Защо фирмите за рисков капитал инвестират повече в туристическата индустрия?

Фирмите за рисков капитал проявяват все по-голям интерес към хотели, курорти и ресторанти, стремейки се да ги превърнат в по-доходоносни активи за успешно излизане от пазара.

Миналата година се наблюдава рязък ръст на сделките с рисков капитал в туристическия сектор, в съответствие с увеличеното търсене на пътувания. Това се дължи главно на възстановяването на дестинациите в Тихоокеанския регион и Азия, както и на силното представяне на основните пазари. През второто тримесечие на 2024 г. в европейския сектор на туризма и развлеченията е имало 14 сделки с частен капитал на обща стойност 822,9 милиона долара (724,4 милиона евро), според базата данни за сделки на GlobalData, предава Euronews. 

Сред големите европейски сделки с частен капитал в туристическия сектор през 2024 г. е придобиването от Ares Management Corporation и нейния оперативен партньор, EQ Group, на цялото хотелско портфолио на британската група за развитие на имоти Landsec, в сделка на стойност приблизително 400 милиона паунда (466,7 милиона евро). Но защо фирмите за рисков капитал инвестират повече в световния сектор на пътуванията и туризма в момента?

Възстановяване след пандемията 

По време на пандемията, тъй като търсенето на пътувания се забави, няколко компании за частни капиталови инвестиции грабнаха подценени активи и планираха да продължат да инвестират в тях по-късно.

Според Андрю Келер, директор на Stax Consulting, „активността в областта на частния капитал в туристическия сектор е отбелязала значително увеличение, като до 2024 г. представлява около 40% от сделките за сливания и придобивания в Обединеното кралство, като особено силен е интересът към технологичните компании и компаниите за преживявания в сферата на пътуванията.“ Той добавя: „Това възстановяване се дължи на възстановяването на търсенето на пътувания след кризата с Covid-19, съчетано с голяма наличност на „сух“ капитал, което привлича компаниите обратно към секторите на хотелиерството, пакетните пътувания и туристическите агенции. Много частни инвестиционни компании следват стратегии за закупуване и изграждане, придобивайки основен бизнес и след това добавяйки допълнителни придобивания, за да се разраснат бързо.“

По думите на Греъм Милър, директор на Института по туризъм и хотелиерство в Nova School of Business and Economic, „хотелиерският и курортният сектор, в частност, е получил значителни инвестиции от частен капитал. Придобити са ресторантьорски групи, а туроператорите също са получили инвестиции от частен капитал (PE).“

Д-р Рене-Охас Уолтеринг, доцент по финанси на недвижими имоти в EHL Hospitality Business School, обясни, че този скорошен скок в интереса на фирмите за частен капитал (PE) към туристическия сектор може да се дължи и на подобряващи се демографски тенденции и фактори от страна на предлагането. „Няколко фактора са в основата на този оптимизъм. Първо, благоприятните демографски тенденции, особено заможните бейби бумъри, наближаващи пенсиониране, показват потенциално по-голямо бъдещо търсене. В същото време предлагането е силно ограничено на престижни места поради високите разходи (земя, регулации, инфлация), което прави изграждането на нови хотели по-скъпо и благоприятства придобиването на съществуващи активи“, заяви той.

И добавя: „Моите собствени изследвания потвърждават, че компаниите за частен капитал често се възползват от пазарни промени, като например по време на кризата с COVID-19, като активно увеличават придобиванията, когато активите станат достъпни на атрактивни цени.“

Пренасочване на разходите към лукс

Пренасочването на разходите към луксозни и уелнес преживявания, включително пътувания, вместо към висок клас стоки, също създаде повече възможности за рисков капитал в туристическия сектор. Това обикновено включва подобряване на хотелските съоръжения и друга туристическа инфраструктура, за да се поберат нуждите на днешните пътници. Появата на относително по-специализирани дестинации, особено в региони като Централна Азия и скандинавските страни, наред с други, води и до необходимостта от изграждане на нови хотели или от реконструкция и обновяване на съществуващи, в много случаи, за да се посрещне увеличеният туристически приток.

Intrepid Travel, която има над 4000 клиенти в Исландия, наблюдава тази нарастваща тенденция и в останалата част на Скандинавия. „Дания, Швеция, Норвегия, Финландия – ще се опитаме да постигнем сходни резултати във всяка от тези страни. Знаем, че тук има огромно търсене на нашия стил на пътуване“, казва Джеймс Торнтън, главен изпълнителен директор на Intrepid Travel.

Фирмите за рисков капитал участват все по-активно както в строителството и обновяването на нови хотели, така и в технологични компании, занимаващи се с инженеринг, поддръжка и операции в сектора на пътуванията и хотелиерството. Въпреки че забавянето на световната икономика, както и нарастващата инфлация и лихвени проценти, остават проблем, потребителите намират начини да продължат да пътуват, избирайки по-достъпни пътувания и по-кратки маршрути, наред с други опции. Това би могло да посочи устойчивостта на туристическия сектор, като същевременно допринася за интереса на частните инвестиционни компании към индустрията.

„Наблюдаваме растеж във високия клас, защото там луксозните пътешественици са склонни да избират по-рентабилни решения. От друга страна, по-базовите пътувания също отбелязват силен растеж, защото са много достъпни начини да се излезе и да се разгледат неща“, казва Торнтън.

Как фирмите за рисков капитал модифицират своите придобивания?

Фирмите за рисков капитал често въвеждат редица промени в компаниите, в които инвестират или придобиват. Целта е те да бъдат по-печеливши като активи, генериращи доход за определен период от време, след което обикновено се продават на по-висока цена. Тези промени могат да варират от дребно преустройство или ремонт до цялостен ремонт или преструктуриране.

Според Келер, „Фирмите за рисков капитал са движеща сила на трансформацията на туристическата индустрия чрез комбинация от оперативни и стратегически инициативи. От оперативна гледна точка, те рационализират системите, внедряват съвременни технологии като инструменти за динамично ценообразуване и актуализирани платформи за резервации, и привличат нови лидери за подобряване на изпълнението.“ Той също така подчерта, че се обръща специално внимание на сегментите с висок марж, като например преживявания, луксозни и групови пътувания, както и на продажбата или освобождаването от нерентабилни подразделения и активи.

„Освен това много компании следват стратегии за растеж от типа „купи и изгради“, придобивайки по-малки оператори или агенции и интегрирайки ги под единна марка, за да увеличат пазарния дял и оперативната ефективност“, добави Келер. В много случаи фирмите за рисков капитал може да имат конкретна цел, когато придобиват туристическа компания.

Милър отбеляза: „Инвестицията, която Intrepid Travel получи от Genairgy, филиал на Decathlon, беше направена с цел да помогне на Intrepid да се развие като влиятелна компания, която насърчава отговорното пътуване.“

И Уолтеринг каза: „Хотелите се възползват значително от този процес, тъй като частният капитал носи както капитал, така и оперативен опит, ресурси, които по-малките, независими или семейни хотелски компании често нямат.“

Фирмите за частен капитал могат също да изберат да рефинансират и преструктурират дълг, за да подобрят паричния поток на туристическите компании, които придобиват. Те могат също така да разширят каналите за дистрибуция, като интегрират технологии за пътуване и въведат нови инструменти за изкуствен интелект, като например агентен ИИ. Много фирми за рисков капитал също избират да стандартизират услугите в множество имоти, за да увеличат максимално рентабилността.

Какви са предизвикателствата пред този процес?

Въпреки че рисковият капитал и експертизата може да са добре дошли за някои туристически компании, необходимите промени, за да се превърнат някои от тези бизнеси в дългосрочни, генериращи печалба активи, понякога могат да бъдат изпълнени с предизвикателства.

Милър отбеляза: „Фирмите за рисков капитал имат репутацията на много взискателни, когато става въпрос за техните цели и задачи.“ Балансирането между намаляване на разходите и предоставянето на висококачествени услуги на клиентите често може да бъде трудно, особено в бурна пазарна среда.

Според Келер, „туристическата индустрия е изправена пред няколко предизвикателства, които добавят сложност към инвестирането и операциите. Непредсказуемостта на пазара – обусловена от нестабилността на търсенето, промените в поведението при резервации и макроикономическите сътресения, като например геополитическите събития – усложнява прогнозирането и оценката.“ Той добавя: „В същото време компаниите трябва да намерят внимателен баланс между намаляването на разходите и поддържането на качеството на услугите. Агресивните намаления могат да повлияят негативно на клиентското изживяване и репутацията на марката. Освен това, справянето с все по-строгите разпоредби и посрещането на нарастващите очаквания относно устойчивостта и етичните практики представляват допълнителни предизвикателства.“

Намирането на правилните купувачи, които могат да си позволят да плащат премиални оценки дори на конкурентен пазар, също може да бъде предизвикателство за фирмита с рисков капитал. За туристическите компании едно от най-големите предизвикателства може да бъде загубата на идентичност на марката, тъй като бързите промени в брандирането, управлението и ценообразуването биха могли значително да нарушат бизнеса. Няколко фирми за рисков капитал също се фокусират върху незабавна или краткосрочна рентабилност, което би могло да окаже допълнителен натиск върху тези туристически компании и да компрометира дългосрочната устойчивост и лоялността на клиентите.

Сблъсък на идеологии и стратегии между първоначалните собственици на туристическа компания и фирмите за рисков капитал би могъл допълнително да усложни процеса.

Милър отбеляза: „Предизвикателството пред инвестициите винаги е съгласуването на целите и сроковете. Ако първоначалните собственици на компанията останат ангажирани, те няма да искат да загубят контрол, но инвестицията ще бъде необходима, за да им позволи да постигнат нещо, което иначе не биха могли. Инвеститорите имат свои собствени причини и са по-малко заинтересовани от историята или дори от дългосрочното бъдеще на компанията. Това съгласуване е от решаващо значение за успеха на партньорството.“

Макроикономическите и финансовите предизвикателства, като например високите разходи за финансиране в среда на покачващи се лихвени проценти, биха могли да повлияят негативно върху възвръщаемостта на инвестициите, изпълнението на сделките и рефинансирането, но също така биха могли да увеличат възможностите за закупуване в затруднено положение, според Уолтеринг.

Недостигът на работна ръка и регулаторните пречки също биха могли да се окажат сложни и времеемки за преодоляване.

„След пандемията много европейски пазари са изправени пред сериозен недостиг на работна ръка в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, което усложнява набирането, задържането на персонал и оперативните преходи. Фирмите за рисков капитал могат да срещнат съпротива от страна на служителите или синдикатите, особено ако прилагат мерки, насочени към ефективност. Европейските градове често имат строги разпоредби, като например зониране, планиране и опазване на историческото наследство. Тези разпоредби могат значително да забавят или усложнят усилията за обновяване и преместване на хотели, увеличавайки както времето, така и разходите, свързани с изпълнението на бизнес стратегията на фирмата за лисков капитал“, подчерта Уолтеринг.