ТРАЙНА/// Новата икономика: Раят на зомби компаниите

Китай в момента е изправен пред най-големия брой индустриални компании с отчетни загуби от 2001 г. насам. В много случаи компаниите би трябвало да затворят и да съкратят работниците си, но Пекин си е поставил за цел да реактивира икономиката и производствената си структура в разгара на търговската война, без съкращения и избягвайки социални конфликти.

През 90-те години на миналия век Китай предприе безпрецедентна трансформация. Под реформаторското ръководство на Дън Сяопин и по-късно на премиера Джу Жунджи, страната демонтира голяма част от тромавия си и закостенял държавен апарат. Десетки хиляди неефективни държавни предприятия бяха затворени и милиони работници загубиха работата си в процес на реконверсия, който би бил политически неприемлив другаде. Залогът обаче беше ясен: жертване на стария социалистически модел в името на държавния капитализъм.

Резултатът беше най-близкото до икономическо чудо, което съвременният свят някога е виждал. Със специални икономически зони, изобилие от работна ръка и ниски заплати, Китай привлече безпрецедентен поток от чуждестранни инвестиции, за да се превърне в „световната фабрика“. Различните региони на страната се специализираха в различни продукти, от производството на тениски до електронни компоненти, в мащаб и скорост, които нарушиха глобалните вериги за доставки. Страната нарастваше с двуцифрени темпове повече от десетилетие, изваждайки стотици милиони хора от бедността.

След две десетилетия Китай успя да се противопостави на САЩ за хегемония, но експлозивният му растеж дойде с цената на големи дисбаланси. Първо, с прекомерна зависимост от външната търговия и второ, с неконтролируем дълг, който в крайна сметка опустоши сектора на недвижимите имоти и заплаши публичните финанси.

Новата реалност остави Китай с най-големия брой губещи промишлени компании от 2001 г. насам, края на предишната фаза на реформи. Задлъжнелите местни лидери въведоха данъчни облекчения и субсидии за бизнеса в опит да избегнат двойното бедствие от загуба на работни места и доходи, в координация с Пекин и Китайската народна банка.

Правителството на Си Дзинпин е изправено пред две противоречиви цели: да избегне масовата безработица, която би могла да доведе до социални вълнения, като същевременно затваря компании, които произвеждат излишни стоки и подхранват вътрешната дефлация, пише El Economista. 

Удар по китайския модел

Търговската война на Тръмп само засилва проблема. Китай драстично намали износа си за Съединените щати и застраши милиони китайски работни места, дори след примирие, което намали допълнителните мита на Вашингтон от 145% на 30%.

Според данни на Световната банка 31,8% от общата заетост в Китай е в индустриалния сектор. Тази цифра е много различна от тази при американския му конкурент, където секторът представлява само 9% до 11% от общата заетост.

Външната търговия играе значително по-голяма роля в китайската икономика, отколкото в САЩ. През 2023 г. износът и вносът представляват приблизително 38% от БВП на Китай, което е отражение на неговия производствено-ориентиран модел и международните пазари. За разлика от това, в Съединените щати външната търговия представлява едва 25% от БВП.

Ударът по китайския модел беше докладван в статия на Ройтерс за тежкото положение на китайските фабрики.

Джаки Рен, собственик на фабрика за кухненски уреди в Китай, се оплака, че всички негови конкуренти продават на загуба, за да запазят американските си клиенти. Ако даден износител не приеме такива поръчки, каза Рен, „той ще умре веднага. Ето защо хората смятат, че е по-добре да умрат бавно.“

Пекин прилага политика „никога не коленичи“ спрямо САЩ, но Комунистическата партия е чувствителна към факта, че фалитът на износителите и производителите може да подкопае социалния мир. Публичните протести срещу COVID принудиха Си Дзинпин рязко да прекрати стратегията за нулево заразяване.

„Безработните се възприемат като хора, които имат по-малко да губят от протестите си и следователно представляват по-голям риск“, каза пред Bloomberg Нийл Томас, сътрудник по китайска политика в Центъра за анализ на Китай към Института за политика на обществото в Азия. Проблемът е, че Пекин трябва да почисти производствената структура, като изключи най-неефективните компании.

Стимули за поддържане на непродуктивни компании

Китайските местни бюрократи се оценяват предимно по икономическия растеж на техния регион, а привличането на инвестиции е един от най-лесните начини за подобряване на тяхното представяне. Това е перверзен стимул за поддържане на непродуктивни компании. Освен това, те могат да събират данъка върху добавената стойност, плащан от производителите. В опит да се бори с проблема, Държавният съвет на Китай въведе миналата година правила, забраняващи на населените места да предоставят данъчни облекчения или преференциални субсидии без одобрение от по-високо ниво.

Висши служители също така призоваха кредиторите да прекратят кредитирането на „зомби“ предприятия – тези, които се поддържат живи чрез държавни субсидии или банкови заеми. Въпреки че няма официални данни за това колко „зомби“ предприятия съществуват в Китай днес, консултантската фирма Kearney изчислява, че до 2023 г. тези фирми ще са се увеличили с 27% в азиатската страна, въпреки че те представляват само 3,4% от всички предприятия, според Bloomberg.

Въпросът с данните е сложен в Китай. Официалният коефициент на заетост е 5,1%, но голяма част от регионалните данни са изчезнали от картата. Липсващите данни идват във време, когато втората по големина икономика в света се спъна под тежестта на прекомерния дълг и назряващата търговска война през април, съобщи The Wall Street Journal.

Малко региони илюстрират трудностите толкова ясно, колкото Шанси, някогашната люлка на производството на въглища в Северозападен Китай, където сега се намират хиляди изоставени мини. Близо 40% от индустриалните компании са отчели загуби там за годината, почти двойно повече от средното за страната, отбелязва Bloomberg. Пекин се опитва да преструктурира индустрията на региона, като инвестира сериозно в трите любими нови енергийни индустрии на режима: слънчева енергия, електрически превозни средства и литиево-йонни батерии, като същевременно държи въгледобивния сектор в индуцирана кома.

Индустриално преструктуриране

Dayun Automobile е отличен пример. В разцвета си производителят на камиони предлагаше хиляди най-добре платени работни места в Юнчен, древен град с 5 милиона души и столица на Шанси. След като достигна пика на продажбите си през 2017 г., Dayun се насочи към пазара на електрически превозни средства. В опит да се съживи, компанията стана публична, и по това време разкри своя трик за оцеляване, за да избегне фалит.

Една трета от камионите на марката са продадени на компания, изцяло собственост на местната власт в Юнчен, през трите години преди компанията да стане публична. Данъчните облекчения, предоставени за квалифициране като високотехнологично предприятие, представляват повече от 10% от печалбите ѝ. Освен това, Dayun е получавала субсидии за продажби между 2017 и 2018 г., еквивалентни на една пета от приходите ѝ през тези години.

Разположението на провинция Шанси във вътрешността на страната прави вноса на компоненти и доставката на автомобили скъпи, а освен това липсва конкурентна верига за доставки. Фабриките са получавали финансови предимства, ако се установят в Шанси, докато камионите на Dayun са били освободени от пътни такси, за да се стимулират продажбите.

Игрите на глада избухнаха в автомобилния сектор на Китай. BYD, най-големият производител на електрически автомобили в страната, разгърна ценова война. Китай има над 140 марки електрически превозни средства, от които се очаква по-малко от 20 да бъдат печеливши до края на десетилетието, според консултантската фирма Alixpartners. За жителите на Шанси упадъкът на Dayun е невъобразим, но статистиката и стратегическото му местоположение работят срещу евентуалното му оцеляване.