Глобалната икономика е изправена пред най-голямото изпитание от Втората световна война

Международният валутен фонд предупреди за „геоикономическа фрагментация“ , която ще направи света ни по-беден и по-опасен, предаде Си Ен Би Си.

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди в началото на Световния икономически форум в Давос, че глобалната икономика е изправена пред „най-голямото изпитание от Втората световна война“, тъй като инвазията на Русия в Украйна утежнява остатъчните икономически последици от кризата с COVID-19, потискайки растежа и тласкайки инфлацията до многогодишни върхове.

Покачващите се цени на храните и енергията притискат домакинствата по света, докато централните банки затягат паричната политика, за да овладеят инфлацията, оказвайки допълнителен натиск върху задлъжнелите държави, компании и семейства, посочват от МВФ.

В съчетание с скока на нестабилността на финансовите пазари и постоянната заплаха от изменението на климата, МВФ смята, че светът е изправен пред „потенциално сливане на бедствия“.

„Способността ни да реагираме е възпрепятствана от друга последица от войната в Украйна – рязко повишения риск от геоикономическа фрагментация“, каза Георгиева.

„Напрежението относно търговията, технологичните стандарти и сигурността нараства от много години, подкопавайки растежа и доверието в настоящата глобална икономическа система“, добави тя.

Тя добави, че според проучване на МВФ само несигурността около търговските политики е намалила световния БВП с почти 1% през 2019 г.

Мониторингът на базираната във Вашингтон институция също така показва, че около 30 държави са ограничили търговията с храни, енергия и други ключови стоки.

Георгиева предупреди, че по-нататъшната дезинтеграция на световния икономически red ще доведе до огромни глобални разходи I ще навреди на хората от целия социално-икономически спектър. По думите й само технологичната фрагментация може да доведе до загуби от 5% от БВП за много страни.

Решения

За да се справи с нарастващата фрагментация, МВФ първо призова правителствата да намалят търговските бариери, за да облекчат недостига и да намалят цените на храните и другите стоки, като същевременно диверсифицират износа за подобряване на икономическата устойчивост.

„Не само страните, но и компаниите трябва да диверсифицират вноса – да подсигурят веригите за доставки и да запазят огромните ползи за бизнеса от глобалната интеграция“, каза Георгиева.

„Макар че геостратегическите съображения ще бъдат от решаващо значение за снабдяване, това не трябва да води до дезинтеграция. Бизнес лидерите имат важна роля в това отношение“, добави управляващият директор на Международния валутен фонд.

МВФ настоя за съвместни усилия за справяне с дълга, тъй като около 60% от страните с ниски доходи в момента са изключително уязвими по отношение на дълга и имат нужда от негово преструктуриране.

„Без решително сътрудничество за облекчаване на тежестта, както те, така и техните кредитори ще попаднат в по-лоша ситуация. Връщането към устойчивостта на дълга обаче ще привлече нови инвестиции и ще стимулира приобщаващ растеж“, категорична е Георгиева.

„Ето защо Общата рамка на Г-20 за преструктуриране на държавния дълг трябва да бъде подобрена незабавно“, посочи тя.

МВФ призова за модернизиране на трансграничните плащания, тъй като неефективните платежни системи създават бариера пред приобщаващия икономически растеж. Институцията изчислява, че средната цена от 6,3% на плащане за международни преводи означава, че около 45 милиарда долара годишно се пренасочват към посредници и далеч от домакинствата с по-ниски доходи.

„Държавите биха могли да работят заедно, за да разработят глобална публична цифрова платформа – нова част от платежната инфраструктура с ясни правила. така че всеки да може да изпраща пари с минимални разходи и максимална скорост и безопасност. Може да свърже и различни форми на пари, включително цифрови валути на централната банка“, коментира Георгиева.

Международният валутен фонд също така призова за спешно затваряне на „пропастта между амбицията и политиката“ по отношение на изменението на климата, като се обяви за цялостен подход към зеления преход, който съчетава ценообразуване на въглеродните емисии и инвестиции във възобновяема енергия с компенсация за тези, които са неблагоприятно засегнати от изменението на климата.