Възстановяването на доверието - ключово за финансовия сектор на ЕС

Бъдещето е непредсказуемо, а българският бизнес не е имунизиран към случващото се в Европа. Около тази теза се обединиха съдружниците в консултантската компания „Ърнст и Янг” по време на дискусия за бизнес факторите на 2012. Годината ще е белязана от несигурност и непредсказуемост в Европа и България поне до края на второто тримесечие и до намирането на разрешение на проблемите със силно-задлъжнелите страни в Европейския съюз. Затова анализаторите прогнозират едва 1,2 % растеж на БВП на България за тази година.

Отдолу може де се запознаете с основните точки от проведената дискусия.

Въпреки наличието на свободни средства в част от бизнеса, компаниите не са склонни да предприемат рисковани инвестиции, изчаквайки по-добри времена. „Живеем в безвремие поради рецесията и липсата на увереност във възможностите за растеж и създаване на работни места” обобщи Джон Мистакидис, управляващ партньор на „Ърнст и Янг България”.

Трудният достъп до капитал и запазването на стойността на активите са проблеми, които ще продължат да бъдат определящи за бизнеса и през 2012-та. 800 млрд евро дълг трябва да бъде рефинансиран в Европа тази година, банковият сектор е под натиска на регулаторите за повишаване на чувствителността към риск, както и изисквания към проектите. „Явно е, че бизнесът трябва да планира отдалеч капиталовите си нужди, да търси възможности и партньорства от дестинации, за които до скоро не са и помисляли.”, коментира Диана Николаева, съдружник консултации по сделки в компанията.

Какво още би помогнало на компаниите?

Нуждата от преструктуриране не е отминала, ще продължава да стои през цялата година, но трябва да се предприема много по-рано при първите симптоми за нестабилност. Съкращаването на разходи е необходимо, но не бива да се съкращават разходи, които биха довели до растеж като инвестицията в нови пазари, продукти и привличането на таланти. Данъчните оптимизации биха могли да олекотят цялата структура на разходите на бизнеса. Доверието трябва да се възстановява по цялата верига на стойността, смятат от „Ърнст&Янг“.

Оптимизиране на данъци и администрация

Данъчната тежест в България съвсем не е толкова ниска. Високите осигуровки и ДДС, заради трудното възстановяване, генерират значителен разход. Съобразяването с административните изисквания все още ангажира много повече административен ресурс на бизнеса в сравнение с много други страни, с което се превръща в скрито данъчно бреме и допринася за ниската производителност. Заради това и самият бизнес не използва напълно законовите възможности за оптимизиране на данъчните си разходи.

Освен това, ниските данъци не са панацея. Инвеститорите ценят много повече предсказуемостта , прозрачността и често са готови да заменят ниската цена на правене на бизнес за повече сигурност.

Ако държавата иска успешно да се конкурира за инвестиции с другите държави, тя трябва да има бизнес подход – да създава добра бизнес среда и да я рекламира. Ако искаме да развиваме и привличаме инвестиции в сектори с висока добавена стойност, е добре да помислим за специфични облекчения, защото този бизнес е много мобилен и е свикнал да бъде ухажван от държавите. България е една от малкото страни, които в Европа не предвиждат данъчни облекчения за научна и развойна дейност.

Не е лошо администрацията да се вслуша и в предложенията на бизнеса за подобряване на бизнес средата и увеличаване на събираемостта.

Възстановяването на доверието е ключово и за целия финансов сектор на ЕС

Бавният растеж, в комбинация с повишената цена на кредитите означава, че общите заеми в Еврозоната се предвижда да се свият с 0.9% през 2012 г., съществена промяна в посока намаление спрямо предишното очакване за положителен растеж от 1.2% според последната прогноза за финансовите пазари на „Ърнст и Янг”.

Със засилването на цикъла на понижена задлъжнялост прогнозата предвижда увеличаване на фрагментацията на пазара и намаление на трансграничните потоци от капитали. Нуждата от капитализация в банките от Еврозоната ще доведе до продължаване на сегашната тенденция за репатрация на част от капитала им. Това е тревожно развитие за много източно европейски икономики, тъй като почти три четвърти от кредитирането в Източна Европа зависи от компаниите-майки в Еврозоната. „За България това не е толкова опасно, тъй като банките в България са твърде малки спрямо своите майки. Пример за това е най-голямата банка в България, която държи едва 0.6% от капитала на банката майка”, коментира Николай Гърнев, съдружник одит и консултантски услуги в „Ърнст и Янг България”.

Недостигът на ликвидност ще принуди институциите да се конкурират за депозити и инвестиции от физически лица, което рискува да влоши маржовете на печалбата за всички. Банките от еврозоната държат приблизително общо 34% от БВП в Източна Европа, така че възникващият недостиг на кредити може да вкара няколко източноевропейски икономики в рецесия.

И макар макро рамката да остава изпълнена с предизвикателства, и администрацията и бизнесът все още има какво да предприемат, за да подкрепят растежа на икономиката и в развитието на компаниите си. Очевидно е, че фискалните рестрикции ще се увеличават и в Европа, и в България. За да постигнем растеж обаче, фискалните рестрикции трябва да бъдат подкрепени със среда, в която компаниите ще могат да инвестират спокойно.