БСК: Спрете популизма!

Действително, положението на българските граждани е тежко и, за голямо съжаление, дори управляващите като че ли не осъзнават в пълна степен сериозността на ситуацията, заявиха от Българската стопанска камара (БСК). "Основания за подобен извод ни дават неколкократните изявления за мерки, които имат по-скоро популистки характер, отколкото да дават реалистичен изход от кризата, в която обществото ни се намира", твърдят икономическите експерти.

„Призоваваме служебното правителството и синдикатите да ограничат популистката реторика и действия. Вместо това трябва да се пристъпи към прилагане на прагматични мерки за възстановяване на българската икономика”, се казва в становище на БСК.

Според стопанската камара популизъм се наблюдава основно в три направления:

1. По-нататъшно намаляване на вече субсидираните цени на електроенергията за битовите потребители.  Намалението на енергийните цени фактически субсидира в много по-голяма степен богатите хора, и в по-малка - хората, които нямат доходи да посрещнат тези плащания. По този начин се засилва социалното неравенство! Решението трябва да се търси чрез:

• прилагане на компенсаторни механизми само за онези слоеве от населението, за които сметките за енергийно потребление са непосилни;
• ревизия на дейността на монополните дружества и регулаторния орган и др. мерки, гарантиращи повече прозрачност и ефективност на енергийната система;

2. Идеи за увеличаване на минималната работна заплата. Всяко административно увеличение на МРЗ без оценка на въздействието на тази мярка води до негативни последствия за икономиката. Както е видно от данните на Националния статистически институт и Евростат, има пряка корелация между ръста на МРЗ и ръста на безработицата. Факт е, че в периода на криза България изгуби над 400 000 работни места и над 100 000 самонаети. Повече от половин милион души са извън пазара на труда, а това означава, че е нараснал броят на лицата, за които социалните фондове трябва да се грижат.

3. Призиви за „солидарност“ от страна на индустрията спрямо населението. Висшата форма на солидарност са данъците и особено ДДС и акцизите! Възникват въпросите:

• Защо само от индустрията се очаква солидарност – къде са фирмите от финансовия сектор и услугите, къде са политическите партии, чиновниците, членовете на общински съвети и пр.?
• Докога основно инсутрията ще трябва да поема тежестите на кризата и докога тя ще покрива щетите, нанесени от недалновидното управление на икономиката?

Целият този популизъм според БСК води до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, което е и в основата на днешната кризисна ситуация. Днес всички ние плащаме грешните стъпки на досегашното управление, твърдят експертите.

Преди срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който започва малко по-късно днес, председателят на БСК Божидар Данев заяви пред „Фокус”, че солидарността е нещо много коректно и морално. Думите му са по повод намерението на служебния премиер Марин Райков да обсъди с индустриалците възможностите за солидаризиране с най-нуждаещите се. Данев обаче отбеляза, че не трябва да се говори за целия бизнес, а за проспериращите сектори.

„Предложихме да се направи един преглед, който лесно може да се види в търговския регистър: в последните три години кои са фирмите, които са увеличили многократно оборота си, което е индикация за търговия с влияние. По същия начин да се прегледат балансовите числа на финансовите институции и те да бъдат основните донори в подобен солидарен подход в подпомагане на бедните. Трябва да бъде ясен и начинът на преразпределение на тези средства – кой и по какъв начин ще отговаря за тях”, каза Данев.

По думите му трябва да има фонд, който да се образува и да се управлява по прозрачен за цялото общество начин.