В момент на оцеляване алтернативна стратегия няма

МРРБ вече има методика за индексация на строителните договори. Надявам се тя да бъде приета от служебното правителство, коментира изпълнителният директор на „Райкомерс Конструкшън“ инж. Иван Моллов. Той е завършил Техническия университет в София. Има дългoгoдишeн мyлтинaциoнaлeн oпит във втopия пo гoлeминa в cвeтa xpaнитeлeн кoнцepн в oблacттa нa тъpгoвиятa, пpoизвoдcтвoтo и цялocтнaтa вepигa зa дocтaвки нa бъpзooбopoтни xpaнитeлни cтoки. От 2008 г. до момента е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Райкомерс Конструкшън“. Компанията е с предмет на дейност проектиране и строителство на водопроводни и канализационни мрежи, строителство на пречиствателни станции и депа за отпадъци. Инж. Моллов е член на Изпълнителното бюро и на Управителния съвет на Камарата на строителите в България.

- Цената на материалите е една от основните теми в строителния сектор. Кои са основните компоненти във формирането ѝ?

- От средата на 2020 г. се наблюдава сериозен ръст в цените на строителните материали. Причините за това са нарушените цикли на производство и веригата на доставки при производителите вследствие на пандемията. Също нарушените транспортни коридори, недостигът както на материали, така и на работна ръка. Към това добавяме и неколкократното повишение в цените на енергоносителите и горивата. Резултатът и предизвикателството, пред които сме изправени, е драматичен ръст на цените на строителните материали. И ако в инфраструктурното строителство това е нещо, с което се сблъскват само изпълнителите и възложителите, то всички го забелязваме при цените на жилищните имоти основно заради повишената себестойност. В нашата област основен материал са тръбите. Те бележат ръст от 20 до 45%, като най-малко е повишението при стъклокерамичните тръби, най-високо е при стоманените и чугунените. Значителен ръст има и при полиетиленовите и полипропиленовите тръби, където ръстът на цените на горивата оказва най-съществено влияние. Всичко това води до едно средно оскъпяване на ВиК инфраструктурното строителство с близо 40% само вследствие на ръста на цените на суровини и материали. Всички бяхме свикнали с минимална инфлация и с почти никакъв ръст в разходите и в момент като днешния се оказваме неподготвени. Защото към повишените разходи за строителни материали добавяме и прякото въздействие на ръста на цените на горивата и общата инфлация, която оказва влияние върху разходите за труд, които също растат със сериозни темпове.

- Какво е мнението ви за процеса по индексация на вече сключените договори за инфраструктурни проекти, който МРРБ започна?

- За мен това е задължително и неизбежно да се случи. Ръст от 40–50% в разходите практически не може да бъде „преглътнат“ от нито един от изпълнителите. В момента сме изправени пред дилемата кое е по-малкото зло. Да спрем реализацията на даден проект и да платим наложените и предвидени санкции или да продължим реализацията с ясното съзнание, че това е неустойчив във времето модел. Защото води до загуби и ще се стигне до намаляване на инвестициите, ограничаване на усвояването на нови технологии и чисто оперативното развитие на дадена компания, включително и нашата ще тръгне стремглаво надолу. Индексацията е крайно належаща и неизбежна, защото, ако нищо не се направи, строителният процес при тези условия ще спре и голяма част от фирмите в сектора ще прекратят дейността си, ще фалират. Това ще повлече задължения към доставчици, служители, подизпълнители, намаляване на данъчните приходи, увеличаване на безработните и свързаните с това разходи в системата за социално подпомагане. Лошото е, че процесът и необходимостта от такава индексация се възприема от всички, но същевременно се забавя достатъчно дълго, че да е приложима една от българските поговорки „След дъжд качулка“. Ако индексацията се приеме в началото на следващата година, голяма част от проектите няма да могат физически да бъдат изпълнени. Ще загубим европейското финансиране, което ни се предоставя, защото няма начин един мащабен проект със срок на изпълнение 700 дни да бъде изпълнен за няколко месеца. Няма да има канализации, ще имаме повишени разходи и пилеене на питейна вода, няма да се разхождаме в очакваните от нас благоустроени европейски градове на XXI в.

- Как повишените цени на материалите ще повлияят на вече започнатите проекти, както и на новите, които планирате? Каква е стратегията ви?

- Ние сме изправени пред тази дилема с една малка добавка, че освен материална стойност за нас всеки обект има и своята морална стойност. Досега нямаме нито един обект, който да не е изпълнен в срок, а камо ли да не го завършим. Ако спрем и не завършим някои от обектите, това ще бъде много голямо петно в дългогодишната ни история, което не бихме желали. Но когато става въпрос за оцеляване, алтернативна стратегия няма. Голяма част от проектите се реализират изключително дълго – такъв пример е проектът ни в Смолян, разработен още през предишния програмен период (2007–2014 г.), но поради невъзможност за реализацията му е квалифициран като „преходен проект“, чието изпълнение се предвижда в настоящия период. Подписахме договора за изпълнение в началото на 2020 г., а реално строителните дейности започнахме в средата на 2022 г. Невъзможно е изготвената преди повече от 10 години оценка на необходимите разходи за реализация и бюджетираните средства да са адекватни на днешната реалност, освен ако не е предвиден механизъм за периодична актуализация. Което всъщност и повдига въпроса, дали и как е възможна неговата реализация без текуща актуализация?

- Каква е прогнозата ви за следващите 12 месеца по отношение на темпа и обема, с които ще се реализират инфраструктурни проекти в България?

- Умерено оптимистична, тъй като в последния си работен ден 47-ото НС прие изменение в Закона за обществените поръчки, което дава възможност сключените от обществен възложител строителни договори да бъдат индексирани по методика, одобрена от правителството. В съседна Румъния в края на август 2021 г. беше приета методика за индексация с постановление на МС, оттогава беше усъвършенствана вече три пъти. Ние едва успяхме да направим първата крачка. Умерен оптимист съм, защото все пак в последния възможен момент се намери политическа воля и се откри възможност пред бъдещото правителство да направи необходимото поне стартиралите проекти да бъдат завършени. От друга страна във всяка една оперативна програма има заложени количествени и качествени показатели, които следва да бъдат постигнати в края на периода. Ако част от предвидените проекти не бъдат реализирани, е възможно да се окаже, че целите на програмата не са постигнати и съответно да бъдат стартирани процедури срещу България за налагане на санкции.

Милена Иванова

Интервюто е част от специалното издание на списание „Мениджър“ – „Строителство и инвестиции“, което може да бъде намерено в дистрибуционната мрежа, както и в мобилното приложение ZinZin.