Гордън Кер: Не чакайте на хранилката на ЕС

България трябва да съсредоточи усилия върху проправяне на свой, собствен път, който най-добре отговаря на нуждите на икономиката и населението. Такава препоръка отправи експертът по инвестиционно банкиране Гордън Кер пред В  реч пред участниците и гостите на Конференцията на българските икономисти и бивши министри на икономиката, провела се в гр. Равда, България, на 7 октомври 2014 г.

Ето какво още каза той пред участниците в конференцията:

Бих искал да се замислите какво би се случило, ако решите да не правите нищо? И още нещо – ако всеки един от нас, събралите се около тази маса, има възможността да влияе върху решенията на политически отговорните лица, как бихме ги посъветвали да действат, за да стимулират икономиката? Убеден съм, че сред нас има поне един-двама достатъчно  влиятелни делегати, които наистина могат да въздействат върху политиците, така че бих ги поощрил да използват това свое влияние, особено в светлината на съдържанието на презентацията ми за търговията със синтетични деривати на Deutsche Bank с една италианска банка – търговия, която е позволила на същата тази банка да прикрива значителните си загуби в продължение на години. Изтъквам този случай, защото не оценявам като достатъчно сериозно отношението ни към тази тема и въздействието ѝ върху различните клиенти на банките (сред които са и общините) в Европа.

Отговорните политически лица все още са във фазата на отрицанието както на равнище институции на Европейския съюз, така и във Великобритания и в много отделни страни в Европа. Политиците предпочитат да залагат на посланието, че банковата криза е приключила, разхлабването на паричната политика е проработило, а икономиките се възстановяват. Само че това не е съвсем така.

Ако се вгледате малко по-внимателно в ситуацията, както самият аз правя всеки месец, когато пиша месечния си доклад и анализ на “икономическата криза” за базирания в Париж Институт за икономически и фискални изследвания, вероятно ще се съгласите с мен, че няма достатъчно достоверни доказателства за възстановяване на икономиката във всички региони на Европа. Тримесечният ръст на БВП (показател, чиито стойности по-рано тази година бяха разтълкувани като сигнал за края на рецесията в Испания) е едва 0,01% - число, което едва ли можем с чиста съвест да наречем “ръст”.

Но страната, която най-много ме изненадва, е България – затова и приех да дойда, щом получих вашата покана. България прикова вниманието ми, защото е сравнително уникален случай за Европа – равнището на суверенната задлъжнялост не се доближава и до средното в Европа. И тук отново ще ви насоча към техническата част от презентацията си, защото България е пълноправен член на ЕС, а проблемите, които очертах, се разпространяват в европейската банкова система и ще засегнат и България по начини, които е невъзможно да бъдат предвидени в момента. Затова и сериозно ви препоръчвам да се подготвите за тези проблеми – в противен случай рискувате да се потопите в нова криза, която няма да сте предизвикали сами.

Бих искал тази моя препоръка да бъда взета под внимание особено от по-влиятелните делегати около тази маса, сред които е и бившият министър на финансите г-н Стоян Александров. Спомням си, че след моята презентация, на предишното издание на конференцията миналата година, във фокуса на която беше един различен, но също толкова неприятен аспект от последствията от употребата на продукти за осигуряване срещу кредитен риск (в контекста на скандала с представител на лондонския клон на JPMorgan, който беше търгувал с несъразмерни количества кредитни деривати, свързани със суапове за осигуряване срещу кредитен риск, с което причини огромни търговски загуби на банката), г-н Александров ми сподели, че тук, в България, нямате такъв тип банкиране. Това, разбира се, е вярно. Но съм сериозно притеснен, че последствията от този тип лошо банкиране няма да подминат и България и

ще ударят по джоба българските граждани. Не забравяйте, дори и да сте твърде заети със собствените си проблеми в момента, че имате немалко козове – ниски нива на обща задлъжнялост, задлъжнялост на пенсионната система и планираните разходи за здравеопазване. Това означава, че на правителствено ниво сте много богати в сравнение със западните страни. Нека ви припомня думите на известния, но банкрутирал английски драматург Оскар Уайлд на смъртното му легло: “Ако умрете с милион паунда в банката, сте милионер. Ако умрете с дълг от един милион паунда, умирате с два милиона по-богат.” България може да си позволи известен дълг, за да укрепи инфраструктурата, транспортната си система и здравеопазването, като накрая се окаже дори по-богата от Германия.

Защо не стимулирате икономиката си? Не бих си позволил да ви отправям твърде специфични критики, но току-що се завърнах (преди четири седмици) от обиколка в четири балкански страни, организирана от базирания във Виена Институт “Фридрих фон Хайек”, по време на която изнесох поредица от лекции. Бях силно впечатлен от един от колегите – проф. Ерих Вееде от Бон, чиято професионална кариера е посветена именно на тези въпроси. Той посъветва политиците в четирите страни – Словения, Хърватия, Сърбия и Босна – да се съсредоточат върху демографската картина в Европа, ако искат да стимулират икономиките си.

Всички виждаме възхода на крайнодесните партии в много от тези страни и дори във Великобритания (Британската партия на независимостта на г-н Найджъл Фарадж). Посланието, върху което те градят политическите си програми, гласи, че, имиграцията се отразява зле върху богатите страни, защото имигрантите, които са съгласни да работят за по-малко пари, отнемат работните места на местните граждани. Не съм сигурен, че това е вярно, но не това е въпросът. Всъщност, моят съвет е

да погледнем към страни като Молдова, чието население се топи, или дори като Испания, където младите и образовани хора напускат страната, за да търсят работа в Латинска Америка. Разполагам и с малко статистически данни: в Италия 28 % от хората до 24-годишна възраст са безработни; в Гърция младежката безработица е 63%, а в Испания – 50%. Проф. Вееде ми показа писмо до президента на Франция г-н Оланд от млада жена, в което тя обяснява защо напуска Франция. Тя пише: “Безработните в Европа не се притесняват от икономическата несигурност. Младите граждани на Европа не се притесняват и от кризата, икономическите трусове и бедността, с която ще трябва да се борят няколко години. Онова, с което не могат да се примирят, е хроничното чувство на политическа безнадеждност. Съвсем не е учудващо, че младите европейци напускат континента.” Ако тази тенденция на намаляване на населението се запази, независимо от случващото се с кредитните суапове,

броят на хората, които ще останат в европейските страни, ще е толкова малък, че не само няма да са достатъчно, за да осигуряват брутните постъпления, нужни за данъчни постъпления за обслужване на дълговете, но и няма да са достатъчно, за да работят в индустрията, да възстановят икономическия ръст и да върнат конкурентоспособността на европейската икономика.

Но нека се върна в България. Не съм експерт по динамика на човешката популация, но предполагам, че ситуацията тук е доста по-стабилна, отколкото в Испания. И нека се върна на наложената в началото на лекцията цел – бих поощрил всеки, който има някакво влияние върху решенията на политически отговорните лица, да се възползва от този шанс и

да ги призове да изготвят сериозен план за развитието на България, а не да чакат на хранилката на Европейския съюз. Не съм противник на Европейския съюз, дори съм убеден привърженик на засилването на търговското сътрудничество; разбира се, структурата на ЕС предполага наличието на определени проблеми, но е безсмислено да се надяваме, че България ще може да се възстанови от икономическия застой такъв, какъвто ми беше описан миналата година (май 2013 г., по време на предишното издание на конференцията), ако държи на стратегическата си зависимост от политиките на Европейския съюз по отношение както на банковия сектор, така и на пазара на труда, и на социалната политика. Трябва да съсредоточите усилията си върху проправянето на свой собствен път, върху собствените си специфични предпочитания и политики, които да са в съгласие с вашите собствени нужди – на българската икономика и население.