Голямото предизвикателство пред ЕС - пазара на труда и социалните условия

Едни от основните предизвикателства пред Европейския съюз са обстановката на пазара на труда и социалните условия. Това е едно от заключенията в последния доклад на Европейската комисия от тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение.

Слабото икономическо възстановяване в ЕС постепенно започва да набира скорост, но различия между отделните страни, особено в рамките на Еврозоната, се запазват, се посочва в документа.

„Няма място за задоволство: твърде много хора са жертва на тежките социални последици от кризата, поради което трябва да засилим социалните инвестиции и да подкрепяме създаването на работни места. Устойчивото възстановяване изисква допълнителен напредък в реформирането на икономическия и паричен съюз, включително като се обръща по-голямо внимание на заетостта и социалните проблеми и чрез по-тясна координация на политиките за заетост и социалните политики. Трябва да можем да откриваме и да се справяме още на ранен етап с основните предизвикателства в областта на заетостта и социалните въпроси, вместо да позволяваме неравенствата в Европа да се задълбочават", заяви Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Въпреки признаците на плахо възстановяване в тримесечния преглед се подчертава, че обстановката на пазара на труда и социалните условия остават голямо предизвикателство:

• Младежката безработица достигна безпрецедентни нива — средно 23 % за ЕС като цяло и 63 % в Гърция.
• Дългосрочната безработица се увеличи в повечето държави членки и достигна рекордни нива в Съюза като цяло. Структурната безработица и несъответствията между предлагането и търсенето както от гледна точка на качеството, така и на количеството на труда растат.
• Закриването на работни места съвпадна с появата на повече несигурни работни места — работните места на непълно работно време, особено по принуда, са се увеличили независимо от това, че делът на временните договори в ЕС е намалял, тъй като те са поели основния удар от свиването.
• Бедността в ЕС се е увеличила от 2007 г. насам. Доходите на домакинствата намаляват и в момента 24,2 % от населението на ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване. Децата са особено засегнати, тъй като безработицата и домакинства, в които всички са безработни, са се увеличили наред с бедността сред работещите.

От Еврокомисията подчертават, че за постигането на приобщаващ растеж ще са необходими нови стратегически инвестиции и структурни реформи.

Активните политики на пазара на труда, като например субсидии за наемане на работа, намаляване на данъците при нископлатен труд, индивидуална помощ при търсене на работа и обучение са от основно значение в този ранен етап на възстановяване, за да се помогне на хората да започнат работа и да се избегне трайно безработните и завършващите образование да се откажат от търсенето на работа. Колкото повече хора работят, толкова повече те допринасят за балансиране на бюджетите и повече домакинства са в състояние да харчат средства, които помагат за трайното възстановяването на икономиката, се казва в доклада на ЕК.

От Комисията подчертават, че държавите членки следва да продължат да модернизират своите национални системи за социална закрила, за да се повиши ефикасността на наличните ресурси и да се постигне максимален ефект от гледна точка на социалното и икономическото приобщаване. Системите за социална закрила следва да отговарят на нуждите на хората в критични моменти през целия им живот.

Следва да се обърне особено внимание на прилагането на гаранцията за младежта, която беше приета от Съвета на министрите на ЕС през април 2013 г. и подкрепена на заседанието на Европейския съвет от 27-28 юни. За много държави това ще изисква структурни реформи, като например укрепване на публичните служби по заетостта, създаване на силни партньорства между публичните органи, отговарящи за заетостта и образованието, и повече инвестиции в обучения и схеми за чиракуване. Държавите членки трябва да представят своите национални планове за прилагане на гаранцията за младежта през идните месеци.

В последния тримесечен доклад се изтъкват и оставащите различия между отделните страни, особено в Ерозоната:

• Безработицата в южната част и периферията на Еврозоната достигна средно 17,3% през 2012 г. спрямо 7,1% в нейната северна и централна част.
• Средният процент на младите хора, които не са обхванати от системите за заетост, образование или професионално обучение достигна 22,4% в южната част и периферията спрямо 11,4% в северната и централната зона.
• Бедността се е увеличила в две трети от страните членки, но не и в останалата една трета.

Социалните и икономическите различия изправят Икономическият и паричен съюз (ИПС) пред големи предизвикателства. Лошото състояние на пазара на труда и на социалните политики се отразява не само на страните, които са пряко засегнати, но и на по-добре представящите се държави поради намаляване на цялостното търсене, по-ниска производителност и по-високи лихвени проценти, свързани с политическата нестабилност и подкопаното доверие в еврото и ЕС.

Един стабилен ИПС със социално измерение се нуждае от по-добър контрол и оценяване на основните потенциални неравновесия в заетостта и социалната обстановка на страните членки. Това би могло да бъде съчетано с по-тясна координация на политиките по заетостта и социалните политики, за да се осигури своевременен и ефективен отговор на подобни предизвикателства в полза на ИПС като цяло, коментират от ЕК.