Конфликтът с Иран заплашва да повиши цените на енергията по света за дълго

Войната с Иран може да остави потребителите и бизнеса по света изправени пред седмици или месеци на по-високи цени на горивата, дори ако едноседмичният конфликт приключи бързо, тъй като доставчиците се борят с повредени съоръжения, нарушена логистика и повишени рискове за корабоплаването, съобщава Ройтерс.

Тази перспектива представлява по-широка заплаха за световната икономика, както и политическа уязвимост за президента на САЩ Доналд Тръмп в навечерието на междинните избори, тъй като избирателите са чувствителни към сметките за енергия и не одобряват външнополитически конфликти.

„Пазарът преминава от оценяване на чист геополитически риск към справяне с реални оперативни смущения, тъй като спирането на рафинерии и ограниченията върху износа започват да възпрепятстват преработката на суров петрол и регионалните потоци на доставки“, заявиха анализатори на JP Morgan в петък.

Конфликтът вече доведе до спиране на около една пета от глобалните доставки на суров петрол и природен газ, след като Техеран започна да атакува кораби в жизненоважния Ормузки проток между бреговете си и Оман, както и енергийна инфраструктура в целия регион.

Глобалните цени на петрола скочиха с 24% тази седмица до над 90 долара за барел и са на път към най-голямото си седмично поскъпване от пандемията насам, което повишава цените на горивата за потребителите по света.

Почти пълното затваряне на протока означава, че големите производители на петрол в региона – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак и Кувейт – са били принудени да спрат доставки на до 140 милиона барела петрол към световните рафинерии – количество, равно на около 1,4 дни от световното търсене.

В резултат складовете за петрол и газ в съоръженията в Персийския залив бързо се запълват, което принуждава нефтените находища в Ирак да намалят производството, а Кувейт и Обединените арабски емирства вероятно ще последват скоро, казаха анализатори, търговци и източници.

Междувременно иранските сили атакуваха регионална енергийна инфраструктура – включително рафинерии и терминали – принуждавайки и тях да прекратят работа. Някои от тези съоръжения са сериозно повредени от атаките и се нуждаят от ремонт.

Катар обяви форсмажор върху огромните си обеми износ на газ в сряда след ирански атаки с дронове, а връщането към нормални производствени нива може да отнеме поне месец, съобщава Ройтерс. Катар доставя 20% от световния втечнен природен газ (LNG).

Междувременно гигантската рафинерия и терминал за износ на суров петрол Ras Tanura на Saudi Aramco също е затворена след атаки, без подробности за нанесените щети.

Белият дом оправда атаката срещу Иран с твърдението, че страната е представлявала непосредствена заплаха за Съединените щати, макар да не предостави подробности. Тръмп също заяви, че е обезпокоен от усилията на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

Бърз край на войната би успокоил пазарите. Но връщането към нивата на доставки и цени отпреди войната може да отнеме седмици или месеци в зависимост от степента на щетите върху инфраструктурата и корабоплаването.

Най-големият въпрос за енергийните доставки е как и кога Ормузкият проток ще стане отново безопасен за корабоплаване. Тръмп предложи военноморски ескорт за петролните танкери и обеща американска застрахователна подкрепа за корабите в региона.

Но безопасността в този воден път може да остане несигурна, тъй като Иран има капацитет да поддържа атаки с дронове срещу корабоплаването в продължение на месеци, според разузнавателни и военни източници.

Конфликтът може също да насърчи държавите да попълнят стратегическите си петролни резерви в седмиците и месеците след края на войната, като реакция на рисковете от ниски запаси. Това би увеличило търсенето на петрол и би подкрепило цените.

Глобален икономически и политически риск

Междувременно смущенията в енергийните доставки се отразяват на веригите за доставки и икономиките в зависимата от внос Азия, която получава 60% от своя суров петрол от Близкия изток.

В Индия държавната компания Mangalore Refinery and Petrochemicals обяви форсмажор върху товарите за износ на бензин, съобщиха източници тази седмица, присъединявайки се към нарастващ брой рафинерии в региона, които не могат да изпълнят договорите си за продажба поради липса на доставки.

Поне две рафинерии в Китай са намалили производството. Китай, който е голям доставчик за региона, е наредил на рафинериите да спрат износа на горива. Тайланд също спря износа на горива, а Виетнам – доставките на суров петрол.

Смущенията дадоха тласък на Русия. Цените на руските товарни доставки суров петрол се повишиха, след като САЩ дадоха на индийските рафинерии 30-дневно изключение да купуват руски петрол като заместител на изгубените доставки от Близкия изток. По-рано Вашингтон оказваше натиск върху Индия да намали вноса на руски петрол под заплаха от мита.

В Япония – вторият по големина вносител на LNG в света – фючърсите за базово електропроизводство за Токио за финансовата година, започваща през април, скочиха с повече от една трета тази седмица на борсата EEX в очакване на по-високи цени на горивата. В Сеул шофьорите се редяха на опашки на бензиностанциите в очакване на покачване на цените.

За европейските потребители кризата в газовите доставки и по-високите цени представляват двоен удар. Регионът беше най-силно засегнат от прекъсването на газовите доставки след санкциите върху руския енергиен внос след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

Европа се насочи към внос на LNG, за да замести руския газ по тръбопроводи. Сега обаче континентът трябва да закупи с 180 повече LNG товари, отколкото миналата година, за да запълни газовите хранилища до необходимите нива преди следващата зима.

Рисковете за доставките в Съединените щати са по-малки, тъй като страната през последните години се превърна в най-големия производител на петрол и газ в света. Но цените на суровия петрол и горивата в САЩ се движат заедно с международните пазари, така че цените на бензина и дизела на бензиностанциите се покачват дори при достатъчни вътрешни доставки.

Например средната национална цена на бензина на дребно в САЩ достигна 3,32 долара за галон в петък – с 34 цента повече от миналата седмица. Цените на дизела достигнаха 4,33 долара за галон, спрямо 3,76 долара седмица по-рано. По-високите цени на бензиностанциите представляват сериозен риск за Тръмп и неговите републикански съюзници преди междинните избори през ноември.