Големите рани от голямата рецесия

Глобалната рецесия остави след себе си зеещи рани. Глобалната безработица достигна 210 милиона души, но по-тревожното е, че явлението е упорито и по тази причина представлява заплаха за стабилността в демократичните държави. Това заяви Доминик Строс - Кан, управляващият директор на МВФ, по време на съвместната проява на Фонда с Международната организация на труда (МОТ) в Осло.

Светът все още не е избягнал опасността от сериозна социална криза, макар и повторната рецесия да е малко вероятна, предупреди той и отчете: 30 милиона работни места е „изяла” кризата дотук, като три-четвърти от тях се падат на богатите икономики.

За да се задържи ситуацията поне на сегашното ниво, т.е. да не продължават масовите съкращения, всяка година трябва да се откриват 45 млн. нови работни места, показва съвместно изследване на Международната организация на труда и МВФ. Това е изключително сложна задача, при условие, че вече е трудно да се осигури нова работа за вече уволнените, що остава за тези, които излизат тепърва на пазара на труда, казват анализаторите на двете организации.

Те са обезпокоени и от друга тенденция, уловена от проучването им: младежите на възраст около 20 години, които са видели ефектите на Голямата рецесия, губят вяра в обществените институции и вероятно тази тяхна нагласа ще се запази през целия им живот.

 Всичко това даде повод на Доминик Строс-Кан да излезе с призив към развитите икономики да не затягат фискалната политика поне до 2011 г., защото възстановяването може да пострада. Не трябва да се изключват и възможностите за нови фискални стимули, въпреки нарастващите дефиците, особено ако са насочени към преодоляване на структурната безработица, съветва още Строс-Кан.

Едно от важните заключения в представения от МВФ доклад е, че има връзка между спадащото търсене на Запад и нарастващото неравенство. Такова социално неравенство е наблюдавано единствено през 1928 - 1929 г., казват анализаторите на МВФ.

Някои икономисти дори чертаят следният мрачен сценарий: високата концентрация на богатството може да доведе до прекомерни инвестиции за сметка на търсенето. Така ще се формират излишни производствени капацитети и световната икономика ще бъде повлечена в нова криза.