Доходността на 3,5-годишните ни ДЦК - рекордно ниска

Рекордно ниска доходност от 3,14% бе постигната на проведения вчера аукцион по 3,5 годишните ни ДЦК с номинал 50 млн. лв. Намалението на доходността, тоест увеличението на цената, която инвеститорите плащат, за да придобият български държавни облигации, се случва въпреки повишените рискови очаквания на инвеститорите на европейските пазари на държавни дългове, свързани с негативните им предположения за изхода на дълговата криза в еврозоната и чувствителното нарастване на премията по структурираните продукти за защита от кредитен риск на редица емитенти, съобщиха от Министерството на финансите (МФ).

Емисията е пусната в обращение през декември 2010 г. при пикова доходност от 3,69%, като след вчерашния аукцион общият номинал на емисията достигна 306,5 млн. лв.. По този начин е осигурена висока ликвидност на вторичен пазар и е затвърден бенчмарк статутът на облигацията.

Преотварянето на емисията 3,5 годишни ДЦК, заедно с взетото от МФ решение за преотваряне и на седемгодишната емисия с остатъчен матуритет от 5,5 години, допринася за обезпечаване на повишеното търсене на инвестиционни алтернативи в средносрочния сегмент на дълговата крива. „Отличните резултати на аукциона са доказателство за позитивното отношение на местната инвестиционна общност към последователната фискална политика, провеждана от правителството. Устойчиво високото ниво на търсене на първичен пазар на ДЦК, респективно понижението на доходността, се предопределя най-вече от активното участие на банки и водещи институционални инвеститори“, казват от МФ.

Позитивни са резултатите от анализа на цялата бенчмарк-крива на доходността по българските държавни облигации, която от началото на август 2011 г. досега се измества към по-ниски нива на доходност по всички матуритетни сегменти. Устойчивостта на българския дългов пазар към привнесени външни шокове е видна и от възобновената тенденция за намаляване на спреда спрямо германските бундесбондове.

„Липсата на висока волатилност на суверенния кредитния спред в голяма степен се дължи на активната и пазарноориентирана политика по управление на държавния дълг, както и на стабилността на целия финансов сектор“, обшсняват от МФ.