнени.

5. Толериране на лоши служители

Независимо дали искат да избегнат конфликт, или просто изпитват съжаление към служител, който трябва да уволнят, някои ръководители често избягват да взимат наистина трудни решения. Макар че няма нищо лошо в това да бъдете състрадателни, истинските лидери знаят когато не могат да си позволят да бъдат повлиявани от своето емоционално състояние и разбират, че колкото по-дълго държат на работа лош служител, толкова по-тежки ще са щетите, които той ще нанесе върху компанията и техния екип.

6. Подвластие на тиранията на спешното

Под „тиранията на спешното“ се разбира онази тенденция на лидерите да изпълняват на момента малки и сравнително незначителни задачи, мислейки че по този начин потушават потенциални пожари. Когато лидерите се поддават на тази тенденция, те могат да прекарат дни и дори седмици, без да се докоснат до нещо значимо. Това води до липса на време за най-важната задача на лидер – грижата за неговите служители. Вашият успех като лидер зависи от способността ви да поставяте вашите служители на първо място.

7. Микромениджмънт

Тази грешка е най-често срещана сред хората, които наскоро са се издигнали в йерархията на компанията. Те все още не са завършили психическият преход от изпълнител към ръководител. Когато в края на деня те не са постигнали някакви видими и измерими резултати, младите лидери имат чувството, че не са били продуктивно, без да осъзнават, че да бъдеш продуктивен лидер е напълно различно от това да си продуктивен служител. В резултат на това те се превръщат в маниаци на тема контрол, управляващи всяко малко действие на своите служители. Една от най-важните задачи на лидера е осигуряването на нужната свобода на действие на служителите, за да могат те да изпълняват задачите си по възможно най-ефективния начин.

Лошата новина е, че тези грешки са колкото често срещани, толкова и вредни. Добрата новина е, че те лесно могат да бъдат предотвратени и отстранени, стига да сте запознати с тях.

……………………….

Травис Брадбъри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com