Nokia се връща в играта?

Nokia наема софтуерни инженери, тества нови продукти и търси търговски партньори като част от подготовката да се завърне на пазара на мобилни телефони и потребителска техника, пише Reuters.

Някогашният най-голям производител на мобилни телефони бе неприятно изненадан от възхода на смартфоните и засенчен от Apple и Samsung. Nokia продаде телефонния си бизнес на Microsoft в края на 2013 година и оттогава се фокусира единствено върху телекомуникационните мрежи.

Но шефът на компанията Раджийв Сури планира завръщане в този сектор. Той трябва да изчака края на 2016 година, когато изтича договора за неконкурентност с Microsoft, но вече е започнал да действа в тази насока.

Nokia се докосна до най-новите тенденции в пазара на потреблението: през януари компанията пусна в продажба нов Android таблет, N1, а преди дни разкри и „камера за виртуална реалност”, известявайки „възраждането на Nokia”.

Финският гигант създаде и приложението Z Launcher за Android, което организира съдържанието в смартфоните.

Междувременно технологичният отдел на Nokia е пуснал десетки обяви в LinkedIn за свободни места в Калифорния, много от които са свързани с продуктова разработка, включително и Android инженери, специализиращи в операционната система, която мобилните устройства на компанията ще използват.

През май Nokia планираше освобождаването на около 70 служителя от този отдел, но източник от компанията съобщава пред Reuters, че тази бройка е била намалена наполовина.

Компанията не разкрива много подробности около подготовката за завръщането си, освен че част от служителите в технологичния отдел работят по дизайни на нови потребителски продукти, сред които и телефони.

Но проправянето на път към върха няма да е лесно в бързо променящия се и конкурентен бизнес с мобилни телефони, където Apple прибира почти 90% от приходите в бранша.

Един от козовете на Nokia е, че държи собствеността върху едно от най-големите съкровища на интелектуалната собственост в мобилната индустрия, включително и патенти, придобити след продажбата на бизнеса с мобилни телефони. Компанията не иска да прахосва подобни ресурси, натрупани през последните 20 години благодарение на инвестиции в размер на десетки милиарди евро.

Nokia ще получи и прилив на свеж талант след края на придобиването на Alcatel-Lucent от Bell Labs на стойност $17 милиарда. Сури казва, че няма да допусне грешките от миналото – да пропуска тенденциите в технологичния бранш, да се обременява с големи разходи и да реагира прекалено бавно на променящия се потребителски вкус.

За да елиминира тези рискове, компанията търси партньори за така нареченото брандово лицензиране, при което тя ще разработва мобилни устройства със своята марка, но – срещу заплащане на авторски права – ще позволява на други компании да ги произвеждат, пласират и продават.

Идеята е в остър контраст с предишния бизнес модел на Nokia, когато тя произвеждаше повече телефони от всички свои конкуренти.

Брандовото лицензиране не е толкова доходоносно, но е значително по-безрисково. Моделът не е нов за индустрията. Европейски компании като Philips и Alcatel отдавна печелят пари по този начин. Но китайската Xiaomi и индийската Micromax могат значително да затруднят Nokia. 

Силата на марката Nokia - която е жизненоважна за успеха на брандовото лицензиране - също е спорна.

Компанията казва, че марката й се разпознава от 4 милиарда души по цял свят. Но след като непрекъснато попадаше в Топ 5 на най-добрите марки в десетилетието преди 2009 година, тя се сгромоляса и изпадна от Топ 100 списъка.

„Една марка лесно се забравя, ако отсъства от потребителския бизнес”, казва бившият изпълнителен директор на Nokia Анси Ваньоки.

„Тя няма да помогне особено, ако продуктите наподобяват онези, които вече са на пазара. Но ако има нещо новаторско и интересно в тях, старият завет може да бъде много полезен.”